/КРОСС/ Уважаеми г-н Министър-председател,

Пиша Ви настоящото писмо във връзка с най-сърцераздирателната гледка на тригодишния Айлян, чието безжизнено телце се къпеше на брега на морето по-рано този месец след като лодката, в която е бил се е преобърнала в Егейско море, при пресичането от Сирия към Европа. Тази трагична снимка трябва да е разчувствала всички майки и бащи и трябва да служи като предупредителен сигнал за цялото човечество относно несигурното бъдеще, което очаква още 960 хиляди сирийски деца, подслонени в момента само в Турция. При подобен опит неотдавна наблюдавахме стотици бежанци, стремящи се да преминат транзитно през Одрин, Турция, за да достигнат съседни държави в Европа. Приех техни представители и ги помолих да прекратят своето пътуване преди болезнения опит да пресекат и влязат в Европа, като е възможно същите да бъдат последвани от хиляди други.

Масовото преселение на бежанци и мигранти, пред което сме изправени днес е глобална катастрофа, каквато не сме виждали от Втората световна война насам. Сложността на проблема и неговият трансграничен характер изискват международни решения, а за тях се нуждаем от ефективно сътрудничество и истинска солидарност.

Тъй като тази криза на стихва, бих искал да споделя подхода на Турция, заедно с предложения за възможни общи стъпки.

Днешната миграционна катастрофа е пряк резултат от войната в Сирия, която прогони милиони от техните домове. След почти пет години на конфликти и битки сирийската криза сега е най-страшната хуманитарна трагедия. Почти половината от населението на страната, което е близо 12 милиона - мъже, жени и деца - са прогонени.

С обща граница от 911 км, но също и с обща история и родствени връзки, Турция продължава да следва „политика на отворени врати" за сирийците, без каквато и да е форма на дискриминация и стриктно спазва принципа на „неотблъскаване". Турското общество прие мигранти, бежанци, търсещи убежище и други под временна защита, потърсили подслон в Турция и им засвидетелства толерантност, съчувствие и гостоприемство.

Съгласно Върховния комисариат на ООН за бежанците (ВКООНБ) в момента Турция е подслонила повече бежанци от която и да е друга страна в света, Общият брой сирийци, живеещи в Турция надвишава 2 милиона. 260 хиляди сирийци са настанени в 25 временни защитени центрове и получават храна, нехранителни продукти, здравно обслужване и образование, както и психологическа помощ, професионално обучение и социални грижи. Милион и 940 хиляди сирийци, които живеят извън тези центрове също са поставени в режим на закрила и се възползват от безплатно здравеопазване. Общите разходи досега за тези грижи и дейности бързо вървят към 8 милиарда щ. долара, докато общата сума на помощите, получени по двустранна и многостранна линия от международната общност е едва 714 милиона щ. долара.

Тъй като броят сирийци, търсещи сигурност и убежище в Европа, нарасна, включително чрез предприемането на опасни пътувания за пресичане на Средиземно море, турската брегова охрана засили своята дейност с цел поддържане на безопасността и сигурността в морето. От началото на 2015 г. досега турската брегова охрана е спасила повече от 55 хиляди мигранти от морето. Броят надвишава общия брой спасени мигранти в морето през последните пет години.

Спасяването на живота на отчаяните мигранти и търсещи убежище, както и регулирането на миграцията най-общо ще продължи да бъде приоритет за Турция. Обаче нито е справедливо, нито е реалистично да се очаква от Турция сама да поеме на раменете си миграционния натиск и заплахите за нейната национална сигурност, произтичащи от Сирия. Нещо повече, най-добрите начинания на Турция не освобождават и няма да освободят членовете на международната общност от тяхната върховна морална и правна отговорност да закрилят хората в нужда.

За съжаление до днес, когато става дума за поемане на отговорност и споделяне на бремето, драстично липсва солидарността от страна на международната общност Все още очакваме да видим световната общност, особено ЕС, други европейски държави, а също и международни организации да се ангажират с по-голямо участие с цел да се посрещне тази причинена от хората хуманитарна катастрофа.

Днес, докато изчерпваме почти целия си капацитет да приемем търсещите убежище от региона, останалата част на Западния свят, въпреки своите средства, формира драстично нисък дял в процентното разпределение при цялостното разселване. Очакваме семейството на народите, особено ЕС и други европейски държави да приемат по-щедър подход и да приемат хора, които бягат от места с конфликти.

