Български астрономи следят избухването на "червена нова"
Секция: Наука
14 Октомври 2015 12:11
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Български астрономи следят избухването на "червена нова"

/КРОСС/С помощта на телескопите в НАО Рожен екип от български астрономи проследява избухване в галактиката Андромеда (М31) по сигнал на роботизираните руски телескопи MASTER. Те на 13 януари т.г. откриват явлението, което първоначално се предполага, че е класическа нова - около 15 такива се наблюдават в Андромеда годишно.

Учените ни окриват, че то не е класическа нова, а много по-рядък обект, т.нар. „червена нова". Откритието предизвиква силен интерес и в българската колаборация постепенно се включват 20 астронома от 9 държави.

Класическата нова е избухване, породено в система от две звезди, една от които е бяло джудже (изключително плътен и горещ малък обект). Обаче все още не е ясно как се образуват червените нови.

Най-популярната теория е, че са продукт на сливането на две близки звезди с обща атмосфера. За разлика от класическите нови, при червените такива повърхността на разширяващата се обвивка става по-хладна и почервенява с времето, откъдето идва и наименованието им.

Спешно сформиралият се интернационален екип, координиран от българския докторант по астрофизика в Софийския университет Александър Куртенков, печели наблюдателно време на 9 телескопа, включително на 6-метровия БТА (Русия) и на най-големия оптичен телескоп в света - 10.4-метровия GTC (Испания).

Печеленето на наблюдателно време е отдаване на съоръженията на големите международни обсерватории за научните цели на индивидуални или група от астрономи. Това става само след предварително одобрение на важността на изследването им.

В края на февруари учените съобщават откритието си в The Astronomer's Telegram - сайт за кратки съобщения между професионални астрономи. Пълните наблюдения за първите 3 месеца от избухването са публикувани през юни в престижното издание Astronomy & Astrophysics (Kurtenkov, A.; Pessev, P.; Tomov, T. et al. 2015, "The January 2015 outburst of a red nova in M 31", A&A, 578, L10).

Междувременно конкурентни екипи извършват наблюдения с 2-метровия Ливърпулски телескоп и дори с космическия телескоп Spitzer. Наблюденията продължават в инфрачервени лъчи с 2.5-метровия Nordic Optical Telescope, защото обектът вече е прекалено слаб, за да бъде засечен и анализиран отново с българските инструменти.

Първата известна червена нова е наблюдавана през 1988 г., също в Андромеда. В нашата галактика е имало такива избухвания през 1994 г., 2002 г. и 2008 г. Заедно с избухванията в галактиките M85, M99 и M101, досега са регистрирани само около 10 такива нови.

Поради това новооткритият обект е изключително ценен за изучаването на физиката на червените нови. Изследване, публикувано през 2015 г. твърди, че новата от 1670 г. в съзвездието Лисичка също принадлежи към този рядък клас.

"В първите си дни от избухването, когато M31N 2015-01a беше най-ярка, тя беше около 500 пъти по-голяма и 1 милион пъти по-мощна от Слънцето. Но тъй като е на 2.5 милиона светлинни години от нас, изглеждаше около 4000 пъти по-слаба от най-слабите звезди, видими с просто око.

Впечатляващото е, че в следващия месец температурата на повърхността й падна от 7200 до 4100 градуса по Целзий, а наблюденията от септември показват, че вече е още по-ниска - достатъчно, за да се образува прах. Продължавам изследването на този интересен обект с помощта на проф. Тома Томов (UMK, Полша) и д-р Петър Песев (IAC, Испания". - споделя за откритието младият астроном Александър Куртенков.

В България действа една от водещите групи в света в изследването на нови галактики извън нашата галактика. Александър Куртенков е част от групата, която наблюдава главно с телескопите на Роженската обсерватория. Екипът, ръководен от доц. Евгени Овчаров (СУ), е открил над 20 нови в галактиката Андромеда от 2004 г. досега.