/КРОСС/ С началото на въздушните си удари срещу ислямистите в Сирия Русия даде сигнал, че светът вече не е еднополюсен и че САЩ нямат монопол над правото да защитават националната си сигурност и интереси. Седмица по-късно Москва изпрати нов сигнал: и тя ще защитава своята сигурност и интереси, за което разполага с необходимите средства.

Изстреляните в сряда от кораби в Каспийско море 26 крилати ракети “Калибър”, които с ювелирна точност поразиха мишените си, Русия ясно декларира целите на въздушната си операция. Първо, няма да пожали сили да спре надигащата се към границите й терористична заплаха. Второ, ще направи нужните дипломатически стъпки за запазване държавността в Сирия, за постигане на компромис между политическите и религиозните общности в страната и формиране на стабилно управление. И трето, за което първите две цели са задължително условие, ще запази базата си на Средиземно море. Именно това предизвиква киселата гримаса на Вашингтон и европейските му подопечни. Нападките идват от държава, покрила земното кълбо с гъста мрежа от военни бази и претендираща, че няма точка, до която нейният национален интерес да не опира. САЩ просто са си заплюли света за свой чифлик.

Светкавичната и засега успешна намеса на Русия не може да не изнерви и Вашингтон и целокупното НАТО. Четири години Обама се опитва да си строи пешките на близкоизточната дъска. Египет и Сирия му объркаха играта. 15-годишната война с тероризма в Афганистан завърши с победа на талибаните, които превземат провинция след провинция. За капак и ИДИЛ вече си има там заети терени. 12 години след провъзгласяването на “демокрацията” в Ирак ислямистките банди вилнеят над половина от територията му. Повече от година САЩ изобразяват битка с “Ислямска държава” и не могат да я надвият. За разлика от руската въздушна операция битката им е ефектна, но не е ефективна. Само за седмица руснаците удариха над 100 важни и опасни обекта на терористите – колкото американските асове не можаха за цяла година. Не можаха, или не искаха?

Русия обаче поиска и се захвана. Объркването на “коалиционните партньори” е смайващо. Сякаш руснаците не бият по терористите, а по тях. Наистина разстоянието от над 1500 км, което ракетите преминаха от Каспия до Сирия, е колкото от Москва до Берлин. Спокойно! Москва само намигва с другото око. Когато в Европа настаняват американски бази и системи на ПРО, а Германия се кани да приюти ново поколение атомни бомби, добре е да имат едно наум, че за “руския калибър”, който не се влияе от електронното въздействие на противника, това не е проблем.

За да покажат жестокостта на мечката, “коалиционерите” ревнаха за сирийската “умерена опозиция”. Тежката им медийна артилерия гръмна: руснаците бият по нея и по мирните граждани. Да напомним, че още в края на миналия месец във Вашингтон признаха, че тя се е стопила. Няма я. Значи Москва удря по нещо, което не съществува. В руския генерален щаб канят чуждите военни аташета, всеки ден предоставят подробна информация за нанесените удари и нейната достоверност може да бъде проверена, защото САЩ разполагат с “всевиждащо електронно око”. Кога Пентагонът е бил така отворен?

Цяла година преди това някой да бе попитал по кого бият американците, какво и кого са ударили? Не, не беше интересно. Руснаците обаче са готови да дават и да получават всякаква информация. Поискаха от САЩ, натрупали опит в “тежките” си битки с ислямистите, да споделят къде се крият те; да уточнят какво разбират под “умерена опозиция”, тъй като под това име се крият няколко десетки въоръжени групировки, и да им назоват поне един техен лидер, за да не го ударят по трагична случайност. Отговор няма.

Вместо това от Запад прииждат разнопосочни хрумвания. Оланд предложи съюз на “умерената опозиция” и армията на Асад заедно да гонят ИДИЛ. После рукнаха уточнения, че той нямал предвид това. Ердоган заплаши Путин, че ще си развалят достлука заради руските самолети, които му нарушили пространството, а Давутоглу успокои: “Ние с руснаците ще се разберем”.

Докато западните медийни батальони оплакваха мнимите жертви на руската авиация, не щеш ли, САЩ бомбардираха болница в афганистанския Кундуз и избиха 22-ма души – пациенти и медици от “Лекари без граница”. Трагедията бе прилежно приглушена. САЩ я обявиха за една от традиционните при техните бойни действия “съпътстващи щети”. Сградата била обстрелвана половин час, след като вече било ясно що за обект атакуват. Не са подозирали, че сред лекарите има французи, които вдигнаха врява и настояват за независимо разследване. Нашите тв редници обаче не зареждат новинарската си артилерия. Не е “политкоректно” да стрелят с лоши новини по Големия брат. Пазят снарядите си за Русия. Така се самоизпълват с героическа страст. И все пак здравословно е да помнят, че намигването на Москва е и към нас. Към всички, които гребат в галерата на НАТО и си въобразяват, че “руският калибър” е нещо като сгряващия “Руски стандарт”.

Автор: Светлана Михова, в. “Дума”