/КРОСС/Стефан Цанев, един от водещите български интелектуалци, писател и драматург, в интервю за Епицентър.бг

- Г-н Цанев, обикновено интелектуалците са най-чувствителни за това, което научните анализи изпускат. Какви са вашите усещания за духа на времето?
- Нещата се усложниха много. Усложняват се със всеки изминал ден. След падането на комунистическите режими през 1989 година бе настъпило време на очовечаване на отношенията между държавите. Сега отново започна разминаване между държавническото и човешкото мислене. Държавниците сякаш са слепи за онова, което всеки нормален човек вижда. Правителствата, особено на големите държави, се държат неадекватно, не степенуват опасностите и провалят това, което народите искат.

- Нелегалните имигранти са пред портите на България? Крие ли това опасности за нас?
- Казано на майтап, това за нас не крие големи опасности, защото имигрантите не искат да останат у нас, те използват България за коридор, през който минават и заминават към централна Европа. Те казват без всякакво стеснение: ако трябва да останем в България, по-добре да се връщаме в Сирия. Сиреч, в Сирия е по-добре, отколкото в България.
Като отминем обидата, че ние, дето война не сме видели цял един век, а сме по-зле от една страна, разсипана от 4 годишна тристранна гражданска война, в тази фраза може би се крие загадката на бежанската епопея: че в случая не става дума само за бежанци, които търсят спасение, а за хора, които търсят по-добри условия за живот. По-скоро прилича на нашествие и още по-опасното е, че това е ислямско нашествие. По този въпрос се изговориха много приказки, излишно е да трупам думи и аз. Искам само да напомня нещо може би забравено.
Не бил минал век, откак Мохамед започнал да проповядва исляма и арабите-мюсюлмани превзели цяла Мала Азия, Египет, цялото северно крайбрежие на Африка, през 711 година се прехвърлили на европейския континент, завладели Испания, през 716 превзели Лисабон и се отправили на изток към Франция; по същото време, през пролетта на 717 г. арабите обсадили Константинопол със стохилядна армия и три хиляди кораба. Целта била: двете ислямски армии - от запад, откъм Испания и от изток, откъм Константинопол - да нападнат едновременно Европа и да я превземат.
Падането на Константинопол било въпрос на дни. Но в ранната утрин на 15 август 718 година върху спящата арабска армия изневиделица връхлетял хан Тервел и докато съмне, били избити 22 хиляди, според други летописци, 30 хиляди араби. Погромът бил такъв, че дълго след това, векове наред, арабите не смеели да припарят наоколо.
Още тогава Тервел бил наречен спасителят на Европа. Надявам се до 2018 г., когато се навършват 1300 години от това събитие, Европа да е все още християнска и да почете паметта на своя спасител хан Тервел...

- Как трябва да се държи политическият ни елит в тази ситуация? Само българските управляващи подкрепиха Брюксел в този сложен момент.
- Кой кого е подкрепил, не е много ясно, ясно е едно: че Европа не е единна, че едно такова неочаквано събитие я постави пред голямо изпитание. Нашият политически елит, независимо от своите различия, би трябвало да се държи единно пред общата опасност за Отечеството.

- Западна и Източна Европа все повече се отдалечават една от друга. Какво означава това?
- Не е въпрос само на различен манталитет, формиран в две различни политически системи. Отдалечаването става поради големите икономически различия между западните и източните държави на Европа и това отдалечаване расте и ще расте поради факта, че тези различия се увеличават.
След разпадането на комунистическите системи в източните държави, оттам на запад нахлуха милиони имигранти, това беше евтина работна ръка, многократно по-евтина и това многократно и бързо увеличи богатствата на западните държави, а в същото това време източните държави обезлюдяваха и обедняваха. Освен това, наложените правила на общия свободен пазар облагодетелстват силните икономики на западните държави и унищожават слабите икономики на източните държави, те не издържат на конкуренцията.
Отгоре на всичко, западните инвеститори използват евтината работна ръка в източните държави, оглозгват ресурсите им и вместо да инвестират спечелените пари за обновяване и развитие на тамошната икономика, те изнасят капиталите си в западните държави; западните банки изсмукват източните държави допълнително - печалбите им от кредитните лихви, това са милиарди, изтичат в съответните западни държави.

