/КРОСС/Потърсилите международна закрила в Република България през 2013 г. са повече от 7 000, което е 5 пъти повече от 2012 г. и десетократно повече от предходните години. През 2014 г. лицата, потърсили закрила в България, са 11 081, а само за първите 8 месеца за настоящата година те са 11 146. 

Освен лицата, потърсили закрила по данни на Министерството на вътрешните работи, от началото на годината в България са влезли близо 16 000 нелегални чужденци, които са задържани на влизане или излизане от страната ни.

Тези данни посочват от КНСБ в позицията си относно бежанската криза. 

За преодоляване на негативното влияние на бежанската вълна, сега и в бъдеще, върху пазара на труда в България и по-добрата интеграция на тези, които избират да останат, КНСБ нсастоява правителство следва да предприеме спешни действия по изпълнение на новата „Национална стратегия в областта на миграцията, убежището и интеграцията (2015-2020 г.)", приета на 17.06.2015 г., и предлага да бъде създадена специализирана институция за управление на миграционните процеси, която да обедини пръснатите сега функции сред много органи.

От КНСБ предлагат още законови мерки за предотвратяване на трафик на хора, които са жертва на военни конфликти и най-сурови наказания за лицата, които чрез т.нар."каналджийство" се облагодетелстват.

На европейско ниво Правителството следва да настоява за спиране действието на Регламента от Дъблин, както и спазване от страна на Европейския съюз на Споразумението за асоцииране по отношение на преговарящите държави от Западните Балкани без да се поставят допълнителни условия във връзка с бежанската вълна.

Ето пълния текст на позицията:

Конфедерацията на независимите синдикати в България е активен участник в изследването на миграционните процеси и търсене на пътища за интеграция на имигрантите в България. Свидетели сме на безпрецедентна масова и нарастваща бежанска вълна в световен мащаб, която се превърна в преселение от един континент към друг.
България не остана незасегната от бежанската вълна, заляла света. Статическите данни на Държавната агенция на бежанците за имиграционната ситуация сочат рязко увеличение на бежанския натиск към нашата страна. Потърсилите международна закрила в Република България през 2013 г. са повече от 7 000, което е 5 пъти повече от 2012 г. и десетократно повече от предходните години. През 2014 г. лицата, потърсили закрила в България, са 11 081, а само за първите 8 месеца за настоящата година те са 11 146.
Освен лицата, потърсили закрила по данни на Министерството на вътрешните работи, от началото на годината в България са влезли близо 16 000 нелегални чужденци, които са задържани на влизане или излизане от страната ни. България е гранична държава и заедно с още няколко страни се намира най-близо до конфликтни зони и страни, генериращи имиграционни потоци. Географското й разположение я поставя на пътя на миграционните потоци от Близкия Изток. Над 2,5 милиона са бежанците в Турция, бягащи от ужасяващия терор, а 1,6 милиона са сирийските бежанци, част от които търсят спасение и убежище и на наша територия.
Веднъж проникнали легално или нелегално, имигрантите, съгласно Регламента от Дъблин, остават грижа на държавата ни и затова е необходимо правителството да предприеме действия на европейско и национално ниво, включително и на общинско ниво. Постъпилите до 09.09.2015 г. запитвания за обратно връщане на бежанци в България са 6806, като на първо място, с 3222 запитвания е Германия, след това Австрия с 1262, Унгария с 273, а 257 са запитванията от Франция.
За преодоляване на негативното влияние на бежанската вълна, сега и в бъдеще, върху пазара на труда в България и по-добрата интеграция на тези, които избират да останат, КНСБ предлага:
I. На национално ниво Правителство следва да предприеме спешни действия за:
1.Приемане на Годишен план за действие по изпълнение на новата „Национална стратегия в областта на миграцията, убежището и интеграцията (2015-2020 г.)", приета на 17.06.2015 г. от Министерски съвет;
2.Създаване на специализирана институция за управление на миграционните процеси, която да обедини пръснатите сега функции сред много органи;
3.Законови мерки за предотвратяване на трафик на хора, които са жертва на военни конфликти и да приложи най-сурови наказания за лицата, които чрез т.нар."каналджийство" се облагодетелстват;
4.Нормативните разпоредби в областта на миграцията, разписани в различни закони, правилници и наредби, да бъдат обединени в един нов закон;
II. На европейско ниво Правителството следва да настоява за:
1.Спиране действието на Регламента от Дъблин, чийто механизъм очевидно не е нито справедлив, нито солидарен за държавите членки. В този дух КНСБ категорично подкрепя декларацията на Европейската конфедерация на профсъюзите в искането за отпадане на Регламента от Дъблин;
2.Признаване и включване на страната ни сред държавите-членки от първа линия, които посрещат бежанската вълна, и да й бъде предоставена тъй необходимата непосредствена подкрепа, вкл. обучени кадри и специална техника за охрана на границата;
3.Спазване от страна на Европейския съюз на Споразумението за асоцииране по отношение на преговарящите държави от Западните Балкани без да се поставят допълнителни условия във връзка с бежанската вълна;
4.Неприемане на предложението за въвеждане на постоянен квотен механизъм за преразпределение на бежанците между държавите членки;
5.Допълнителни финансови ресурси от Европейският фонд „Убежище, миграция и интеграция" 2014-2020 за техническа и специализирана кадрова подкрепа, и за интеграция на бежанците на територията на страната ни.
КНСБ ще подкрепи всички усилия на българските институции в борбата им срещу трафика на хора. Категорично осъждаме нечовешката проява на българските трафиканти, която доведе до смъртта на десетки от тях! Облагодетелстването на групи хора от нещастието на бежанците е грозна проява на морално деградирали хора и те трябва да понесат цялата тежест на закона!
Изграждането на огради няма да спрат отчаянието на хората и решението не е в спирането на потока, а в управлението му. Спирането на потока е само привидно. Борбата с престъпните мрежи за трафик на хора трябва да бъде координирана на европейско ниво, а на национално - развита спрямо спецификата на отделните държавите членки.