/КРОСС/ На 26 септември 1983 г. светът е бил на ръба на ядрена война. Само хладнокръвната реакция на съветския полковник Станислав Петров е предотвратила изстрелването на 15 хиляди ядрени бойни глави срещу 50 обекта на територията на САЩ. Това естествено би предизвикало ответна реакция и само след 15 минути вероятно същото количество ракети щеше да се насочи към СССР. Двете велики сили заедно със Западна Европа и Япония, както и целият цивилизован свят щяха да бъдат унищожени само за 30 минути. 

Мощността на ядрените арсенали на двете велики сили по онова време бе такава, че надхвърляше 60 пъти мегатонажа, необходим за предизвикване на вечна ядрена зима на Земята. Днес това количество е сведено само до шест пъти - но опасността все още е реална. И все още хиляди ядрени бойни глави се намират в бойна готовност със степен LoW (Launch on Warning - „Старт след предупреждение"). Следващата седмица Асоциацията на световните граждани - неправителствена организация от Сан Франциско - ще награди полковник Станислав Петров със специален приз за изключителни заслуги към човечеството. Освен това до края на годината организацията ще внесе в един от комитетите на ООН предложение за специална резолюция на световната организация, с която се настоява бойната готовност на междуконтиненталните балистични ракети да бъде намалена с една степен.

Полковник Станислав Петров е най-великият неизвестен герой на света. Заради военната тайна и поради различни политически и стратегически различия името му остава неизвестно почти две десетилетия. А тъкмо той е човекът, който може да се похвали с чиста съвест, че е спасил човешката цивилизация от гибел.

В понеделник, 26 септември, малко след 21 ч. подполковник Станислав Петров е дежурен в свръхсекретната база на специалното войсково поделение № 22251, известна като „Серпухов-15". Тя била разположена край селцето Курилово, на територията на Калужка област, недалеч от Москва. Задачата била „да поддържа денонощна връзка и да приема информация от космическото разузнаване на СССР от Системата за предупреждение за ракетно нападение (СПРН). Малко след като застъпил дежурството, нещо се объркало. Компютрите започнали да сигнализират, че американска ракета се насочва към съветска територия. Върху монитора на централния компютър се появила яркочервена светлина и за части от секундата се включила и звуковата аларма, която била толкова мощна, че - според признанията на самия Станислав Петров, можела да „вдигне и мъртвия от гроба".

Компютърът показвал, че към съветска територия се насочва една междуконтинентална балистична ракета. Малко след това последвала втора, после и трета тревога. Ярко засветил и ядреният бутон с надпис „Старт", с който се изстрелвали съветските ядрени ракети, насочени към цели на американска територия. Подполковник Петров в първия момент решил да уведоми началниците си за опасността. Ситуацията в света била изключително сложна. На 1 септември два съветски самолета свалят южнокорейски пътнически самолет с 289 души на борда. Президентът Рейгън нарича СССР Империя на злото и призовава на кръстоносен поход срещу нея. За края на месец септември НАТО организира военни учения под кодовото название „Сръчен ловец 83", в които ще се отработва използването на "тактическо ядрено оръжие в Европа". Съветският лидер Андропов заявява, че това учение е само прикритие за ядрено нападение срещу Съветския съюз. Всеки ден съветските вестници разиграват сценарии за нападение.

В такъв момент компютърът в базата „Серпухов-15" алармира за американско нападение. Ако се бе поддал на въздействието на пропагандата и не бе разсъждавал трезво, подполковник Петров спокойно би могъл да даде начало на Трета световна война. Той обаче интуитивно усещал, че нещо не е наред. Макар че нямало начин да провери. Защото съветските радари в този момент не можели да открият летящ предмет отвъд хоризонта. А когато ракетите се появят над хоризонта, би било твърде късно за каквато и да било реакция. Затова започнал да си повтаря: „Спокойно, това е само техническа грешка". И започнал да търси аргументи: да, твърде необичайно е САЩ да изстрелят само една ракета, ако действително биха искали да атакуват СССР. Освен това само месец преди това разговарял със своите командири доколко надеждна е една система за ранно предупреждение, която се основава само на показанията на компютрите и техниката. Подполковник Петров бил един от най-добрите софтуерни специалисти и веднага съобразил, че тук се касае за техническа грешка. Затова докладвал, че току-що е регистрирал „фалшива тревога". Въпреки че според инструкцията би трябвало веднага да докладва лично на своя началник и на генералния секретар на ЦК на КПСС - по онова време Юри Андропов.

