/КРОСС/ Операцията на руските ВКС в Сирия, разбира се, няма да е разходка в парка. И най-вече в информационната сфера. Очевидно, че през цялото време на действието й тя ще бъде съпровождана от измислици и гръмки изказвания, пише Антон Сверчков от РИА Новости . От военна гледна точка Русия на практика веднага след началото на въздушните удари постигна качествени успехи. Руската авиация разгроми командни пунктове и складове, военна техника и подземни бази на терористите. Стремителната намеса на Москва в затегнатата сирийска криза не остави никого безразличен. И ако някои приемат действията на Москва с явно въодушевление и одобрение, то други или мълчат, или искат да бъдат прекратени ударите срещу непринадлежащите към ИД отряди на „сирийската опозиция“. Позиции, които уж също били засегнати от ударите на руските самолети.

Първите тактически успехи на Русия и армията на Асад много подразниха някои от играчите. Още повече ги подразни това, че Ирак изяви готовност да поиска от Русия да удари по ислямистите и от неговата територия. Съчетанието на тези фактори може да доведе до стратегическа победа над ИД. При това, постигната именно благодарение на Русия. Всичко това кара опонентите на Москва да действат непоследователно и противоречиво, да се суетят. А заявленията им губят всякаква логика. Изглеждаше сякаш в резултат на неотдавнашната среща между Владимир Путин и Барак Обама се появи известна яснота във въпроса за противодействието срещу ИД. И тя бе закрепена на думи. А след това само се закрепи след консултациите между руските и американските военни, необходими заради това в небето над Сирия да не възникнат инциденти. Но звездните настроения постепенно утихват, а Вашингтон отново подема присъщата си антируска конфронтационна тоналност.

Ето например, Обама разпореди да започнат преките доставки на боеприпаси и дори някои видове оръжие на „умерената сирийска опозиция“. От своя страна тя се надява да получи от Пентагона включително и ПЗРК. Ясно защо. Срещу кого ще бъде насочено това оръжие – също е ясно. Както и това, че такива доставки, разбира се, ще нанесат решаващия удар върху диалога между Москва и Вашингтон. Засега американското ръководство размишлява. Но тук е интересно друго: с какво тази така наречена умерена опозиция се различава от терористите? И едните, и другите се противопоставят на легитимните власти с оръжие в ръце. Къде се намира тази опозиция и как изглежда тя – е голям въпрос. Ясно е, че САЩ съжаляват за парите и усилията, изразходвани за подкрепата й. Но пред Вашингтон сега стои поредният избор – или отново да я оживят, да водят хитра игра и да действат избирателно, или реално да си сътрудничат с Москва и да разгромят тези, които заплашват целия свят.

Наскоро, след срещата си с Путин, Обама заяви, че САЩ не възнамеряват да встъпват с Русия във „война на марионетките в Сирия“. Ето какво каза той: „Това е битка на Русия, Иран и Асад срещу преобладаващото мнозинство. Нашата битка е срещу ИД, нашата битка е разрешаването на конфликта заедно с международната общност по начин, който може да прекрати кръвопролитията и бежанската криза“. В потвърждение на тези думи се появи информация, че САЩ активизират собствената си операция в Сирия. Може би, това е обикновена геополитическа конкуренция, а може би и някаква ревност към чуждия успех. Но по-скоро е връщане към комфортното за политика състояние, когато никой не го обвинява „огъване“ под Москва.