/КРОСС/Откакто мощната бежанска вълна започна да пристига в Европа, има видима промяна в темпото и отношението на редица действащи лица по въпроса за намиране на решение за сирийската криза и битката срещу т. нар. Ислямска държава в Ирак и Сирия (ИДИС). Ако неотдавна беше немислимо Вашингтон да може да сътрудничи с Москва и Техеран (и двамата последни подкрепящи режима на сирийския президент Башар Асад) в съвместни усилия за прекратяване на кризата, то днес изглежда това е заложено на карта поради непоследователната и неуспешна реакция на Запада. От началото на сирийската криза през 2011 г. Вашингтон настояваше, че Асад не може да бъде част от каквото и да е преходно уреждане в Сирия. Днес да се вярва, че Асад просто ще напусне като бившия египетски президент Хосни Мубарак или бившия тунезийски президент Зин ал Абидин Бен Али е нереалистично, не само поради подкрепата за него от Иран и Русия. С течение на времето конфликтът се превърна във все по-комплексен и мръсен поради появата на ИДИС и подходът на редица регионални действащи лица, които се намесиха в силовата борба за влияние в региона. Оръжията, дадени от Запада заедно с Турция, Саудитска Арабия и Катар на бунтовниците от опозицията се оказаха в ръцете на ИДИС или други джихадистки елементи като Фронта ал-Нусра, след като увеличаващ се брой бунтовници си сменят съюзите, докато оръжията, давани от Русия на Асад, са били предавани на подкрепяните от Иран милиции. Русия, която постоянно настоява, че Асад трябва да бъде част от процеса на политически преход, зае централно място, настоявайки за нова дипломатическа инициатива, въпреки продължаващата криза между Москва и Запада поради войната на Русия срещу Украйна. Вече със значително военно присъствие в Сирия, Москва обяви, че планира да поеме по-голяма роля в борбата срещу ИДИС, със или без Запада, дори и това да постави Русия в пряка опозиция на водената от САЩ коалиция. Путин изпрати генералите си в Багдад, за да координира политиката с Иран и Ирак, като също така обсъжда възможности с Китай. Русия води и разговори със САЩ, като съвсем наскоро много студената дискусия между руския президент Владимир Путин и американския президент Барак Обама в Общото събрание на ООН. Американците изглежда подават сигнали, че Асад може да бъде част от прехода, въпреки че след това той ще трябва да се оттегли. Това виждане вече беше изразено от германския канцлер Ангела Меркел и британския премиер Дейвид Камерън. До тази промяна се стигна, тъй като има нарастваща загриженост да не би вакуумът в регионалната сигурност да не бъде запълнен от ИДИС ако Асад падне, Дамаск и обширни райони ще бъдат напълно под контрола на джихадистки групировки. Това не само би имало широки последствия за сигурността, но също така ще засили хуманитарната криза, която ще намери израз в по-нататъшни огромни потоци от бежанци към ЕС. Следващата стъпка ще бъде постигане на разбирателство в ревизираната коалиция, която се сражава с ИДИС, да се включат Русия, Иран и вероятно Китай. Успоредно с това ще бъде започнат нов процес от преговори, в който ще участва и Асад, въпреки че по време на тези преговори той ще трябва да планира как да напусне Сирия, защото не е опция той да остане част от политическата структура на Сирия. Все още има възможност Русия и Иран, пазещи гърба на Асад, да потърсят начини за оставането на Асад. С Иран и Русия, пазещи гърба на Асад, все още има възможност те да търсят начини за оставането на Асад. Освен това новото развитие на нещата няма да се хареса на други регионални играчи, по-специално Саудитска Арабия. Идеята Иран, регионално враг на Рияд, да стане част от международна коалиция, въобще няма да е удобна за саудитците. Е, къде стои Турция? Турция, и по-специално председател Реджеп Тайип Ердоган, винаги е бил един от най-суровите критици на Асад и твърдо заявява, че Асад не може да бъде част от какъвто и да е преходен период в Сирия. Въпреки това след посещението си в Москва миналата седмица Ердоган изненадващо намекна, че преходният период в Сирия може да включва и Асад. Въпреки това, той много бързо направи обратен завой, осъзнавайки, че неговите редови поддръжници ислямисти ще останат твърдо против Асад, поради което заяви, че позицията на Анкара не се е променила. Ако Турция продължи сегашната си политика, ще се почувства напълно изолирана и изключена от процеса, независимо от развитието на ситуацията в Сирия. Но е възможно да се стигне до промяна след парламентарните избори на 1 ноември, особено ако Партията на справедливостта и развитието бъде победена.

Коментарът на Аманда Пол е публикуван във в. „Тудей'с Заман"

Източник: БГНЕС