/КРОСС/ Постът на Йордан Бакалов във военното разузнаване е под въпрос. Съдбата му ще стане ясна следващата седмица, когато се очаква да бъдат гласувани на второ четене двата закона за разузнаването. 

Проблемът на Бакалов е в липсата на 10 години стаж в сферата на националната сигурност или Въоръжените сили. Дни след назначаването му на поста стана ясно, че бившият депутат от СДС не отговаря на това условие. С разрешаването на казуса се заеха Методи Андреев от ГЕРБ, Петър Славов, Мартин Димитров и Корман Исмаилов от РБ и Явор Хайтов от БДЦ-Народен съюз-ББЦ. Те внесоха предложение-доуточнение на текста в законопроекта.
Текстът гласеше, че професионален стаж в сферата на националната сигурност може да бъде придобит и в Народното събрание, Президенството или Министерския съвет. Достатъчно било депутатът или експертът да са попаднали в парламентарна комисия, чийто предмет на дейност е свързан с националната сигурност и отбраната. Въпросната поправка обаче не мина при второто четене на законопроекта за военното разузнаване в комисията за контрол над службите за сигурност. Въпросът на Епицентър „Какво следва оттук нататък за Бакалов" подразни Методи Андреев. „Питайте него", отсече той.
Репортерската проверка показа, че единствено реформаторите стоят зад Бакалов. В ГЕРБ оставането му на шефския пост във военното разузнаване се приема с резерви. АБВ категорично стоят зад позицията, изразена от ген. Михо Михов, че директор на Служба „Военна информация" трябва да бъде „военнослужещ с висше военно звание, т.е. генерал или адмирал". Същата теза имат и в БСП. ДПС нямат публична позиция.
Прогнозите на професионалната общност обаче са, че Бакалов ще бъде сменен, след като вече изпълни двете основни задачи, поставени пред него - предаде архива на военното разузнаване на комисията по досиетата и направи чистка в службата.