/КРОСС/Тези дни Христо Стоичков написа в мрежата няколко думи с правописни грешки. Голяма работа!

Форумите направо се разпукаха. То не бяха селянин, цървул и подобни. Но най-любопитното и интересното от всичко е, че голяма част от злостните коментари под новината имаха нужда от коректор, защото бяха натъпкани с правописни грешки.

Отдавна наблюдавам процеса на омраза към успешните българи, но всичко има някакъв предел. И се питам сега откъде на къде точно Христо Стоичков трябва да пише без грешки? От къде на къде точно той трябва да бъде изряден в правописа? И ми е много любопитно, ако се направи всенароден тест

сред всички нас, българите, колко ще

пишат без грешка?

Предполагам, че като се тегли чертата, ще останат най-много десет процента.

Царе сме на това да бъдем обвинители към другите, а изобщо да не забелязваме себе си. Това според мен е една от причините да вървим напред, към бъдещето със ситни, ситни крачки.

В един момент ще излезе, че точно Камата е виновен за проблемите на образователната система, за българската култура, за многото университети, произвеждащи кадри, които не знаят после на кой свят са. Или направо - за цялата неграмотност на нацията.

Ако беше университетски преподавател или учител, разбирам. Ако беше човек с претенция за интелектуалец, разбирам. Но

точно от Христо Стоичков да се изисква да бъде отличник в правописа

ми идва малко в повече.

И някъде тук си давам сметка, че много бързо забравяме. Че беше време, когато цялата държава се интересуваше единствено и само дали Модерният ляв е в добро здраве, за да пълни и къса мрежите на противника. Забравяме, че ако не беше той, много по-малко щеше да се знае кои сме ние. Забравяме, че той е подвижен пиар на милата ни Родина, без значение от симпатичните изцепки, които е правил тук или на други точки по света.

Бяха времена, в които всички само и единствено се гордеехме с гения му и не се интересувахме от нищо друго. А сега се занимаваме с грамотността му.

Но и се замислям: ако на мястото на Христо Стоичков в Пловдив преди половин век се беше родил някакъв друг Христо? Произходът му да бъде от стар аристократичен род. Да завърши образование, университети, да специализира средновековна литература, например. И въобще всякакви подобни работи. И най-вече да пише без грам правописна грешка.

Даваме ли си сметка ние, българите, какво щяхме да загубим? Явно не. Защото, без да се обижда никой, такива отличници има много и те вероятно си тежат на мястото. И са важни за обществото ни. Но както се казва в една популярна песен, "Христо Стоичков е само един."

В този контекст на мисли, както предполагам Камата никога не би се изразил, ще споделя личната си тревога, че е

по-добре да сме грамотни във взаимоотношенията помежду си. Да не се мразим толкова, да не си подлагаме крак непрекъснато, да се обичаме и да си помагаме. Да се опитаме да изживеем живота си в хармония.

А и грамотността е нещо много по-обемно и огромно и тя не се локализира единствено и само в правопис и знание.

Тези думи не трябва да се приемат като яростна защита на Стоичков. Разбира се, би било по-добре

Модерният ляв да не прави елементарни правописни грешки,

да бъде добре с правописа. Но това е само нещо препоръчително и нищо повече.

Мисля си и друго: че колкото и грешки да прави в текстовете си, в говоренето си, в поведението си, те трябва да се прощават на секундата. Те нито са страшни, нито фатални. Нито пречат с нещо на интелектуалността на нацията. Защото има едни българи, които се броят на пръстите на едната ръка, поради които ходим по света няколко сантиметра по-високи. И всички знаем, че Христо Стоичков е един от тях. Така че, по-спокойно с грамотността му. И по-леко с омразата към него. Нека не минаваме границите.

Текстът е препубликуван от "168 часа"