/КРОСС/ Германското правителство преосмисля позицията си за допускане на всички бежанци от кризисни региони на своя територия. В спешен порядък се разработва кризисна програма за подбор на оставащите и на тези, които трябва да се върнат обратно в страните, откъдето са дошли.

Дошлите от балкански държави, нечленуващи в ЕС, големи групи роми, трябва да бъдат върнати спешно в страните си - такова е решението на Берлин след като от началото на годината към Германия масово тръгнаха роми от Македония, Сърбия и Косово. Според кризисната програма на правителството, те са от държави, които не произвеждат напрежение, и до месец ще бъдат екстрадирани. До края на юни 9915 души, на които е отказан бежански статут, са екстрадирани, но с джобни пари, за да започнат отново живота си в страната, откъде са дошли.

Берлин определено затяга режима за получаване на статут на бежанец, стана ясно от последната среща на канцлера Меркел с министър-председателите на федералните провинции. 256 938 души са поискали бежански статут в Германия от началото на годината. Това е най-мощната бежанска вълна след края на Втората световна война. До края на годината се очаква броят им да достигне около милион, което създава определено негативни нагласи сред обществото и води до екстремни прояви на крайнодесни групи и организации. От началото на годината са регистрирани 61 умишлени палежа на сгради, в които са настанени бежанци.

Но германските власти започват все по-прецизно да разглеждат документите на кандидатите за оставане в страната, което води до изнервяне на чакащите и също създава напрежение сред тях. Същевременно около 190 хиляди души, на които е отказан бежански статут, продължават да са на германска земя като само 138 хиляди от тях имат право на временно оставане. Голяма част от бежанците, идващи от Близкия Изток и Африка, ще бъдат връщани - според Дъблинското споразумение, което се оказва много добре познато от тях - в първата държава от Ес, на територията на която те са влезли, без значение каква е тяхната воля и желание.