/КРОСС/ Всички знаем как е започнала Първата световна война (1914-1918 г.). Отделните актове на насилие в своята съвкупност са задействали необратимите военни действия, в които е отсъствала общата стратегическа линия, а целите са били неясни.

Останалото е история: четиригодишната кървава война, която се е водила в името на амбициозни цели, формулирани като цяло постфактум от страните-победителки. За момента все още има време, за да се предотврати трагичното повторение на подобни събития, които този път се разиграват в Близкия Изток и по-конкретно в Сирия. Подкрепих първоначалното решение на президента Барак Обама да не се използва сила в сирийската трагедия. Използването на американска сила за отстраняването от власт на президента Башар Асад, за което активно ратуват някои наши приятели в Близкия Изток, не би имало никакъв смисъл при отсъствието на истинско единодушие по този въпрос както в Сирия, така и в Америка. Нещо повече дали ни харесва или не, но Асад не беше склонен да откликне на настоятелните призиви на Вашингтон да се оттегли. Асад не се уплаши от безразборните опити на САЩ да организират ефективна демократична съпротива срещу неговото управление.

Но след това бе постигнат пробив в много трудните ядрени преговори с Иран, където САЩ и Русия си сътрудничеха с други водещи държави в името на преодоляването на пречките. Следователно, можем да си помислим, че следващата фаза на преодоляване на сирийския проблем трябва да се състои във възобновяването на усилията по неговото разрешаване, но този път с помощта на такива важни участници в процеса, каквито са Китай и Русия. Вместо това Москва предпочете военна интервенция, но без политическото и военно сътрудничество със САЩ - главната държава, осъществяваща непосредствени, макар и не особено ефикасни действия за свалянето на Асад. Постъпвайки по този начин, Москва е нанесла, както се предполага, въздушни удари по тези сирийски сили, които се финансират, въоръжават и тренират от американците, нанасяйки им загуби.

В най-добрия случай това беше демонстрация на руската военна некомпетентност, а в най-лошия - свидетелство за опасното желание да се покаже американското политическо безсилие. Във всеки случай, на карта бяха поставени бъдещето на региона и авторитетът на Америка. В тези стремително променящи се обстоятелства САЩ имат един-единствен избор, ако не защитят своите интереси в региона: да поискат от Москва да прекрати военните действия, които нанасят щети на американските активи. Русия има пълното право да подкрепя Асад, ако тя желае това, но всяко повторение на това, което се случи, трябва да предизвика ответна реакция и действия от Вашингтон.

Присъстващите в Сирия руски военноморски и военновъздушни сили са много уязвими, защото са изолирани от своята страна. Те могат да бъдат „разоръжени", ако и по-нататък упорстват, провокирайки САЩ. Но все пак е по-добре да се убеди Русия да действа съвместно със САЩ в името на урегулирането на регионалните проблеми, които надхвърлят рамките на интересите само на една държава. Ако това се случи, тогава дори ограниченото военно-политическо сътрудничество между Русия и САЩ в Близкия Изток ще помогне да се създадат положителни геополитически условия за участието на Китай във възпирането на мащабна близкоизточна криза. Пекин има сериозен интерес от недопускането на по-голям конфликт в Близкия Изток. Той трябва да бъде заинтересуван не само от по-нататъшното разпространение на хаоса, но и от увеличаването на собственото си влияние в региона.

Франция и Великобритания вече не са в състояние да играят решаваща роля в Близкия Изток. На САЩ ще им бъде трудно да играят сами такава роля. Близкоизточният регион е разделен по религиозен, политически, етнически и териториален признак. Той постепенно се плъзга в пропастта на разширяващото се насилие. Тези проблеми изискват външна помощ, но не под формата на ново неоколониално господство. Необходими са американска сила и влияние, прилагани умно и решително в името на изработването на нова формула за регионална стабилност. Няма съмнения, че Китай иска да остане настрана. Той може да сметне, че ще бъде в по-добро положение, за да може след това да събере парчетата. Но регионалният хаос лесно може да се разпространи и на североизток, обхващайки Централна и Североизточна Азия. От това ще пострада Русия, а след нея и Китай. Но също така ще пострадат и американските интереси и американските приятели, да не говорим за регионалната стабилност. Затова е настъпило време да се прояви стратегическа смелост.

Збигнев Бжежински

The Financial Times

Превод: БГНЕС