И. Йотова: Правителство очевидно не схваща сериозността на проблема
Секция: ПОЛИТИКА
03 Октомври 2015 14:12
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
И. Йотова: Правителство очевидно не схваща сериозността на проблема

/КРОСС/ „Кризата с бежанците - има ли риск за етнокултурните модели в Европа?" е темата на двудневен семинар, организиран от делегацията на българските социалисти в Европейския парламент със съдействието на Национално движение българско наследство (Институт за миграция и интеграция). На събитието в с. Момчиловци, област Смолян, присъстват ръководителят на делегацията и заместник-председател на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи (LIBE) - Илияна Йотова, членовете на ЕП - Георги Пирински и Момчил Неков, народните представители от БСП Лява България - Дора Янкова и Кристиян Вигенин, както и университетски преподаватели от СУ Климент Охридски и учени от БАН. Политиците от БСП поканиха университетските преподаватели и учени от БАН, за да обсъдят предимствата и рисковете от бежанската вълна със специалисти по българска и световна история. „Продължаваме да работим по темата за бежанците - едно от най-големите предизвикателства, не само пред Европа, но и пред България като външна граница на ЕС. Кризата има своите хуманитарни, икономически и социални измерения. Голяма част от тези страхове са свързани с промяна на етнически и религиозни съотношения и политически промени. Затова поканихме едни от най-добрите специалисти по световна и българска история, за да говори и за реалните опасности и за пресилените заплахи", каза Илияна Йотова. Българският евродепутат подчерта още веднъж необходимостта от спешното свикване на КСНС, където властите в България трябва да изработят консенсусна и национално отговорна позиция. По време на дискусията бяха поставени въпроси за причините за създалата се ситуация в контекста на исторически кризи, бяха направени паралели за възможни решения в миналото и сега. Анализирани бяха посланията, изпращани както от европейските институции, така и от отделните страни. Полюсните мнения на Меркел и Орбан. Като недопустими за европейските ценности бяха окачествени действията на унгарското правителство. Георги Пирински категорично отхвърли възможността подобни политики да бъдат ключът за справяне с кризисната ситуация. Момчил Неков призова преподавателите от СУ и учените от БАН да изработят модел, чрез който бежанците посредством неформално образование да бъдат интегрирани.

По време на политико-академичния дебат Илияна Йотова на няколко пъти постави пред специалистите въпроса дали е възможно да се изработи успешна политика по реадмисия, дали, предвид историческите факти, имаме основание да очакваме тези хора да се върнат по родните си места след конфликта. „Не без значение е и как тези хора следва да бъдат политически представени", подчерта още тя.

Специалистите направиха ретроспекция от античността и средновековието до Балканските войни и тракийските бежанци. Сред темите на дискусията бяха ислямът и ислямизмът, потенциалната възможност за радикализация на Балканите, медийната война на тема бежанци, на която ставаме свидетели в момента.

На състоялата се след семинара пресконференция Илияна Йотова, в качеството си на докладчик и на заместник-председател на комисията LIBE, обяви, че ще продължи да защитава българския интерес, както и че още в понеделник започва активна работа по изработването на постоянния механизъм за разпределение. Евродепутатът не скри разочарованието си от българското правителство, което освен с липса на проактивна политика се откроява и с отсъствието си на дебатите в Съвета на ЕС. „България е реципиент на последствията от ставащото по света и в Европа. Нашето правителство очевидно не схваща сериозността на проблема и продължава да чака решение от Западните лидери, само че нашите интереси се различават. Държавите-външни граници на ЕС трябва да бъдем извадени пред скоби при преразпределението. Трябва да изменим и Дъблинското споразумение, защото в противен случай рискуваме да се превърнем в буферна зона, където да се струпат бежанци. Не става въпрос само за тези 800-900 човека, които трябва да приемем в следващите две години. Въпросът е дали тези хора искат да се върнат и да живеят у нас. В близко бъдеще трябва да изработим и модел, по който тези хора да бъдат политически представени.", каза Илияна Йотова.