/КРОСС/Спокойно, никой не е разбрал какво точно е хотспотът или горещата точка. Не е само премиерът Бойко Борисов. Това призна самият Димитрис Аврамопулос, еврокомисар за миграцията и вътрешните работи, в сряда на обяд. На пресконференция след края на седмичното заседание на Европейската комисия (колеж) той каза, че в продължение на пет месеца се е опитвал да обясни какво точно представляват тези "горещи точки". "За да съм напълно искрен с вас, не знам кой измисли този термин, но той е пълна каша", каза еврокомисар Аврамопулос, отклонявайки се значително от предварително подготвената му реч (на английски език). 

От гореща точка към Г-точка

В четвъртък сутринта българската общественост осъмна силно разтревожена в резултат на разваления телефон между Брюксел и София. Драмата беше предизвикана от изгубване в превода на пресконференцията на германската канцлерка Ангела Меркел след полунощ, когато тя спомена България във встъпителните си думи в контекста на горещите точки. Думите й бяха, че е имало широко съгласие за създаването на горещи точки в онези страни, които са на външните граници на ЕС, "като Италия, но и България, която не е част от Шенген, но има граница с Турция". По-късно г-жа Меркел обясни в отговор на журналистически въпрос, че България е изтъкнала, че има външна граница с Турция, че е под огромен бежански натиск и че по време на срещата всички са били отворени.

"Казахме, че ако България иска да изгради такава гореща точка, тя ще получи същата помощ от европейските институции и агенции, както например Гърция и Италия. Не става дума ние да налагаме нещо на България, но България сама каза, че имаме проблем и защо не и ние. Това е съвсем приемливо", добави германската канцлерка. Тези думи в София бяха предадени като изявено желание от страна на България да се създадат такива горещи точки на нейна територия. В опита си да обясни какво точно е искал да каже по време на срещата премиерът Бойко Борисов доказа, че е от тези, за които г-н Аврамопулос призна, че бъркат гореща точка с приемни центрове. На конференция за бежанския проблем г-н Борисов казва, че в България отдавна има такива горещи точки, имайки предвид приемни центрове.

Какво всъщност е горещата точка?

Идеята за нея се появи в програмата [на английски език] на Комисията за миграцията, предложена през май. Това, според ЕК, не е толкова място, колкото подход. Става дума за това служители и ресурси на Европейския офис за подкрепа за убежището, европейската гранична агенция Фронтекс, Европол и европейската агенция за сътрудничество в областта на правосъдието Евроджъст да работят заедно с властите в страните-предни постове, "за да им помогнат да изпълняват задълженията си по законодателството на ЕС и бързо да идентифицират, регистрират и снемат отпечатъци от пристигащите мигранти". Това означава всички пристигащи бежанци да бъдат настанявани в приемни центрове във фронтовите държави - като за такива са идентифицирани Гърция и Италия - и там да се извършват всички процедури по отсяването кой е емигрант и кой бежанец. След доказване на статуса бежанците се преразпределят съгласно договорените във вторник от министрите на вътрешните работи квоти.

Засега договорката е само за 160 000 души за следващите две години, но все повече се говори, че бройката трябва да се увеличава пропорционално с натиска върху фронтовите държави. През месец май, когато ЕК представи програмата си за миграцията, вече бяха определени горещите точки в Италия - Поцало, Порто Емпедокле, Трапани и Лампедуза. За Гърция все още предстоеше тези подробности да се уточнят. С други думи, прилагането на концепцията за горещата точка или, както е по новому екипи за миграционна подкрепа, би трябвало да спре изтичането на десетки хиляди нерегистрирани бежанци навътре към ЕС и Шенген.

Лидерите на страните-членки потвърдиха постигнатото споразумение във вторник, като натъртиха [на английски език] на неформалната си среща в сряда вечерта, че един от приориетите е да се изпълнят молбите на фронтовите държави за помощ при създаването на горещите точки до ноември 2015-а година. Еврокомисарят Аврамопулос беше много по-конкретен в сряда на обяд като заяви, че екипите за миграционна подкрепа ще са напълно работоспособни до края на седмицата. Засега Гърция и Италия са единствените, които са заявили, че искат да бъдат "гореща точка". Хърватия например категорично отказа. Премиерът Зоран Миланович даде ясно да се разбере миналия петък, че няма да допусне страната му да се превърне в "сборен пункт" на бежанците. В една от версиите на предложението за преместване на бежанци се споменаваше и Унгария, но правителството на Виктор Орбан също отказа, затова от фронтова държава Унгария се превърна в страна, която трябва да приеме своята квота - 988 души от Гърция и 306 от Италия.

Гърция, Италия и България са най-предните постове на ЕС, като първите две са членки на Шенген, докато България не е, но много иска в тази ситуация да бъде приета колкото се може по-скро. Гърция е вход към Европа за бежанците, минаващи през Турция, а Италия е вход за Средиземноморския маршрут. На този етап България не е изложена на толкова голям натиск, колкото Италия и Гърция, които от години са подложени на нарастващ миграционен натиск. Заради продължителното неразбиране от страна на страните-членки, които доскоро бяха на завет от миграционния поток, Гърция и Италия започнаха да си затварят очите за европейското законодателство и да пропускат, а дори и да подпомагат прехвърлянето на бежанци навътре към ЕС и Шенген без дори да ги регистрират. Гръцкото правителство на Алексис Ципрас дори правеше открито заплахи, че ще "отвори кранчето", ако не бъдат изпълнени исканията му за опрощаване на част от гръцкия публичен дълг и за оттегляне на исканията за допълнителни ограничения на бюджетните разходи.

Италианският премиер Матео Ренци не е правил официално заплахи, но през юни избухна по повод съпротивата срещу квотното разпределение в Европейския съвет - Ако това ви е Европейския съюз, благодаря, е казал той на колегите си, според италиански журналисти. Предишни години обаче имаше конфликти между Италия и Франция заради изтичането на северноафриканки емигранти навътре в ЕС. Сега, когато проблемът е вече на много страни-членки, постепенно започна търсенето и на общо решение. По всичко личи обаче, че твърде много надежди се възлагат на "горещите точки", преименувани в екипи за миграционна подкрепа. Според френския президент Франсоа Оланд, "Дъблинският регламент може да бъде преразгледан в някакъв момент", тоест с тези промени няма да се бърза.

Така че, страната, която реши, че иска да бъде гореща точка, ще трябва да приеме мисълта, че твърде дълго на нейна територия ще пребивават хиляди бежанци, които трябва да бъдат обработвани и разпределяни или връщани обратно в първата безопасна за живота им страна. Разбира се, всичко това ще става с европейска помощ - както финансова, така и логистична.

Източник: euinside.eu