Предишният опит показа, че „мерките за сигурност", които не са насочени към коренните причини на незаконната миграция като икономическа, политическа, социална нестабилност, която „отключва" конфликти, могат да имат само временен и ограничен успех. Международната общност трябва да се концентрира върху бързата реакция спрямо залегналите в основата причини на проблема, а не просто върху последиците на тази продължаваща хуманитарна трагедия. Трайните решения за нерегламентираната миграция могат да се постигнат, единствено ако бъдат премахнати „движещите фактори" война и конфликти, нарушаване на човешките права и икономически лишения в много от страните на произход. Страните, които са крайна цел за достигане могат и трябва да направят повече, за да подкрепят мирните процеси и да стимулират мирното разрешаване на спорове в засегнатите от конфликти райони и да ускорят хуманитарната помощ и помощта за развитие към страните на транзит и произход, с цел повишаване на жизнения стандарт.

В рамките на колективните усилия срещу кризата първостепенната мярка трябва да бъде установяването на „зона на безопасност", която може да се създаде в северната част на Сирия. Такава зона би позволила доброволното завръщане на бежанците. Ако не можем да създадем такива зони на сигурност, ще стане неизбежно за повече от 7 милиона души в Сирия да поемат по пътя към Европа, което още повече ще задълбочи сегашната хуманитарна криза и ще причини още по-сериозни политически осезаеми последици.
След разговорите, които проведох с г-н Туск, председател на Европейския съвет, и с канцлера Меркел, бе лансирана идеята за учредяване на работна група с участието на ЕС и САЩ. Тази тристранна група би могла да изработи техническите аспекти като жилища, здравеопазване и образование, както и потока на хуманитарна помощ към тези зони на безопасност. Изпратихме на УС нашите предложения относно режима на работа на такава работна група.

Финансовата помощ също е решаваща за премахването на причините, в които се корени случващото се и за намаляване на удара на кризата. Когато се говори за финансова помощ ключовата дума следва да бъде „непрекъсваемост". Особено когато помощта е пряко свързана с нуждите от изхранване и образование, еднократни и така наречени проекти с бърз резултат определено ще донесат значителни ползи. Трайното подпомагане в здравеопазването и особено в образованието е жизнено важно. Има повече от 600 хиляди сирийски деца в училищна възраст в Турция като повече от 400 хиляди от тях се нуждаят от училище. Спешно са необходими нови училищни сгради, класни стаи и учители.

Турция е решена да засили международното сътрудничество с цел защита на човешкия живот и подобряване на условията на живот на мигрантите и търсещите убежище. Нашите усилия за включването на точката „Информираност на света за трагедиите на нелегалните мигранти в Средиземноморието с конкретен акцент върху търсещите убежище сирийци" в дневния ред на 70-та сесия на Общото събрание на ООН бе ясен показател за нашата съпричастност. Тази точка от дневния ред ще даде уникална възможност на международната общност да обсъди какви ефективни реакции и решения могат да се намерят по отношение на нелегалните мигранти и търсещите убежище в Средиземноморския басейн. Разчитам на Вашата подкрепа и принос за една съдържателна дискусия по тази точка от дневния ред.

Нещо повече, Срещата на върха на Глобалния форум за миграция и развитие, която ще се проведе в Истанбул на 14-16 октомври 2015 г. под турското председателство също ще ни предостави възможност да продължим инициативата ни в ООН. Очаквам Вашето участие с цел издигане на нашето сътрудничество и координиране на допълнителни стъпки по необходимост за справяне с кризата.

Накратко, Турция е готова да сътрудничи с всички страни, които имат отношение по изложеното за преодоляване на сегашната неспираща миграционна криза. При сегашните обстоятелства не можем да се надяваме изцяло да спрем потоците на миграция. Но можем, работейки заедно, да ги регулираме. Следователно крайно време е да изработим глобален и всеобхватен отговор спрямо този проблем и да сложим край на тази трагедия.

В духа на солидарност и сътрудничество бих искал да Ви помоля за Вашата любезна подкрепа за мобилизиране на международната общност, така че да се облекчи страданието на сирийските бежанци и да се сложи край на настоящата хуманитарна криза.

Възползвайки се от възможността бих искал да подновя най-добрите си пожелания за здраве и щастие и да предам искреното си желание да постигне, заедно горепосочените цели.

Ахмет Давутоглу, премиер на Република Турция

Писмо до министър-председателя на Р България Бойко Борисов

Агенция „Фокус"