/КРОСС/ Американският журналист Джеймс Райзън описва в новата си книга „Война на всяка цена" мощната индустрия, която живее от борбата срещу тероризма и няма никакви интереси тя да свършва. a-specto ви представя интервю с Джеймс Райзън, дадено за германското списание Spiegel.

Джеймс Райзън е журналист в New York Times и е отличаван два пъти с наградата „Пулицър". Първият път заради разкритията, че след шока от 11 септември, американските специални служби получават правомощия за подслушване, следене и измъчване, които вероятно не биха имали иначе. Втория път Райзън взима „Пулицър" за разкриването на факти, с които доказва, че американската Агенция по национална сигурност наблюдава гражданите. Джеймс Райзън изважда на бял свят безброй истории за злоупотреби с властта на администрацията на Буш. С помощта на примери - от непозволено подслушване до събиране на тайна финансова информация - той непрекъснато доказва, че изпълнителната власт надхвърля опасно ограниченията и взаимния контрол, като дори пази в тайна това от съюзниците си в Конгреса. До известна степен „тайната история" на управлението на Буш се разкрива отчасти и благодарение на Райзън и неговата книга „Състояние на война". Като репортер по въпросите на националната сигурност в New York Times, Райзън пише едно от най-добрите журналистически разследвания, свързани с ЦРУ и зле функциониращите взаимоотношения между Белия дом и американската разузнавателна общност. В няколко съдебни процедури американското правителство обвинява Райзън в осветяване на държавни тайни. Правните спорове започват още от правителството на Буш, но продължават и днес, водени от администрацията на Обама. Райзън протестира пред съда срещу принудителните призовки. Той отказва исканото от прокуратурата сътрудничество с властите, както и разкриването на източниците си. Случаят стига дори до Върховния съд, а присъдата е потвърдена от правителството през 2014 г. Заради увеличаването на обществения натиск в подкрепа на Райзън, Съдебното министерство се оттегля. Новата книга на Райзън „Война на всяка цена" в продължение на седмици е в топ класациите на бестселърите в САЩ.

Господин Райзън, определяте книгата си като отговор на кампанията на правителството на Обама срещу разследващата журналистика. Звучи много мрачно.

И то при положение, че американците избраха Обама като анти-Буш алтернатива! Но да, вярно е, че точно неговото правителство превърна антитерористичните извънредни (временни) закони след 11 септември в постоянни. Под управлението на Обама войната срещу тероризма се превърна в нормално състояние. Това ще остане едно от най-големите завещания на президентството му, макар и да не му харесва. Вярно е и че той в името на тази безкрайна война, се опитва да прикрива истини и се обявява срещу разобличителите на секретна информация и пресата.

Тази война продължава вече дълго, над едно десетилетие. Тя остави след себе си поражения, които струваха около 4 билиона долара. До какво доведоха тези военни актове в крайна сметка?

Някои от действията на американското правителство помогнаха тук-там да се намалят терористичните заплахи. От друга страна, политиката на нашето правителство доведе до дестабилизиране на много страни, например Ирак, но също така Афганистан, Йемен и Сирия. Така че, във всички случаи изводът е негативен. Ние имаме огромни пари, ресурси и персонал. Стъпкахме гражданските права на американците. Орязахме собствената си свобода.

Защо тогава Обама просто не сложи край на войната?

Въпросът, дали не сме използвали прекомерно тази война, няма да бъде отличен с никакво политическо внимание. Какви са резултатите ли? Тази война няма общо със съществената заплаха от тероризъм. На никой политик няма да му бъде търсена сметка, ако е похарчил огромна сума пари в борба с терористични заплахи. Напротив, ще имаме даже обратния случай, той ще бъде възхваляван. Всеки се страхува да не бъде упрекнат след някой атентат, че не е направил достатъчно. Заради това сме в такава ситуация, че в този бизнес се инвестира много повече от нужното.

Вие посочвате стряскащи цифри. 2000 частни фирми живеят от бизнеса с тази война. 850 000 човека имат директен достъп до секретни документи и произвеждат от своя страна секретни отчети всяка година. Изглежда става дума за една развиваща се нова индустрия.

Да, така е. И никой няма интерес тя да има край. Имаме си работа с една особена ситуация в цялата ни история, която никога досега не е съществувала. Има впечатляващо голяма група от хора, чиито доходи изключително зависят от войната. Войната е техният единствен бизнес модел. Всички тези хора работят скрити, в малки затънтени райони като Tysons Corner във Вирджиния. Това са фирми с оборот от милиони долари, за които ние все още не сме и чували. General Atomics например принадлежи към фирмите, които извличат голяма полза от тази политика. Предприятието, което принадлежи на двама братя строи дронове, а само през 2012 г., получава поръчки в размер на над 1,8 милиарда долара.