„Нямах никакво време за размисъл", спомня си днес о.з. полковник Станислав Петров. - Разбрах, че поемам огромен риск. Но въпреки това докладвах за фалшива тревога.

Веднага започнали да му звънят и от канцеларията на министъра на отбраната, и от кабинета на Андропов. Петров отговарял хладнокръвно: „Спокойно, това бе само фалшива тревога". Естествено веднага поделението било мобилизирано и дежурната техническа част била натоварена със задачата да открие на какво се дължи техническата неизправност. Но екипът не успял да открие истинската причина. Тя станала известна дълго време след това. Подполковник Петров в този ден не мигнал в продължение на 20 часа. Неговият началник генерал Калдунов го нарекъл герой и обещал, че ще докладва на министъра да бъде награден. Подполковник Петров се прибрал удовлетворен у дома и, за да не изпадне в нервна криза, изпил половин литър водка. После спал непробудно 28 часа. Само два дни след това събитията взели неочаквано развитие. Командирите на Петров били обвинени в „халатность" - небрежност, и набедени, че са застрашили сигурността на СССР. А когато началниците са виновни, винаги го отнасят подчинените. Неписаният закон на Съветската армия гласял, че подчиненият никога не може да бъде по-умен от началника си.

Четири дни след инцидента започнало следствие, което трябвало да установи дали подполковник Петров не е нарушил устава и с действията си е застрашил сигурността на СССР, като не е уведомил по каналния ред висшестоящите за ракетната тревога. В крайна сметка заключението на следствието било, че той не е изпълнил стриктно задълженията си, и бил наказан. „Аз се превърнах в изкупителна жертва и бях нарочен за „черната овца" на базата „Серпухов-15". Последвали дълги и изтощителни, на моменти унизителни разпити. Поставили му условие - или да подаде заявление за уволнение от армията, или да бъде разжалван. Логиката на началниците му била безупречна: в бъдеще при действителна тревога не биха могли да разчитат отново на подполковник Петров, след като той веднъж не е реагирал според инструкциите. Заповедите са за това - да се изпълняват безпрекословно и без да се разсъждава. Така вместо да бъде награден, подполковник Петров се превърнал в жертва. Това било страхотен удар за младия офицер, който до този момент имал блестяща кариера. Предпочел естествено да напусне и бил прехвърлен на служба в обикновена воинска част. След две години бил принуден да се пенсионира преждевременно, а 10 месеца след това изпаднал в нервна криза и се наложило да бъде изпратен на лечение в психиатрична клиника.

Заради хладнокръвната реакция на подполковник Петров преди 20 години цивилизацията бе спасена от ядрения апокалипсис. Той самият живее самотен и беден в маломерното си едностайно жилище в градчето Фрязино край Москва. И казва, че не се чувства герой. През последните години той разсъждавал върху един детайл, който толкова време не му дава покой. Какво щеше да се получи, ако не беше дежурен на този ден. Защото той в последния момент заменил друг свой колега, който поради лични причини не можел да поеме дежурството си.

Секретната база „Серпухов-15" била построена тъкмо за нуждите на ядрената война. Тя оперирала със система от осем разузнавателни спътника, известни като „Око", чиято задача била да следят всяка точка от земната повърхност и да осигуряват защита от несанкционирано ядрено нападение. По онова време спътникът „Космос 1382", който регистрирал нападението, бил съвсем нов и все още не напълно разработен. Той обикалял около Земята по елипсовидна орбита на височина 32 хил. км и имал възможност да следи за изстреляни американски ракети още в началната им фаза на ускорение - т. нар. boost phase - от ракетните силози в Северна Дакота. Точно в този момент той се намирал над Северна Европа, тъкмо на линията, която разделяла двете полукълба на деня и нощта.

