/КРОСС/ Д-р Пламен Димитров, председател на УС на Дружеството на психолозите в България, пред БГНЕС

България отдавна има нужда от действена нормативна, институционална и професионална рамка за психичното здраве, за превенцията на заболяванията около него, за рехабилитацията и терапията. Истината е, че изоставаме много от европейските стандарти. А тенденциите у нас са същите като в ЕС - хората живеят в много сериозен психосоциален стрес и не случайно има ръст на тревожните разстройства, на фиктивните, на проблемите със зависимостите. Държавата прави някои усилия - наскоро се отпуснаха допълнителни средства на психиатричните болници у нас. Размерът им може би не е достатъчен, но все пак е нещо да се реагира на острите потребности, които имат не само хората, които работят в психиатричния кръг от услуги. България изостава най-сериозно в превенцията, която обикновено се осъществява от психолози и психотерапевти, тъй като психиатричната помощ идва накрая. Ако не се осъществи подкрепа в ранна детска възраст, в семейството, чрез превантивни програми, които у нас са повече на хартия, отколкото като практика. Страната ни е единствената страна в ЕС, в която професиите на психолога и психотерапевта не са регулирани. Вследствие на което пък има огромен брой шарлатани без квалификация, които използват проблемите на потърпевшите. И не винаги хората достигат до професионалистите. И още един остър проблем - психичните грижи не са обхванати от здравноосигурителния апарат, както е в нормално функциониращите системи, в които грижата за психичното здраве е поставено на много здрава регулативна и финансова основа. Това прави достъпа до такива грижи на много българи почти невъзможен, тъй като огромна част от психотерапевтите и клиничните психолози, всъщност, са на пазара, но са недостъпни. Богати страни като Германия, Австрия, да не говорим за САЩ хората със здравноосигурителни програми имат достъп до голям, достатъчен брой посещения при квалифицирани специалисти. В развитите страни близо една трета и повече от всички здравноосигурителни разходи отиват за превенция на проблемите с психичното здраве, за психотерапия и за психично консултиране. Докато у нас не е правено никога скрининг проучване при децата за психическото им здраве, с което могат да се избегнат около 30% евентуални психически усложнения в по-късна възраст. Това ни тревожи, защото изоставането на България е хронично в тази област. За съжаление, няма и точна статистика колко от българите имат психически отклонения. Дори и последното подобно изследване, което е правено от колеги психиатри е с вече стари данни. Това беше някъде преди 2010 г. Защото, за да се направи пълно епидемиологично проучване трябва да се обхванат много хора. А заради стигмата пък много българи не дават точни отговори, така че с анкетни методи това не може да се постигне. По-скоро трябва да се наблюдават проблемите в зародиш. А когато хората стигнат до психиатъра е вече твърде късно... химическата терапия се приема като последна стъпка. Изоставането ни е в този защитен пояс, защото в България имат 5 пъти по-занижен достъп до прегледи, отколкото средния за страните от ЕС, на фона на близо 2 пъти по-голяма потребност. Ние правихме едно изследване, което започна преди 5 г. и завърши преди 3 г. На базата на него установихме, че близо 88% от жените и 72 % от мъжете у нас заявяват, че биха посещавали психотерапевт не защото са болни, а защото имат тревожни мисли, напрежение, безсъние - все ранни симптоми, които предупреждават за психично здраве в риск. Но - не могат да си го позволят! Големи групи от населението не могат да ходят на психотерапевт на частна основа, защото нямат нужните средства, а и здравно-осигурителен обхват. Да, психиатриите са обхванати от МЗ и са подпомагани, но не всички предлагат превенция и обикновено работят само с тежките случаи при пациентите. Ръстът е много голям на хората, които ни посещават, но друг е въпросът, че те не могат да си позволят постоянни програми. В някои случаи се налага психотерапия, която отнема месеци и години дори. Ще напомня, че основен принцип при нас не е публичността, а конфиденциалността. И ние го спазваме задължително. В петък, на 9-ти октомври т.г. ще проведем 48-та си дискусия в професионалната общност, на която ще поставим отново проблема за необходимостта нашата професия да бъде регулирана законно. Надяваме се също, че след като мине изборния период депутатите да обърнат внимание на вече 20 годишните ни предложения и да се приеме в България закон, който не само да регулира професията, но и да конституира ясно гилдията ни в близост до това, което имат като юридическа база лекарите. В европейски план ние вече 10 г. прилагаме стандартите, които се изискват за всички членки на ЕС за професията психолог и другите й модалности. Всичко това касае и училищните психолози, и психолозите в трудовата, организационната, социалната, специалната /сигурност и армия - бел.а./ сфера. Всички психолози, които са членове на Дружеството на психолозите в България спазват тези стандарти, но това не е регулирано със закон, както е дори в страни от Европа, които не са членове на ЕС като Сърбия, Турция и Македония. Те имат закон, а ние нямаме - факт. Ще призная, че нашите международни партньори са много загрижени, че България е извън нормалното. На фона на Великобритания, където такива закони функционират от столетие. В България сме правили опити да защитим професията си и българите с такива проблеми в 6 поредни парламента и обикновено причините да ни отказват са в необходимия ресурс за тези грижи. Управляващите се страхуват от средствата, които се налагат да се отделят от бюджета за превенция на психичните заболявания, за психологичната и психосоциална рехабилитация, за подобряване на качеството на условията на труд от гледна точка на психологическите фактори. С този дефицит дори България е под угроза като държава, че нарушаваме една европейска директива за уеднаквяване на квалификационните изисквания, които са нужни, за да има правоспособни психолози и психотерапевти, тъй като в края на 2015 г. изтича един гратисен период. Това е картината и тя е доста депресираща...