/КРОСС/ Купуването на гласове чрез електронно гласуване излиза по-евтино, твърди Георг Тупарев.

Преди години в Холандия се направи един експеримент - недалеч от мястото, където живея, направиха няколко тестови секции. Бяха поканени официални хакери, да видят дали ще могат да пробият защитата и да влязат в тези секции. Още първата секция беше разбита за 7 минути. А този софтуер на секцията все пак са го правили холандци, отговаря на много висок стандарт, надеждност и т.н. В избирателния кодекс има много неща, които трябва да се променят, но въвеждането на електронно гласуване дори не е едно от тях, коментира Тупарев в интервю за "Гласове":

- Какво мислите за предложението за референдум за електронно гласуване? Вие се занимавате със софтуер и се предполага, че би трябвало да приветствате подобно предложение, а и живеете извън България.

- По принцип аз съм много против тази идея поради няколко аспекта. Първо, хората, които проповядват тази идея, нямат представа от технологията, която се използва. Напоследък разпитвах приятели и познати, които са „за" или „против" електронния вот, как смятат, че могат да разпознаят сайта, в който ще се гласува, дали е истински или фалшив. Включително попитах хората, които събират подписи на „Витошка", как мислят, че ще стане това нещо. Движа се в среди, в които хората имат претенцията да са уж знаещи и мислещи. И от всички хора, които съм разпитал, само трима души са ми отговорили горе-долу правилно на въпроса. И от тези трима само един беше за електронното гласуване.

- Тоест въпросът е дали могат да разберат дали сайтът за електронно гласуване е истински?

- Да, това е част от проблема. Все пак се движа сред хора, които са предимно висшисти и уж знаят какво правят. Мога да си представя какво ще бъде статистическото ниво на незнание сред населението. Второто нещо е, че този въпрос се опитва да се политизира на популистко ниво. Казват, че такова гласуване ще бъде против ДПС или че червените бабички няма да могат да го използват.

- Това няма нищо общо с демокрацията...

- Ще стигнем и до това, но първо да си зададем въпроса, който не се задава - каква е целта на електронното гласуване.

- Да гласуват повече хора.

- Да, но защо тогава не се гласува по пощата? Този вид гласуване се прилага много отдавна и ние няма защо да откриваме топлата вода. Гласуването по пощата се прилага от години и функционира сравнително добре. Това, че много хора може би нямат доверие в българските пощи, няма нищо общо, защото гласуването ще бъде при чуждестранните пощи. Освен това вотът по пощата е много удобен, практикува се в много европейски страни и е помогнал на много хора. Така стигаме до темата за демократичността - за упражняването на вота от възрастни хора, от хора с увреждания, незрящи или пък такива, които не са на мястото, където живеят, които пътуват в страната или в чужбина. На всички тях гласуването по пощата би им помогнало. Това гласуване - в Германия, в Америка, във всички цивилизовани държави, в които има такава практика, показва, че нивото на грешките, нивото на евентуалните подмени е изключително ниско. Дори в някои държави се смята, че е по-ниско, отколкото директното гласуване. А ако става въпрос за електронно гласуване само за българите в чужбина, то се прахосва интелектуално време, интелектуални и политически емоции, пари и т.н. Защото гласуването по пощата е нещо работещо, изпитано и няма какво да се дискутира.

Третата причина, поради която аз съм против електронното гласуване, е фактът, че то е много несигурно. Това е дълга тема, но ще започна с това, че моята фирма в Холандия правеше банкови извлечения на кредитни карти. И в зависимост от месеца, в зависимост от годината от 2 до 7 процента от всичките месечни трансакции се оказваха фалшиви. Не говоря за суми, а за брой трансакции. При електронното гласуване също говорим за трансакции. Някой ще си каже - значи те при банките могат да го правят, пък ние няма да го правим с електронното гласуване. Практиката при банкирането е следната: там скъпo е човешкото време, сградите, разправиите и т.н. Когато една трансакция е за няколко долара, по-лесно е да се върнат на клиента, вместо да се разисква какво, къде и как е станало. Това е, което правят с малките фалшивите трансакции. Само големите суми от фалшиви трансакции се проследяват и се опитват да ги спрат.

- Между 2 и 7 процента фалшиви банкови трансакции?

- Да, това е процентът и за влизане в парламента. А при банковите ние говорим не за анонимни трансакции, а за такива, които имат много добре известен инициатор и крайна цел. Докато при електронното гласуване се отваря огромна порта - то не е и врата - за фалшификации. Не е възможно да се проследи източникът на вота (ако строго се спазва анонимността). Това е много нашумял проблем. В Америка всяко лято се провежда конференция на официалните хакери. В момента статистиката показва, че над 80 процента от всички проблеми в интернет не са от програмите, а от хакерите, които успяват да се наместят между източника на трансакцията и реципиента.

