/КРОСС/Ако Законът за училищното образование бъде приет, това ще бъде една огромна крачка напред, смята бившият образвателен министър Даниел Вълчев. По думите му законът препотвърждава три големи успеха: външното оценяване, самостоятелните бюджети на училищата и интегрирането на децата със специални потребности.

Като крачка напред той приема и финансирането на частните училища.

Ако ние искаме да вървим напред в това общество, трябва да си даваме сметка, че конкуренцията е едно от най-важните неща, каза бившият образвателен министър в интервю за БНР.

По повод горещите дискусии по този въпрос той попита: Някой може ли да ми обясни защо няма да финансираме частните училища, а ще финансираме частните болници?

Ние сме овъртяни в парадокси, а сега големият проблем са ни частните училища, каза Вълчев и допълни: Истината е, че тези училища задават високи стантадри. И е хубаво в една система да има конкуренция.

Бюджетно този въпрос е незначим, смята Вълчев. Той посочи, че за образование в България се дават ежегодно над 2 милиарда лева, а тук говорим за 10 - 15 милиона.

Големият въпрос е ние как разсъждаваме, завърши той.

Законът е една идея, която още преди няколко парламента беше като че ли единодушно подкрепена през 2006 година. С моя екип предложихме една програма за развитие на училищното образование до 2015 година и, слава Богу, в края на този 10-годишпен срок ние сме на път да приемем закон, коментира Даниел Вълчев гласуването на второ четене днес в парламента на Закона за училищното образование.

Но това не е нещо ново за българското образование, каза той и припомни, че решението да са възстановят матурите в България бе взето през 1999 година и след огромни усилия те се проведоха през 2007-а.

Големият проблем в този закон, който прави една голяма част от хората неспокойни, е новата образователна структура, посочи Даниел Вълчев. Тя предвижда основното образование в България да се завършва не след 8-ми, а след 7-ми клас. Ще има една година, в която децата ще се подготвят за това, което ги очаква по-нататък, и два гимназиални етапа, защото системата да има изход и след първи гимназиален етап, което е 10 клас.

По думите на бившия образователен министър има два проблема, които тази структура решава.

На първо място, в момента системата за средното образование не е хоризонтално-проходима, т.е. в една езикова гимназия децата незавършват основно образование след 8-ми клас, а някъде 9-ти клас. Следователно, ако едно дете иска да се прехвърли до 9-и - 10-и клас, то трябва да се приравнява по някакъв сложен начин. А това нещо се случва.

Вторият голям въпрос е, че според българската Конституция образованието е задължително до 16-годишна възраст. Следователно ние на сила не можем да държим едно дете. Хубаво е то да остане, но на 16 години системата трябва да има изход, посочи Вълчев. При сега действащто законодателство, ако дено дете напусне училище на 16 години, то остава с диплома за 8 клас, а не да 10-ти клас, което Вълчев определи като голям проблем, подчерта още бившият министър.

Бившият образователен министър изрази надежда, че с промяната в Закона за училищното и предучилищното образование ще се постигне един сериозен ефект върху ранното отпадане на деца от образователната институция.

Притесненията на хората за бъдещето на училищата в малките населени места според Даниел Вълчев е основателно и на това трябва да се обърне сериозно внимание. Той не изключи възможноста училища до 8 клас да бъдат закрити. Но от друга страна, посочи Даниел Вълчев, има възможност там, където има деца, те да учат не до 8-ми, а до 10-и клас.

Ние в България често обръщаме дебата. Въпросът е не дали има уличище в едно населено място, училище лесно ще се създаде, проблемът е, че няма деца.

В големите градове въпросът пък е друг. Там борбата е за по-добро училище и това е нормално. Има по-добри болници и по-лоши болници, по-добри университети и по-лоши университети, каза Вълчев и допълни: Ние никога няма да можем да изравним всички училища да са еднакви.

Според Даниел Вълчев проблемът е в това, че у нас системата е така конструирана, че реално ние имаме две паралелни образователни системи.

И ако вие имате възможност да дадете на детето си допълнителна грижа, грубо да се изразя - да го пратите на частни уроци, и 7-и клас то прескочи голямата бариера, то ще тръгне по една много бърза писта. Докато аз нямам тази възможност, моето дете ще тръгне по друга писта, каза той.

Но да си кажем честно - в коя област в България няма две системи - допълни Вълчев и посочи: Да не би всички българи да имат еднакъв достъп до здравеопазване. Да не би да има една съдебна система...

Това е истината - каза Вълчев за записването на частни уроци, защото, обясни той - летвата на матурата след 7-ми клас е по-висока от това, което се дава в час. Друг е въпросът разумно ли е летвата да бъде високо вдигната. Но това със закон не се решава. Тук трябват комплексни усилия, посочи той.

Поредният, 11-и брой на "Юридически барометър" ще бъде предложен на 13 октомври. В него ще бъде засегната темата за законодателството в образованието.
Според Даниел Вълчев образованието не е сред областите, в които има най-много промени в законодателството.
Има няколко закона, които са безспорни лидери по брой промени. Кодексът за социалното осигуряване средно годишно между 4 и 5 пъти се променя, посочи Вълчев. Много от актовете за здравеопазването имат силна тенденция към промени, а броят на подзакновите нормативни актове е огромен. Аз не познавам човек, който заглавията им да знае, пък камо ли да ги познава в детайли, допълни Даниел Вълчев.