- Възможно ли е проектът ЕС да се преформатира в нещо ново?
- Вероятно. Би трябвало. Погледнете която и да е държава, ако щете нашата - да, има различия в стандарта на живот в различните области на страната, но не до такава степен - заплатите в София, да речем, са два пъти по-големи от заплатите в Разград, а в западните държави заплащането на труда е 10-15 пъти по-високо, отколкото у нас! При това всяка държава, дори и нашата, знае, че тези различия дестабилизират обществото и предприема мерки да намали различията.
Предприема ли подобни мерки Европейският съюз? Тъй наречените европейски помощи са подаяния, те облекчават насъщните нужди, но не способстват за развитието на икономиките. Ако Европейският съюз не въведе координирана икономическа политика, ако не се създадат целенасочени приоритетни условия за развитието на икономиките в източните държави, ако поне в перспектива не бъде дадена надежда за скорошно изравняване на източните държави със западните - не искам да съм лош пророк, но този Съюз е обречен.

- Европейският съюз сякаш изпадна в ступор пред бежанската вълна. Какво не разбра за ситуацията Европа?
- Европейският съюз като самостоятелно държавно формирование би трябвало да има самостоятелна външна политика и свои средства за отбрана, своя обща армия, своя обща полиция. Разчитайки на НАТО, Евросъюзът, да си го кажем направо, изпада в зависимост от Съединените щати. Тази зависимост е уж само военна, само отбранителна, но всъщност тя диктува и външната политика на Европейския съюз. Засега това се маскира като партньорство, солидаризирането на Европа с решенията на САЩ е деликатна форма на подчинение. Даже не много деликатна. Както виждате, американските тайни служби не се притесняват да подслушват европейските държавници, сякаш са им врагове. Но това е друг въпрос.
Какво да се прави в случай на опасност като тази - нашествието на имигрантите? САЩ са далече, това не ги засяга, трябва да се справим сами. Оказва се обаче, че Европейският съюз няма с какво да защити своите общи граници. Всяка държава се мъчи да се спасява самостоятелно и прехвърля отговорността на другата. Така се стигна до паниката от бежанската вълна, още по-лошо - стигна се до разногласия, до пререкания, до противопоставяне. И, възползвайки се от това, имигрантите продължават да нахлуват безпрепятствено.

- Задава ли се нов 10 ноември? Вие как мислите?
- Едва ли. 10 ноември беше вътрешнодържавен преврат, при който комунистите, използвайки властта си, успяха да превърнат държавната собственост в своя частна собственост. Трябва да признаем, че всичко бе извършено гениално. Предварително бяха създадени законите, които легализираха присвояването. И днес 7% от населението на България притежава толкова богатства, колкото се падат на целия останал български народ. Но всичко бе извършено според законите, сиреч законно. Да, днес можем да променим тези закони, но това не може да промени положението - законите нямат обратна сила, т.е. по новите днешни закони не можем да съдим действия, извършени според тогавашните закони. Така че, битият - бит...

- Има ли надежда за една по-добра България и откъде може да дойде енергията за промяна?
- Има едно старо средство за промяна, по-добро от превратите и революциите. Това е пряката демокрация. Древните демокрации са се отказали от нея, поради това, че с превръщането на града-държава в голяма държава с многобройно население, прилагането на пряката демокрация е било трудно приложимо - не е било възможно целият многохиляден и милионен народ да се събере на форума или в Народното събрание, затова се прибегнало до делегиране на гласовете, до избиране на личности, които да представляват волята на големи групи от народа - тъй наречените народни представители. Но, както е известно на всички, цялата тази работа се изкористи, никой вече не вярва, че народните представители представляват волята на народа - това е главната причина за всеобщата апатия на нашия народ, всеки казва: от мен нищо не зависи. И е вярно.
Днес съвременните средства за комуникации дават пълна възможност за въвеждането на пряка демокрация - чрез електронното гласуване всеки може да гласува всеки миг от всяка точка на Земното кълбо. Всички важни въпроси могат да се решават не в Народното събрание, а чрез референдуми - както това става в Швейцария. Когато човек участва пряко в решаването на даден въпрос, той възпитава в себе си отговорността за това, което е решил. Променя се начинът на мислене, променя се манталитетът.
Например: в Швейцария се провежда референдум: да се увеличат ли заплатите и да се намалят данъците - или не? Всеки българин, който е свикнал да гледа само своя интерес и смята държавата за свой враг, ще каже: разбира се, да се увеличат заплатите и да се намалят данъците! Швейцарецът, който от години участва в референдумите и се е проникнал със съзнанието, че лично участва в решаването на съдбата на държавата си, че от състоянието на държавата зависи и неговата съдба, гласува обратното: заплатите да се намалят, да се увеличат данъците, за да укрепне държавата.
Ето, това може да отключи енергията и на нашия народ - чрез пряката демокрация да започне сам да решава съдбата на държавата си.