/КРОСС/ Безспорен е интересът на САЩ да премахне регулациите на ГМО продуктите, които в момента са наложени на територията на ЕС. Това беше видно още при първите преговорни срещи за ТТИП.

Какво виждаме ние? Едно противопоставяне на публично, повърхностно ниво и същевременно - разхлабване на европейските защити, докато твърдим, че няма да го правим.

Това каза зпред БНР икономистът и специалист по правата на труда Ваня Григорова. В петък в 17 ч. е организиран протест срещу подписването на ТТИП между ЕС и САЩ, но и против споразумението за свободна търговия на ЕС с Канада, което вече е приключено и предстои да бъде ратифицирано догодина в ЕП.

Във въпросното споразумение с Канада клаузата за защита на инвеститорите срещу държавите е включена, макар в ТТИП ЕК да преразглежда тази си политика и да се опитва да предложи един по-адекватен вариант за защита на частните корпорации.

Григорова даде пример с проучванията за шистов газ. В момента никоя корпорация не може да съди държавата за пропуснати ползи поради наложените ограничения. Ако обаче странат ни е имала трансатлантическо партньорство, подписано със САЩ преди върху тази клауза да бъде наложен мораториум, страната ни щеше да се наложи да плаща защото е забранила проучванията.

Проблемът е в това, че ние не можем да изчерпаме всички технически възможности, които ще се ползват от компаниите във следващите 10 години, да речем. Разбирате, че след 5 години може да има нов метод, който да не е щадящ, който да вреди върху природата, и ние няма да можем тогава да спрем компаниите, защото към този момент не сме наложили регулации. Не бихме и могли, когато не знаем как ще се развият технологиите.

И понеже говорим за България, има и в момента компании, които ни съдят. Общият размер на санкциите, които ни грозят е около 1.4 млрд. лв. Това са EVN за пропуснати печалби, както и двете фирми на Румен Гайтански - Вълка , за почистване на София, на които знаем че концесията беше прекъсната през 2009 г. Два ТЕЦ-а имат договори с държавата , в които техните печалби са защитени и ако по някакъв начин посегнем на техните печалби, те имат право да се обърнат към търговски съд, в който да ни съдят за обезщетения.

Изследванията не отчитат невъзможността да си намерят работа много хора, работещи в секторите, които биха били засегнати от споразуменията за свободна търговия. Тези които успеят, често намират работа за между 6 и 17% по-малки заплати. Висококвалифицираните хора си намират работа за повече пари, но нискоквалцираните ще натежат на социалните системи, отчете Григорова.

Над 3 260 000 души са положили подписи в петицията до европейските институции с искане за отговорно отношение в преговорите по ТТИП. Най-много подписи има в Германия.