Какво означава това за демокрацията, когато голяма част от военния бизнес е прехвърлен на частни фирми?

Нека вземем предвид това, че части от сферата на секретните служби се приватизираха, че поверителните документи се пишат не от служители на правителството, а от частни чиновници. Тази война е на принципа на голямата изгода. Частниците имат силен интерес от това за опасността от тероризма да не се говори на дребно, а напротив - да увеличават усещането за тази опасност. Но това, което е още по-лошо е, че няма никакви обществени дебати по тази тема. Това е голямата разлика с Виетнам. Тогава имаше принудително вербуване, а хора, които трябваше да бъдат включени в него, се съпротивляваха. Това доведе до големи протести. Сега обаче сме си дали цялата военна политика на частни фирми и вече никой не протестира.

Вие упреквате правителството, че харчи милиони във войната срещу тероризма. Особено в Ирак, би трябвало да са прахосани ужасно огромни суми.

Само през 2003 и 2004 г. моите проучвания показаха, че от нова емисионна банка в Ню Йорк близо 14 милиарда долара са излетeли в брой към Багдад в транспортни самолети, част от тях са безследно изчезнали. По време на моите разследвания научих за 2 милиарда долара от същите фондове, които са скрити в бункер в Ливан. Парите и до днес са там.

Как са отишли там?

Това е странното, никой досега не си е правил труда да изясни, кой ги е откраднал. Изглежда, че на американското правителство му е все едно. Няма никакво счетоводство и абсолютно никакъв контрол за това накъде са изтекли всички тези средства. Един единствен човек, генералният инспектор в Багдад, Стюарт Боуън, който беше назначен от Джордж Буш, се опитал да последва пътя на парите. Хората на Боуън дочули за сандъци, пълни с пари в брой, които са били изнесени от кабинетите на преходното правителство в Ирак без никакви документи или разписки. С оглед на огромното количество пари в брой, част от тях са били отклонени и от офицери на американската армия.

Имаше ли последствия?

Някои войници по-късно бяха осъдени. Но при дознанието на генералния инспектор Боуън, се надигна доста голяма съпротива, по-конкретно в Белия дом и в ЦРУ. Той трябваше да докаже, че извън него никой не е имал особен интерес от разкриването на истината. Може би американското правителство не е искало просто да утежнява положението на  влиятелни иракски политици, които са били важни за сътрудничеството. Откакто Боуън и неговия екип се опитват да проследят пътя на скритите пари в Ливан, американското посолство им отказва влизането в Бейрут. За мен всичко е картина на това защо в Ирак всичко се обърка. И какво търгуваме в името на войната срещу тероризма.

В борбата срещу тероризма ЦРУ също разчита на съмнителни събирачи на информация, например на Денис Монтгомъри, един мъж, който преди това е известен преди всичко като рисков играч по казината. Той неведнъж е твърдял, че може да разчита послания на Ал Кайда.  

Монтгомъри твърдеше, че е развил компютърна технология, която е направила възможно това, да разкодира скрити послания във видео записи на Ал Кайда, които се излъчват по Ал Джазира. Той е разказвал на ЦРУ, че можел да разпознава числа и комбинации от букви, по-специално в посланията на Осама Бин Ладен. ЦРУ му е възложило да оцени записите и също така е било убедено, че тези числа и комбинации от букви са съответствали на различни номера на полети. От разузнавателното управление вярвали, че тези скрити съобщения са били изпращани на борци на Ал Кайда като поръчение, съответните пътнически машини да бъдат атакувани. По Коледа през 2003 г., на базата на тълкуванията на Монтгомъри, президентът Джордж Буш предпазливо отмени доста трансатлантически полети. Френската авиокомпания Air France също беше засегната от това.

Как реагираха французите?

Френските тайни служби изискаха от ЦРУ да им разкрият откъде са дошли тези информации. След това ЦРУ позволи технологията да бъде изследвана от високотехнологична френска фирма. Французите установиха, че в записите не е имало достатъчно пиксели, за да се закодират в тях скрити послания в числа и букви.

Като журналист би трябвало да сте преживели усещането, че правителството е срещу Вас заради разкриването на секретна информация. Застрашава ли войната срещу тероризма свободата на словото?

Правителството на Обама преследва разобличителите на секретна информация, както никое друго правителство преди тях, същото важи и за подхода му към журналистите. Бих казал, че не е имало правителство от Ричард Никсън насам, в което свободата на словото да е в толкова лоша ситуация, както по време на управлението на Обама.

Превод Юлия Владимирова, a-specto.bg