Нещо като демократура, нещо като диктокрация
Секция: Интервюта
07 Октомври 2015 14:15
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Нещо като демократура, нещо като диктокрация

/КРОСС/ „Купуването и продаването на гласове е престъпление" е изборното близначе на „Преди употреба прочетете листовката". Безсмислено и досадно, но задължително. Тази думичка „престъпление" създава големи дизайнерски главоболия - или ще се падне под портрета на кандидата, или под името на партията, да се чуди човек къде и как да я смести на плаката, че да не дава лесен повод на зевзеците да се присмиват. Зевзеците впрочем са наясно кое е най-смешното в цялата работа, те знаят, че гласът на един избирател в момента върви по 100 лева. Свърши се с кебапчетата и двайсетолевките. „И демокрацията, како, поскъпна - избирател от ромски квартал. - В селата им дават по 50 лева, но в града всичко е по-скъпо, затуй и демокрацията."

В смътните си и изкривени представи той почти е прав - каква е демокрацията си личи по това какви са изборите. Пазаруването на избиратели може да не е сред тежките престъпления в наказателния кодекс, но по отношение на демокрацията то е възможно най-тежкото. Нещо като предумишлено убийство на демокрацията по особено циничен за жертвата начин.

Това че в едни избори не участва само една партия, която конституционно е упълномощена да има ръководната роля в държавата, все още не означава демокрация. Отсъствието на тоталитаризъм не е непременно гаранция за демокрация. Първото може да свърши, без задължително да започне второто. Демокрацията не е нито автоматична, нито неизбежна. Отсъствието на тоталитаризъм означава единствено и само, че тоталитаризмът си е отишъл - изцяло или в някаква степен. Но съвсем не означава, че демокрацията е пристигнала - нацяло или в някаква степен.

В здрачната зона между тези две обществени устройства могат да виреят всякакви кръстоски. Например тъй често споменаваната фасадна демокрация, с която тук имаме натрупан вече голям личен опит. В някои страни се говори за делегативна демокрация, в други за конкурентен авторитаризъм, все сложни имена на демократични имитации и фалшификации. Ще припомня два колоритни термина, вие решете кой е по-подходящ за страна, в която цената на „демокрацията" расте с многократно по-бързи темпове от заплатите и пенсиите. Термините са демократура и диктокрация.

Демократура е името на безпомощния плурализъм. Нещо като карикатура на демокрацията. Приемлива опаковка на нищото, празна тенджера с хубав капак. Тя показва, но нищо не доказва. Започва, без да завършва. Демократурата е фазата на приятното опиянение, в което ти се струва, че нещата вече са станали други, различни, по-добри. Тя е времето на пожелателното мислене. Сезонът на романтичните политици, обещанието за демократична пролет, която не може все пак някой ден да не дойде, макар и бавно, защото зимата знае как да протака, но то няма как да е вечно.

Диктокрацията е имитацията на демокрация. Тя е декоративен плурализъм при наличието на една-единствена господстваща сила. Диктокрацията е нещо като пиеска с един главен герой и много миманс и статисти, за да не се разбере, че всъщност става дума за моноспектатъл. Главният герой се клонира в най-различни лица и тела, за да се поддържа интереса на публиката. Сюжетът обикновено се сглобява по класическата формула на сапунките. Главният герой е добър, но е жертва на подли заговорници. Бащите на новородените (партии, протести и др. отрочета) са винаги уж неизвестни. Когато един герой досади на публиката, самоубиват го. Но неизвестен до този момент близнак на главния герой се появява и освежава сюжета. Всеки от героите е в една явна и в една много потайна коалиция от други герои. Очаква се накрая доброто да победи, но не ти казват кога, съобщават ти само, че следва 1423-та серия.

Теоретиците казват, че разделителната линия между тези две хибридни обществени устройства се тегли от изборите. Има ли честни избори - значи е демократура, значи все пак има наличие на демокрация, макар и карикатурна. Само че тук пък възниква въпросът кои избори са честни? Тези, на които няма нито един купен глас, или онези, на които купените гласове са под санитарния минимум? А колко е санитарният минимум? Ако се съди по бясното пазаруване на гласове сега - изборите са без съмнение купени. Ако се съди по липсата на осъдени за това престъпление - изборите са честни.

Може и да не направихме добра пазарна икономика, но затова пък създадохме впечатляващи пазарни избори. Както се казва, на когото каквото му е важно. За по-грамотните избиратели беше приложена специална формула - те са регистрирани като застъпници и наблюдатели и получават хонорар срещу своя вот и вота на близките си. Неграмотните избиратели са по-проблемни - хем прибират парите, хем не може да се разчита, че ще гласуват за този, който ги е купил. По този въпрос моят събеседник няма дълбоки угризения: „В алъш-вериша е така - или те удрят в цената, или в качеството. Какво да му се притеснявам, ако някой объркал кутийката или пък взел пари от двама мераклии за кмет... То този алъш-вериш, дето върви сега, те удря и в двете - и нашата цена ниска, и тяхното качество не струва."

В обърканите си представи за демокрация той все пак е прав - много ни е ниска цената на избирателите, щом се продаваме за сто лева. И няма какво да им се сърдим за качеството, като за евтини хора е.

 

Веселина Седларска

Клуб Z