/КРОСС/Страх от неговите врагове беше основната причина сирийският лидер Башар ал-Асад да се обърне за помощ към Москва, пише в свой коментар списание "Шпигел". "Но веднага след това идва и страхът от приятелите му", допълват представители от посолстовото на Русия в Москва.

А приятелят, от който го е страх, е Иран. Най-важният защитник на сирийския режим.

"Асад и тези около него се страхуват от иранците", казват руски източници. Арогантността на иранците, които третират Сирия като своя колония също допринася за това, продължават от посолството. И най-вече - Сирия не се доверява на целите на Техеран, за които позицията на Асад може би вече не е удобна. "Затова сирийците ни искат в страната!", твърдят от руска страна.

Но без помощта на шиитите от Иран, Афганистан, Пакистан, Ирак и Ливан, чието набиране и трансфер е организирано от Революционната гвардия на Иран - режимът на Асад отдавна щеше да загуби своите сили. Това поне твърдят руските представители от посолството в Дамаск. Въпреки това, техните думи се потвърждават от някои детайли и така се запълват празните пространства в една картина на режим, който зад кулисите е нестабилен, отбелязва изданието.

Иранската революционна гвардия отдавна планира и реализира някои от най-важните мисии и операции в сирийския режим. Те са отговорни за успешните офанзиви в Алепо и Дараа, които започнаха през 2013 г. В Иран Революционната гвардия е една от групировките, които са твърдо зад каузата за продължаване на "Ислямската революция" - победата на шиити над сунити. Те са държава в държавата, притежават няколко компании и са отговорни само пред върховния лидер Али Хаменей. Президентът Хасан Рухани няма каквато и да е власт над Революционната гвардия.

Техните цели са далеч отвъд възстановяване на статуквото в Сирия. В ранните месеци на 2013 г. Мехди Таеб, един от тези, които стоят зад намесата на Иран в Сирия, заяви "Сирия е 35-тата провинция на Иран и като такава е стратегическа за нас." В продължение на няколко десетилетия съюзът между Асад и Иран беше ползотворен. Но днес Асад разчита на Иран да остане на власт и Техеран се възползва от тази ситуация.

Техеран използва и цивилни, и военни методи, за да се установи в Сирия. Например шиитските сили на Хизбулла покрай границата с Ливан са подкрепяни от Иран. Създадени са и Националните отбранителни сили на Сирия, военни сили, които съществуват редом със сирийската армия. Бойците в редиците на Националните отбранителни сили са тренирани в Иран. "Шпигел" обаче отбелязва, че всъщност те са допринесли за дестабилизирането на някои региони в Сирия.

Смяна на ходовете

Въпреки създаването на отделни доброволчески отряди, най-важната промяна е в цивилния сектор. В Дамаск, Латакия и Джебла се отварят редица шиитски религиозни центрове за обучение. Тяхната цел е винаги да са в опозиция на сунитите, и дори алауитите, към които принадлежи Асад. Те се опитват да "коригират" шиитския ислям с проповедите си.

Всичко това предизвиква недоволство сред алауитите. "Те ни връщат хиляди години назад. Ние не носим чадори и не сме шиити!", недоволстват алауитите. А в новоотворена джамия в Латакия имамът е заявил "Ние не се нуждаем от вас. Имаме нужда от децата и внуците ви!".

В допълнение иранци купуват земи, директно или чрез посредници и заселват там шиити от други страни. Талиб Ибрахим, алауит от Масяф обобщава ситуация по следния начин: "Асад иска иранците на своя страна, но те все повече се намесват в идеологияа и вътрешните работи. Руснаците не правят това."

Ето защо Асад сега реши да довери съдбата на Сирия в ръцете на Русия, с която няма да има религиозни проблеми.

Войските на Москва поставят Асад в доста по-удобна позиция. Сега той разполага и с Иран, и с Русия на своя страна и може да продължи кампанията си.