/КРОСС/ Реформата в юридическото образование е третият значим пакет от реформи, който Министерството на правосъдието публично презентира след проекта за промени в Конституцията и в Закона за съдебната власт, уреждащи организационната реформа в начина на управление на съдебната власт и на второ място - не просто въпроса за съдебната карта, а за ресурсите на системата - човешки и финансови, и тяхното управление.

Залогът на тази реформа е качеството на човешкия ресурс, който влиза не само в съдебната власт, но и във всички институции и дейности, били те публични или частни, свързани с правото. Говорим не само за знания, но и за манталитет и професионална култура, особено за култура на независимост. Затова тази реформа, която се очаква от години, е ключова, тя дава гаранция за високото качество на хората, които влизат в системата.

Това заяви днес министърът на правосъдието Христо Иванов при откриването на пресконференция на тема „Реформата на юридическото образование", на която бе представено свършеното досега от МП по тази тема, залегнала и в Актуализираната стратегия за продължаване на съдебната реформа. В пресконференцията участваха още заместник министър Петко Петков, ръководител на междуведомствената група за анализ и оценка на състоянието на обучението по право и необходимите изменения в регламентацията, доц. д-р Петя Кабакчиева от катедрата по социология при СУ „Св. Климент Охридски", която ръководи социологическото проучване за качеството на обучението, както и преподавателят по право на ЕС доц. Христо Христев от СУ, член на работната група при министерството.

Министерството на правосъдието ще реализира своите идеи за реформа на юридическото образование чрез два основни компонента, заяви министърът. Първият е реформа в минималните изисквания за обучението по право, чрез което ще се търси решение на проблемите за съдържанието, начина на преподаване и изхода от юридическото образование. Вторият компонент е през публикувания вече законопроект за промени в Закона за съдебната власт (ЗСВ), където се предвижда сериозна промяна в правилата за провеждане на практическите стажове и теоретико-практическия изпит. Независимо от това дали ще се възприеме идеята за единен държавен изпит или не, Министерството на правосъдието има волята да превърне теоретико-практическия изпит в наистина сериозен филтър на входа към практиката, какъвто в момента няма, категорично заяви министър Христо Иванов.

Тези два пакета очертават почти изцяло територията, която е достъпна за Министерството на правосъдието, доколкото то може да интервенира само по определен кръг теми, извън тези, които са общи за висшето образование като цяло, каза министърът. Извън периметъра на МП и изцяло в този на Министерството на образованието са въпроси като например за адекватността на заплащането на преподавателите, за създаване на стимули за академичния състав да инвестира в нови разработки и т.н.

Работната група за изготвяне на предложенията за промени в Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността "Право" и професионална квалификация "Юрист", вече е края на своята работа, фокусирана към минималните изисквания. Министерството има намерение да обяви проекта за обществено обсъждане в началото на следващата седмица и няма да се ограничава до минималния 15-дневен срок за обсъждане. След като проектоизмененията бъдат обявени, те ще бъдат разпратени до всички основни заинтересовани субекти с покана за становища. След това ще се проведе широка публична дискусия, защото МП държи на провеждането на сериозен дебат, със същия подход, както и на проекта за промени в ЗСВ.
Вярно е, че основните идеи за реформата в юридическото образование са познати и се дискутират отдавна, но само задълбочена дискусия дава сигурност, че ще излезе най-доброто.

Основните дефекти на обучението по право, което виждат практикуващите юристи е в неговата фрапираща откъснатост от практиката, и в неактуалната, остаряла програма за обучение, която включва редица много остарели дисциплини, а игнорира други, изключително важни, като например право на ЕС, права на човека, банково, данъчно, застрахователно право, обществени поръчки и др. Това е една от основните констатации в социологическото проучване за оценката на юридическото образование, поръчано от Министерство на правосъдието и осъществено от доцент Петя Кабакчиева, доцент Калоян Харалампиев и доц. Тони Гетова.

То е проведено чрез онлайн анкета, разпратена по имейли посредством професионалните организации на юристите, както и до окръжните съдилища, с идеята да се обхванат максимален брой юристи, практикуващи различни аспекти на юридическата професия. Линкът бе активен, т.е. попълването беше възможно в периода 9 юни - 5 юли 2015 г.

Методът е на отзовалите се. Общият брой попълнени анкетни карти е 494, сред които преобладават младите юристи, завършили скоро висшето си образование, най-вече в СУ. Около 40 на сто от анкетираните имат поглед върху юридическото образование в чужбина, повечето работят в столицата, малко повече са жените над мъжете. Представени са адвокати, юрисконсулти, съдии, преподаватели, в по-малка степен прокурори и докторанти.

