/КРОСС/ Стратегията за развитието на София като творческа столица, приета от Столичния общински съвет през 2012 година, ни даде посоката за развитие на културата в нашия град до 2023 година. Тя посочи визията за културния ни живот и отбеляза проблемите, с които той ще се сблъска при осъществяването й. 

Документът фиксира начините, по които дейностите в областта на културата, образованието, околната среда, икономическото и социалното развитие, могат да променят столицата.
Стратегията ни предложи рамка, чрез която местната власт, университетите, културните оператори, частният и доброволческият сектор в изкуствата, туризма, културното и природно наследство, медиите и гражданите могат да работят заедно за постигане на общи цели.
Като основни стратегията посочи:
• утвърждаването на София като древен, модерен и космополитен град;
• гарантиране повишаване на участието на гражданите в културните дейности и на потреблението на културни продукти и услуги;
• позиционирането на София като привлекателна културна дестинация в европейския и световен културен календар;
• подобряване качеството на живот на жителите и гостите на София.

Безпорно целите са многопластови и за постигането им трябва твърде много работа. Няма да се спирам на произтичащите от тях тематични приоритети, но ще фокусирам вниманието ви на един, който смятам за изключително важен. Това е приоритетът достъп до култура, с изключително значение и от особена важност за крайградските райони на столицата.

В Стратегията достъпът до култура е определен като достъп на „всеки гражданин, независимо от неговия пол, възраст, етнически произход или социален статус -до разнообразни културни продукти и услуги, който му дава възможност да развива потенциала си чрез активно участие в творчески дейности, включително във виртуалното пространство".

До 2023 година няма много време... и за постигането на тази цел следва да се направят редица промени в съществуващите общински механизми и инструменти за развитие на културата, за интегриране на културата с градоустройството, бизнеса, образованието и пр.

Следва да се замислим, как ще се случи това и защо досега не се е случило.
Каква база съществува и какво ще надграждаме, за да постигнем тази цел?

София е най-древният град на Европа и е европейска столица. Тук са концентрирани няколко пласта историческо наследство и културна инфраструктура, обхващаща ¼ от театрите и 9 % от библиотеките в страната! В София са ситуирани 28 музея, над 60 галерии, 31 кинозали, 3 киноцентъра, 185 средни училища, над 20 университета, над 120 читалища, издателства и др. културни инситуции.

От гореизложените цифри всеки би казал, че София е европейски динамичен град, в който развитието на културата е приоритет на държавата, в частност и на общината. Би бил убеден, че във всяка част на града културата е достъпна за всеки и всеки има ресурса да се създава качествен културен продукт.
Така ли е наистина? Отговорът е един. Не, не е така!

Големите културни събития, включително и културните улични перформънси, без значение наши или продукт на европейски културен обмен се презентират в подходяща за целта среда - в центъра на града. Гражданите с различна възраст, образование, социален статус, живеещи в различни райони на София нямат възможности за активно участие в културния живот на града, както за професионалното участие така и в многообразието от любителски форми.

Какво е състоянието на културната инфраструктура извън центъра на града днес? Има ли база, която може да надграждаме, или за да постигнем целите на Стратегията трябва да започнем с подоготвка на нови културни проекти?

Настояща база няма. Крайградските райони на столицата са далече от културните събития, защото в тях НЯМА културна инфраструктура.

Крайградските райони са спалните на града!

Там няма да намерите, театрални и кино зали, открити сцени, галерии, културни домове и пр. Съществуващите такива, отдавна са приватизирани и се използват по друго предназначение.

Днес училищата и читалищата са културните центрове на крайните квартали на столицата. Това не трябва да ни учудва - известно е, че българите заселници първо са строили църква, училище и читалище, след което селището се разраствало около тях. Голяма част от читалищните сгради в София са строени в средата на 20 в., и днес са в окаяно състояние.
Всички те са обявени за "публична общинска собственост" - разбирайте никой не ги стопанисва и никой не отговаря за тях.

Читалищата, като единствени културни центрове в районите, получават годишна субсидия директно от републиканския бюджет, през бюджета на съответните общини. Тази субсидия е крайно недостатъчна и не е съобразена с това, че в стандарта за една субсидирана бройка са разчетени средства за дейност, както и за заплати, други възнаграждения и плащания на персонала, осигурителни вноски и издръжка, както и средства, съгласно ЗЗБУТ.

