/КРОСС/Децата, които догодина ще бъдат в първи и в пети клас, ще са първите, които ще започнат да учат по нови учебни планове и програми, утвърдени с новия Закон за предучилищното и училищното образование. Сегашните шестокласници пък първи ще усетят ефектите от новата образователна структура, според която основното образование приключва в седми, а не в осми клас. Това решиха депутатите вчера, след като успяха да приемат окончателно новия училищен закон, реформиращ из основи средното образование у нас.

Основните промени, които въвежда законът, са в структурата на образованието - основно образование до седми клас, разделяне на гимназията на два етапа - до десети и до 12-и клас. С други текстове се въвеждат възможности за алтернативни форми на обучение, дава се автономия на училищата, която обаче тепърва ще се изпълва със съдържание. Либерализира се пазарът на учебници и по един предмет вече ще може да има неограничен брой варианти. Участието на родителите и обществото в системата също ще става по нови правила. Профилираните гимназии ще получат свободата да избират сами част от предметите в 11-и и 12-и клас. От 2018 г. държавната субсидия ще следва детето и в частни училища и детски градини, но срещу допълнителни условия, които вероятно ще обезсмислят промяната. Срещу държавните пари частните учебни заведения ще трябва да приемат 20% от децата безплатно, а при ниски резултати субсидията ще се спира. Сериозни промени има при допълнителните образователни услуги като ресурсни центрове, подкрепа за талантливи и изоставащи деца.

Законът ще влезе в сила през 2016/2017 г. най-напред за първолаците и петокласниците. Това означава, че те трябва да учат по нови учебни планове и програми, изготвени от просветното министерство, а оттам - и по нови учебници. Поради късното приемане на закона обаче подготовката на нови програми и учебници е малко вероятно да завърши навреме. Срокът за изготвяне на учебните планове е 1 месец, за програмите - 6 месеца, а тежката процедура по оценяване и издаване на учебниците - 7 месеца. Зам.-министърът на образованието Ваня Кастрева призна, че в МОН са много притеснени заради сроковете, но че ще работят възможно най-експедитивно, за да могат догодина децата в първи и пети клас най-накрая да получат осъвременени учебници.

Сегашните шестокласници пък, които през 2017/2018 г. ще бъдат в осми клас, първи ще "опитат" новата образователна структура. На практика това означава, че училищата получават две години отсрочка за въвеждане на промяната. Първоначално се предвиждаше законът да влезе в сила от догодина и за осмокласниците (сегашните седмокласници), но депутатите решиха за тях новостите да стартират година по-късно - от учебната 2017/2018, заради невъзможността за изготвяне на нови планове и програми за тях. Това означава, че децата ще са започнали да учат по старите програми, а ще се дипломират по новите правила.

Заради новата структура законът предполага мащабна реорганизация на почти цялата училищна мрежа. Всички 1325 основни училища (I-VIII клас) у нас ще трябва да решат или да съкратят един клас и да станат до седми, или да се преобразуват в нов тип школа - обединени от 1-ви до 10-и клас. В първия случай това ще доведе до съкращения на учители, във втория - до недостиг и търсене на още преподаватели и ученици, за да не бъдат закрити съответните школа. Радикалната промяна води след себе си и преизчисляване на нормативи за численост на персонала и преструктуриране на паралелки в огромна част от училищата в България. Основните училища ще могат да се превърнат и в начални училища, като срокът за това е не по-късно от 31 май 2017 г.

Заварените с влизането в сила на новия закон прогимназии (V-VIII клас) трябва да се преобразуват в основни училища (I-VII). Сегашните гимназии (IX-XII клас) трябва да станат профилирани гимназии (VIII-XII клас). Сегашните профилирани гимназии с профил "природо-математически" и "хуманитарен" с прием в пети клас могат да продължат да обучават в V, VI и VII клас, а могат и да бъдат преобразувани в средни по желание на школото. Заварените с влизането в сила на закона основни и прогимназиални училища имат право да извършат обучение в осми клас и през 2016/2017 г., като издават свидетелство за това.

Болничните училища трябва да бъдат затворени до 1 януари 2017 г. и да се преобразуват в центрове за подкрепа на личностното развитие. Помощните школа пък до 1 г. следва да се превърнат в центрове за специална образователна подкрепа. Професионалните училища, които са към МЗХ, вече стават общински. От БСП остро протестираха срещу тази промяна, защото според тях заради хроничния финансов недоимък на общините ще се стигне до ликвидиране на школата, даващи земеделско образование. По тяхно предложение бе прието не само имотите и вещите, но и земите на агроучилищата да продължат да се ползват за обучението на учениците.

ОЦЕНКИ

Децата от първи до трети клас няма да имат количествени оценки, а само качествени, решиха още депутатите. Сега първолаците получават качествена оценка само в края на годината, а тези от втори и трети имат текущи и годишни количествени оценки, както учениците от средното и основното образование.

ГЛОБИ

По-високи глоби ще плащат родители, които не осигуряват присъствието на децата си в детска градина или училище. Досега санкциите бяха между 20 и 100 лв., а занапред скачат от 50 до 150 лв., като при повторно нарушение могат да стигнат и до 500 лв. Глоба от 5 до 10 хил. лв. се въвежда и за автор или издател, който разпространява произведение, заблуждаващо, че е одобрено от министъра на образованието, като познавателна книжка, учебник или учебен комплект. В момента глоба за нелегални учебници в Закона за народната просвета липсва. При повторно разпространение на подобни неодобрени от МОН учебници санкцията може да скочи до 20 хил. лв. Ако се разпространява учебник в отклонение от одобрения проект, наказанието е от 1000 лв. до 5000 лв.