С. Дянков: Борисов е добряк
Секция: ПОЛИТИКА
11 Октомври 2015 10:28
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
С. Дянков: Борисов е добряк

/КРОСС/ Премиерът Борисов е добряк, който отстъпва пред хората, които му се оплакват, особено ако се оплакват много, каза вицепремиерът и финансов министър в първия кабинет на ГЕРБ Симеон Дянков в интервю за BTV. Във втория мандат личи опитът, който Борисов е натрупал, допълни той.

Президентът на Русия Владимир Путин се е самозабравил, каза Дянков. В продължение на две години той беше ректор на частната Руска икономическа школа, която напусна преди дни. По думите му, преди две години избрал да отиде в Москва вместо в Лондон, заради надеждата, че може да наложи там дясно мислене, но мандатът му съвпаднал с девалвацията на рублата и с кризата в Украйна, което обрекло намерението му на неуспех.

Дефицитът догодина трябва да е 1, а не 2 процента от БВП, както предлага министър Владислав Горанов, е мнението на Дянков. Това, по думите му, ще предпази България от евентуални кризи в бъдеще.

За Горанов, когото преди дни банкерът Цветан Василев обвини в прикрити връзки с ДПС и Делян Пеевски, Дянков отговори, че като зам.-министър Горанов е отговарял само за бюджета, а не за банковия сектор, а коментарите на Василев нарече „реакция на отчаян човек".

Според Дянков, вместо пари за изтребители, България трябва да увеличи рязко заплатите на учителите, за да постигне напредък в сектора на образованието.

Бившият финансов министър изрази скептицизъм за изхода от арбитража между България и Русия по проекта „Белене". Той прогнозира, че България ще понесе големи финансови тежести по този, по думите му, корупционен проект. Причината за неблагоприятния изход от арбитража според него са изказвания в края на 2013 г. на тогавашния премиер Пламен Орешарски и министъра на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев, че страната може да си позволи изграждането на нови енергийни мощности, докато защитната теза за отказа от „Белене" е била обратната.