- Тоест това е човешка, съзнателна намеса?

- Да, говорим за над 80 процента. Тоест няма проблем за добрите хакери в България да разбият тази система. Особено когато голяма част от населението не знае дали гласува в истинския сайт. Преди години в Холандия се направи един експеримент - недалеч от мястото, където живея, направиха няколко тестови секции. Бяха поканени официални хакери, да видят дали ще могат да пробият защитата и да влязат в тези секции. Още първата секция беше разбита за 7 минути. А този софтуер на секцията все пак са го правили холандци, отговаря на много висок стандарт, надеждност и т.н.

Другият проблем, който е пак в сферата на демократичността, е, че ние пак заместваме едно недемократично гласуване с друго такова. Защото това, което ще се получи с, примерно, една възрастна жена на село, е, че тя не може да разбере как се гласува електронно, не може да си вземе електронен сертификат и т.н. Тоест бариерите пред гласуването не само че не стават по-малки, те стават по-високи. Защото не са вече само физически, но и интелектуални. Знам как стават нещата в България, как работи - по-точно, как не работи - електронното правителство. Хората, които ще гласуват в чужбина, също ще трябва да вземат такъв сертификат от посолството, което обезсмисля електронното гласуване.

- Тоест за да гласуваш електронно, ще трябва, така или иначе, да отидеш до посолството и да вземеш електронен подпис?

- Да. Има предложение в личните карти този електронен подпис да е като чип. Когато американците въведоха такива чипове за туристите, които отиват там - има такова изискване, в Европа се надигна страхотен вой. Защото този чип може да се използва не само при влизането в Америка, а навсякъде и без знанието на човека може да се проследява какво прави. Това е грубо нарушение на личната сигурност, на личната свобода. Много от банковия софтуер в България, който се прави вече 15 години, не работи добре на всички браузъри, на всички операционни системи, на всички мобилни устройства и т.н. Тогава каква е вероятността при електронното гласуване той да работи. Отново говорим за демократичността и равноправността на вота.

И последното, което искам да кажа, е следното: дори да не ми вярвате, дори да пренебрегнете това, което говоря, да си кажете, че не ги разбирам тези неща, вижте тогава какво стана по време на изборната кампания в Америка през 2012 г. Там в 2011 г. се предложи да се въведе електронно гласуване, което частично да замени гласуването по пощата. И не друг, а точно компютърните специалисти започнаха кампания против тази идея. Тогавашната директорка на тяхната компютърна академия на науките, Барбара Симонс, издаде дори книга, в която се твърди, че не само че електронното гласуване сега не е сигурно, то дори теоретично не може да гарантира сигурност. А тази жена е една от топ учените по компютърни науки в Америка. И сигурно не е случайно, че именно те правеха кампанията да не се въвежда електронно гласуване. Не политиците, а учените, защото точно те знаят най-добре колко лесно може да се манипулира този вот. Аз чувам от мои приятели аргументи от типа - абе прав си, сега може да не е сигурно, но до няколко години ще стане сигурно. Но референдумът не пита кога да се направи електронното гласуване, а дали да се направи. Аз сега мога да ви кажа как може да се използва референдумът с лоша умисъл. Единият начин е още догодина да се въведе електронно гласуване от фирма, която е приятелска на управляващата партия.

Това, което в България е наистина наложително, е да се промени изборният кодекс. От всички неща, които трябва да се променят, електронното гласуване изобщо не би трябвало да съществува в него. Трябва да се реши проблемът как да не се купува вот, как да не се подменя вот, как гласът във Видин да е равностоен на гласа в София.

- Това очевидно са далеч по-важни въпроси.

- Имаше някакви странни статистики, че един глас във Видин струвал два пъти по-скъпо от гласа в София. А ние говорим за някакви хора в чужбина да могат да гласуват. Това е безумие, когато има такъв проблем, че във Видин, примерно, 1000 души могат да купят депутатско място, докато в София 2000. Това, че в България може да се проследи как е гласувано етнически, това никой не го споменава. А защо не се постараем да създадем закон, според който хората в етническите области да не се страхуват да гласуват различно от ДПС. Тоест да не може да се проследи вотът. В държави като Холандия, Белгия и други има една национална листа и никой не може да проследи вота. Но това нещо политиците не искат да го направят. Това, което искат да направят с електронното гласуване, е да харчат по-малко пари за купуване на гласове. Това, което искам да кажа на моите приятели, е, че ако не искат да поднесат на сребърна тепсия победата на ГЕРБ, да си помислят още веднъж дали искат електронно гласуване.