/КРОСС/ Първият български печатар работи във Венеция около 100 години след Гутенберговата революция в печата, разказа писателката Силвия Томова в интервю за предаването „12+3" по „Хоризонт".

Романът на Силвия Томова „Печатарят" проследява живота на Яков Крайков - роден на Балканите и работил във Венеция през XVI век печатар, създател на едни от най-ранните печатни книги с българска следа.

Той се появява внезапно през 1566 г., когато за първи път в книга, издадена във Венеция, се появява и неговото име. Според неговите изследователи той би трябвало да е роден тридесетина години по-рано в отдавна изчезналото село Каменна река край Кюстендил.

До 1572 г., когато отново изчезва от полезрението, той издава четири богослужебни книги и успява да купи печатница за българи и сърби. Тогава в града се отпечатват 80% от книгите в света.

Освен издател и редактор, той е шрифтолеец. Негови книги се пазят в музея на Рилския манастир, в Народната библиотека, в Русия и в Холандия.

Последната книга на Крайков е била в джобен формат. На информация за печатаря Томова попаднала, докато изследвала строежа на столичния храм „Свети Седмочисленици".