За 2015 г. субсидията за една бройка е 6940 лв. за цялата година, т.е. 578 лв. на месец. Нека попитаме Министерството на културата и Общината как читалище със субсидия от 578 лв. може да формира фонд „Работна заплата" да заплати труда на секретаря, библиотекаря, чистача и др., в същото време да заплати останалите разходи? Нека имаме предвид, че за да функционира нормално едно читалище, помещенията трябва да бъдат и отоплявани! /разходите са между 500 и 1000 лв. в зависимост от горивото, което се използва/.

Читалищата са в пряка зависимост от „благоразположението" на Общинският съвет! Ако той разреши на читалището отдаване под наем на помещения за съвместни културни дейности срещу заплащане, читалищата ще формират бюджет, с който да ремонтират физически и морално остарялото оборудване в читалищните сгради. Известни са случаи, в които част от тези събраните средства се връщат в общината.
Тук ще задам въпрос: „Какви допълнителни приходи ще има едно читалище, ако то не разполага с помещения за отдаване под наем?"

Истината е, че читалищата не са приоритет на общините. Ако в следващия програмен период те се санират, ще имат добър външен вид, може би просторни и реновирани помещения, ще имат повече заети в читалищната дейност, но ще липсват средства за бибилиотечни стелажи, сценична техника, костюми, мултимедии, компютри, инструменти, за тяхната поддръжка и т.н.

Така в 21 век, при изготвена от 3 години стратегия, която е в унисон с европейското развитие на столиците, в нашият град и неговите крайни квартали културната инфраструкура днес са училищата и най-вече читалищата.

В тях нашите деца и рисуват, танцуват и пеят - така популяризират българският танц и фолклор в Европа и света, но не и на сцена в района, защото такава там липва!

В тях те свирят на пиано и гастролират на световните сцени, там учат чужди езици, там правят мартеници и четат!

Четат, ако в бибилиотеките има подходящата литература за тях. Там фондът е доста разнороден, предимно морално и физически остарял, защото средства за закупуване на нови книги няма! Библиотеките във „Връбница" и „Надежда" купуват годишно между 10 и 15 нови книги, останалите са предимно от дарения! А дарения не липсват, има още българи, които милеят за читалищата - пазителите на нашите традиции, на духовността, на просветата. Учудващо е, защо, като плачевното състоянието на столичните читалища е повече от явно, Столична община не насочва средства към районните администрации за подобряване на тяхното състояние? Защо като във всяко едно от тях има функционираща библиотека - в някой с повече от 60000 тома, Столична община открива нови читални, включително и денонощна, в които, за да четеш трябва да дариш книга? На този въпрос, както и каква е инвестицията за тези проекти, може да отговори само общината. И докато ЧитАлнЯ, в центъра на града, с „дарената" поезия привлича столичани с приятната си и модерна визия, в столичните читалища, съществуващи повече от 80 години, между мухъл и мазилка, томовете на Вазов, Йовков и Балзак стоят в кашони.

И пак ще се върна към Стратегията за развитие на културата на София...
Чудесен документ на хартия - с цели, приоритети и политикии и финансови инструменти за постигането им. Крайно време е тя да започне да се реализира, защото вече е късно.
Достъпът до културата е осъществим.
Има незастроени терени, има рушащи се и занемарени сгради!
Има човешки ресурс, специалните училищата по изкуствата и висшите учебни завадения имат капацитет да подготвят културни мениджъри, посредници, читалищни дейци и библиотекари!
Има, макар и недостатъчна, информационна инфрастуктура за промотиране на културни събития.
Има и финансови инструменти за подкрепа и стимулиране на творческата дейност.
Необходимо е само желание това да се случи по-скоро!
Призовавам културните дейци и жителите на столицата да настояват пред общината достъпът до култура на всеки гражданин да е приоритет!
В противен случай в крайните квартали и възрастните и децата ще стоят пред малкия екран, ще гледат Биг Брадър, турските сериали, томовете на Балзак ще продължават да са в кашони, а пиесите на Шекспир ще се играят на сцените в центъра на големия ни град.

Даниела Гочева
Кандидат за общински съветник от БСП Лява България в София