Дори и най-добрите военни експерти тогава не били запознати с един странен природен феномен, който подполковник Станислав Петров изучавал и се опитвал да докаже: при определена комбинация от наситени облачни маси на голяма височина и силна слънчева светлина е възможно да се получи рядък ефект, който да заблуди сензорите на разузнавателните спътници и да бъде регистриран от техните компютри като „ракетен старт". Затова подполковник Петров разработил рапорт, в който аргументирал предложението си тревогата за ядрено нападение срещу СССР да бъде дадена, след като предупреждението за това бъде регистрирано и засечено от два спътника едновременно. А когато това стане само от един спътник „Око", да се счита за „фалшива тревога". Тъй като от доста време работил върху този проблем, подполковник Петров реагирал така хладнокръвно и не дал тревога за американска ракетна атака. Защото в този ден, 26 септември 1983 г., съветският спътник „Око" регистрирал точно такова явление: висока облачност над Северна Дакота в комбинация със силна слънчева активност. Подполковник Петров казва, че мислено теглил черта между положението на спътника и военно-въздушната база Malmstrom в Монтана - главния център на американските междуконтинентални ракети. Погледнал часовника и се досетил, че точно в момента, в който се задействала алармата, слънцето било в зенита си над тази част на Америка.

И той вероятно си е дал сметка за странното явление: високите гъсти облаци на Малстром не позволявали на инфрачервената слънчева светлина да се отразява дифузно и да се разпръсне във всички посоки. При есенното равноденствие слънцето, облаците и съветският спътник застанали така, че ефектът от отразената слънчева светлина се засилил многократно. Облаците се превърнали в огромни огледала, които отразявали слънчевата светлина направо в инфрачервените сензори на „Космос 1382", имитирайки едно към едно светлата диря от изгорели газове на междуконтиненталните балистични ракети. Орбитата на спътника била избрана изключително прецизно, за да се увеличи максимално абсорбиращият ефект от атмосферата и да се намали ефектът от естествения слънчев фон. Но тъй като облаците били необичайно високо, ефектът от слънчевия сигнал бил максимален и така „раздразнил" сензорите на „Космос 1382". Което пък предизвикало алармата в компютъра на подполковник Петров. В този момент той се оказал единственият човек, който съобразил за този неописван до този момент феномен, и така предотвратил войната.

След този инцидент съветската система за ранно предупреждение за ракетно нападение преминала на сигурния вариант - обявяване на тревога след засичане на информация от два спътника на системата „Око", разположени под различен ъгъл в околоземна орбита - единият от тях задължително в геостационарна орбита над Източния Тих океан.

Подобни инциденти, макар и доста по-подробно описани, е имало и в американския център на ранно предупреждение. През 1979 г. главният боен компютър в планината Шайен обявил тревога за ракетно нападение от страна на СССР. Веднага американските ракети били приведени в пълна бойна готовност, ядрените бомбардировачи от стратегическата авиация на САЩ били изведени от хангарите, а Националният въздушен команден пункт за извънредни ситуации (президентският самолет за ядрена атака) бил готов да се вдигне във въздуха. За щастие президентът Картър не могъл да бъде открит незабавно в рамките на критичните 15 минути. След това тревогата била снета.

Подобна фалшива тревога имало на три пъти през 1980 г., когато американските компютри докладвали за руска ракетна атака. След това се оказало, че всичко това се дължало на дефектен чип, който струвал 20 цента.

Последния път, когато светът се оказа на ръба на световен ядрен апокалипсис, бе на 25 януари 1995 г., когато президентът Борис Елцин реши да пренебрегне сигналите за ракетна тревога от руските части на ПВО и да изчака „поне още една минута", преди да натисне червения бутон на ядреното куфарче. В тази една минута било установено, че всъщност повод за тревогата е норвежка метеорологична ракета, която паднала около арктическия кръг и била взета за ракета, изстреляна срещу Кремъл от ядрена подводница.

„Имаше един момент, когато наистина смятах, че би трябвало да получа някакво морално признание за това, което направих - признава о.з. полковник Петров в интервю за британския вестник The Daily Mail. - Но това бе много отдавна и за съвсем кратко. Сега се чувствам унищожен и изпепелен отвътре."

Но целият свят би трябвало да бъде благодарен на о.з. полковник Станислав Петров, който спаси цивилизацията точно преди 20 години.

Валери Ценков

„Тема" 2003