Целта на изследването е да представи мнението на практикуващите юристи за общата оценка на юридическото образование като цяло - както от гледна точка на професионална квалификация, която то дава, така и за степента на формиране на специфични социални умения; оценка на начините на прием и на завършване,предложения за подобряване на образованието по право.

Резултатите от анкетата показват ясно изразени изисквания за осъвременяване и задълбочаване на юридическото образование сред голямото мнозинство, но от респондентите. Същевременно обаче, няма нагласа за радикално отхвърляне на единните държавни изисквания за юридическото образование, повечето анкетирани настояват за единни стандарти, но и за актуализация на съдържанието и за по-голямата му обвързаност с практиката. Няма нагласа за промяна на начина на прием и завършване на юридическото образование, държи се на сериозни изисквания при входа и изхода. Като цяло анкетираните са критични към оценката за получаваните познания и формираните умения по право през последните години, като тя е диференцирана по отношение на различните дисциплини. Най добре са оценени познанията по базови, класически правни дисциплини, с традиции в преподаването и с изискван голям хорариум като наказателно право и процес, семейно и наследствено право, гражданско право и процес, облигационно право, административно право и процес; трудово право, конституционно право. Най- ниско оценени са познанията, обвързани със защита на конкуренцията, защита на потребителите; права на човека, интелектуална собственост, околна среда; банково, данъчно, застрахователно право, обществените поръчки; правната уредба на ЕС и познанията за структурните фондове. Навсякъде обаче основен проблем е връзката с практиката, в което се състои ключовата неудовлетвореност от юридическото образование. Почти 100 % от анкетираните настояват за по-голяма практическа приложимост на юридическото образование,. Налице е и ясно искане за преосмисляне на учебните планове и повишаване на качеството на образователния процес. 

Предлагат се доста нови учебни дисциплини, както и увеличаване на хорариума на вече съществуващи. Нужен е сериозен експертен дебат върху единните държавни изисквания - кои са необходимите задължителни дисциплини за юристите, какъв да е техният хорариум, възможно ли е отпадането на някои от тях или намаляването на хорариума им; какви нови дисциплини да се въведа. Иска се по-голям фокус върху международното право и правото на ЕС; включване на нови дисциплини като: публично предлагане на ценни книги, регистърно производство; материално право на ЕЕ, вътрешен пазар, съдебна защита; включване на дисциплини, засягащи регулацията на определени сфери - енергетика, териториално устройство и строителство, медицинско право, спортно право, включително и неспецифично правни дисциплини, подпомагащи реализацията на младите юристи, като обучение за използване, търсене и обработка на информация; за работа с правни информационни системи; счетоводство; маркетинг и мениджмънт / с оглед търсенето на клиенти, публично говорене, писане на научни разработки. Поставя се въпросът за по-сериозно изучаване на чужди езици с акцент върху юридическа терминология и лексика.

Образованието по право на ЕС е катастрофа, коментира след презентацията министър Иванов. „В една страна-членка на ЕС около 80% от законодателството следва от актове на ЕС. Ако ние имаме толкова лоша оценка за нивото на образование 8 години след като сме станали пълноправен член на ЕС, това е катастрофа. Нямаме адекватен капацитет, за да осъществяваме членството си в ЕС, да защитаваме своя интерес там и да реализираме позитивите, които ни дава членството в този клуб.", коментира министърът.

Работната група в МП по изработване на промените в наредбата за единните държавни изисквания се консолидира около необходимостта да се даде отговор на най-големите дефицити, заложени в системата на обучението на нормативно ниво, заяви зам. министър Петко Петков. Не очаквайте обаче промените в наредбата да са свръхрадикални, идеята е с минимална интервенция в нормативната рамка, да създадем достатъчни гаранции за качеството на обучението на бъдещите юристи.

На първо място в наредбата ще се предложат единни държавни изпити на изхода на системата на обучение. Не се предвижда въвеждането на бакалавърска степен по право, но ще бъде дадена възможност на висшите учебни заведения да разработят специализирани магистърски програми, с които да задълбочат познанията на юристите в определени отрасли на правото.

С предложенията за промяна в наредбата ще бъде даден отговор и на съществения въпрос по какъв начин да се подобри общата програмна рамка на обучението - чрез промяна на задължителните хорариуми по задължителните предмети, чрез въвеждане на нови предмети и нови правила за задължителни и избираеми и др. Работната група не приема становището на част от анкетираните юристи, че предметът „История на българската държава и право" трябва да отпадне, напротив, това е един от общообразователните предмети, които дават доста широка теоретична подготовка за общите принципи на правото, каза Петков. Ще бъде даден и отговор на въпроса дали трябва задължително да бъде изучаван чужд език в рамките на подготовката по право и какви базисни гаранции за обективност на оценяването да бъдат въведени чрез наредбата.