/КРОСС/Съветник на Хелмут Кол обвинява европейското ръководство в безпомощност

Михаел Щюрмер, един от водещите германски политолози, бивш съветник на канцлера Хелмут Кол, публикува статия в авторитетното издание Die Welt, в която фактически обвинява европейските елити в безпомощност пред лицето на новите политически и икономически предизвикателства. Според автора, през последните десетилетия европейците изцяло и напълно разчитат на САЩ и страдат от увереността, че американците винаги ще ги защитават и ще решават геополитческите им проблеми. „Европа, която още от времената на Ренесанса и Великите географски открития, винаги е постановявала правила и закони, в епохата на ядреното оръжие забрави да мисли, оперирайки с понятия като баланс, хегемония и сфери на влияние.Тя не е способна да ги гарантира нито с помощта на международното право, нито с използването на твърда сила, спецслужби или господство в киберпространството" - пише Щюрмер в Die Welt. Разсъжденията си за несъстоятелността на европейското ръководство политологът развива под тезата, че ЕС се е оказал безпомощен пред лицето на „руската заплаха". Брюксел е бил убеден, че през 1989 г. историческата драма окончателно се е разрешила в полза на западната демокрация. Но присъединяването на Крим към Русия показва, че това не е така. Днес, пише Щюрмер, Русия се опитва да построи партньорски отношения с Китай, които ще станат алтернатива на „западния път". А европейското ръководство се състои от бюрократи, които не могат да си представят какво трябва да направят в този сложен исторически момент. Във Вашингтон също се оказаха неподготвени за това, че Русия след 90-те ще пожелае да строи друг световен ред. „Днес Европа неволно, но неудържимо изпраща към Русия сигнал за това, че тя и САЩ за съжаление са загубили представа за политическо равновесие, загубили са и способността за надеждно антикризисно управление" - подчертава Щюрмер. Действително ли европейският елит, превърнал се от политици в чиновници, се оказва неподготвен за сериозни изпитания и не се ли обясняват някои външнополитически решения с банална некомпетентност? Или такива статии като тази на Щюрмер са опит да се обърка европееца и да се мотивира увеличаването на военните бюджети и строителството на нови бази на НАТО? „Щюрмер като цяло е прав - смята политологът и гл. редактор на „Геополитика" Леонид Савин. - Още от времето на Студената война, САЩ имат сериозни инструменти за влияние върху европейските политици. Страните, отвъд Варшавския блок, от самото начало на плана „Маршал" са под опеката на САЩ. Американците фактически стъпкаха политическата воля за управление на много страни. Имаше отделни опити да се прекъсне този диктат, например Шарл дьо Гол опитваше да води независима политика, но като цяло всичко отново потъваше и САЩ реално усилваха влиянието си в Европа. Дори ако се имат предвид и само американските военни бази на територията на Европа. През последните години може да се извади и този факт, че лидерите на някои европейски страни, в частност в Прибалтика, са граждани на САЩ. Безусловно в момента в Европа има голям проблем с кадрите, който проблем няма да се реши скоро. Мисля, че управленската криза ще се затегне в продължение на много години. Става дума за демокрацията в Европа, за вземането на политически решения и планирането на бъдещето."

Могат ли европейците да си върнат суверинитета?

Леонид Савин:  Най-рационалната и възможна идея е създаването на Европейски въоръжени сили. Но основните лобисти в ЕС представляват интересите на САЩ, така че подобен проект едва ли ще се осъществи. По-скоро страните от НАТО ще следват твърдата политика, която Вашингтон налага на Брюксел. Тоест ще се увеличават американските контингенти и ще се отделят средства за помпане на американския военно-промишлен комплекс. Америка се опитва да реши своите проблеми за сметка на европейците.

Въпреки активността си Европа не може да играе самостоятелна роля на геополитическата арена?

Леонид Савин:  Не може. Като едно общо политическо цяло. Ако някои страни започнат да водят самостоятелна политика, съобразена с техните национални интереси, още повече ще се задълбочат нещата. Спомнете си баснята за лебеда, рака и щуката, всеки иска да защити своите интереси вътре в цялото, но на никой не му се отдава. Неслучайно американските политолози наричат ЕС "small power", малка сила. Това е реалността.  

Борис Кагарлицкий, директор на Института по проблеми с глобализацията и социалните движения смята, че подобни статии като тази на Щюрмер, са насочени към днешната политика на Берлин за увеличаване на военните разходи.

Борис Кагарлицкий: Отначало експертите говорят, че всичко е ужасно, че е изгубен контрол над ситуацията, а след това всичко завършва с увеличаване петорно на разходите. Такива статии се пишат не за да направят анализ на ситуацията, а за да обосноват някаква политика, решение за която отдавна е взето. Така че в близко бъдеще може да се очаква силно увеличаване на военните разходи. Германците говорят, че не могат да разчитат на Америка, но това не означава, че ще променят своята политика. Не. Те планират да правят същото, но малко по-самостоятелно. За което ще са нужни много повече пари.

Тоест такива статии са нужни за да се убедят политическите противници на подобен курс?

Не. Такива въпроси се решават на върха и подобни дискусии отдавна няма в публичното пространство. Това са аргументи за широката публика, за да се снижи възможността за съпротива в обществото.

Алексей Кузнецов, ръководител на Центъра за европейски изследвания ИМЭМО РАН казва следното:

Елитите в страните от ЕС действително деградират. Направени са немалко изследвания и всички автори стигат до извода, че личностите по върховете на политиката са посредствени и смачкани по всички параметри. Германия не се отличава в този план от другите страни. Това, което се случва в политическата система на Германия говори за това, че е времето на технократите, а не на ярките личности. Берлин не може да помогне на ЕС като цяло.

Защо се случва така?

Една от теориите е, че политиката днес не е най-привлекателното място за осъществяване. На върха се изкачват неизразителни политици, които просто изпълняват своята работа технически грамотно като по шаблон и това е. Но светът е много нестабилен и в определени случаи трябва да се вземат нестандартни решения, а те са неспособни на експерименти и отстъпление от догмите.

Може ли точно с този догматизъм да се обясни и влошаването на отношенията между Русия и ЕС?

Независимо от всички думи за заплаха от страна на Русия, ЕС през последните 20 години започна сам да води външна политика. Доста активна и с експанзионистичен характер. ЕС беше въвлечен във военни операции по целия свят. Това преди беше несвойствено за европейското икономическо обединение, наречено днес ЕС. Европейците смятаха, че САЩ ще пооправят нещата, в които те се забъркват и проблемите, които си създават. Но САЩ се занимават с всичко друго, но не и с решаване на чужди проблеми. По отношение на Европа американците са крайно прагматични. Европа им е съюзник, но те не желаят да е много силна. Така че, когато Европа си създава нестабилност по границите, това напълно устройва Америка. Например Либия потъна в хаос не само заради американците. Либийската разруха беше заслуга на европейците. Поддръжката на разнообразни ектремисти в Близкия изток също не премина без участието на европейците. И сега предсказуемо ги застига цунамито от емигранти. Защо ЕС е настроен враждебно към Русия ли? Защото Украйна е още една гореща точка, която ЕС подпали. В Украйна всичко беше спокойно. Докато европейските политици със своите съвети не започнаха да се намесват във вътрешните дела на Украйна. И това ще избоде очите на европейския елит.

Анна Седова, a-specto