НАСА нито цензурира сценарии, нито отказва помощ на кинопродукции
Секция: Наука
01 Октомври 2015 11:26
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
НАСА нито цензурира сценарии, нито отказва помощ на кинопродукции

/КРОСС/„Армагедон" е толкова неправдоподобен, че е като наръчник за това какви неща не могат да се случат в космоса, пише „Гардиън". С тази поучителна цел НАСА показвала филма на новите си астронавти. Поне такива са слуховете. 

Изчислено е, че филмът съдържа 168 научни невъзможности и неточности, а НАСА предизвиквала новобранците си да ги открият. Сред най-явните измишльотини в блокбъстъра са: космическа совалка, излитаща като самолет от астероида; космическата станция, в която гравитацията действа наобратно; атомната бомба, предназначена да отклони от пътя му астероид с размерите на Тексас, която трябва да е поне милиард пъти по-мощна от показаната в „Армагедон".

На астронавтите в Международната космическа станция бил показан и друг космически епос на Холивуд - „Марсианецът" на Ридли Скот, чиято премиера у нас предстои този петък, 2 октомври.

В научно-фантастичния филм Мат Деймън е изоставен на Червената планета и трябва сам да открие начин как да оцелее, да получи помощ и да се върне у дома. Базиран на едноименния бестселър на Анди Уеър, „Марсианецът" е научно издържан - от химичните процеси, необходими за производството на вода от ракетно гориво (разбира се, с иридий като катализатор), та чак до функционирането на тоалетните.

Зрителите рядко поставят под съмнение например космическите битки в „Междузвездни войни", макар повечето от нас да знаят, че във вакуума на космоса няма огнени кълба, звукови ефекти или маневри, присъщи единствено на самолетите. Съдейки по трейлърите, в предстоящия „Междузвездни войни: Силата се пробужда" изтребителите се сражават предимно в атмосфери, подобни на земната, което, технически погледнато, превръща филма в „Небесни войни".

От друга страна „науката" се цели в доста по-висока орбита.

Стенли Кубрик нае дизайнери от НАСА да онагледят 2001-а, а космологът Карл Сейгън беше консултант на „Контакт". „Интерстелар" пък привлече астрофизика Кип Торн да помогне с моделирането на черната дупка, при това по-прецизно, отколкото някога НАСА е успявала.

„Марсианецът" стига по-далеч от всички тях. Романът на Уеър отдавна е любим на НАСА заради задълбоченото изследване и техническите детайли. Така че когато Ридли Скот помолил миналата година учените от космическата агенция за помощ, те се отзовали с удоволствие.

Почти всичко, което ще видите във филма, НАСА наистина го използва, казва Джим Грийн, директор по планетарни науки в НАСА.

НАСА отговорила на всевъзможни въпроси - от йонните двигатели до марсианския климат. Учените поканили сценаристите и специалистите по визуални ефекти да посетят техните лаборатории и съоръжения и им показали прототипи на технологии, които да бъдат показани във филма. По времето на снимките на холивудската продукция НАСА работи върху мисия до Марс, чиято цел е хора да стъпят на Червената планета някъде около 2040 година.

Повечето от технологиите, които са показани във филма на Ридли Скот реално съществуват или се разработват в момента.

„НАСА не решава на кои филми да помага", уверява Берт Улрих от мултимедийния отдел на космическата агенция. Той си сътрудничи с около 100 документални филма на година, плюс някои непланирани участия. Понякога става въпрос за сериозни космически филми като „Аполо 13" (НАСА няма никакъв принос към „Гравитация" или „Интерстелар"), а друг път - за лековати блокбъстъри като „Мъже в черно 3", „Трансформърс 3" и, да, самият „Армагедон". Агенцията отдава под наем скафандри за филми на Майкъл Бей и дори позволява да снимат истинско излитане на космическа совалка. 

За разлика от американските военни, НАСА нито цензурира сценарии, нито отказва помощ на кинопродукции, които биха я показали в неблагоприятна светлина, казва Улрих. И все пак агенцията опитва да ги разубеждава да не подвеждат публиката. Според закон от 1958 г. НАСА е задължена да информира обществото възможно най-подробно за дейността си.

Широката публика вижда за първи път космическата совалка не в Кейп Канаверал, а във филма за Джеймс Бонд „Муунрейкър".

„Научната фантастика е много важна част от нашата култура. Тя ни кара да мечтаем за бъдещето. А ако не мислите за бъдещето, вие самите нямате бъдеще".