/КРОСС/Конституционните промени няма да удовлетворят очакванията на хората.
Препоръчвам на правосъдния министър да вземе да внесе някой законопроект, казва в интервю за "Стандарт" юристът Даниел Вълчев

- На 11-ото издание на "Юридически барометър" представихте стряскащи данни за качеството на законодателната работа на НС - непрекъснати промени в закони, които по-скоро предизвикат хаос, отколкото да са в помощ.
- "Юридически барометър" е гражданска инициатива за наблюдение и анализ на състоянието на правния ред в България, която развиваме вече шеста година. Това ни дава възможност да сравняваме резултати и можем да кажем, че българският правен ред наистина се променя необичайно бързо. Ще илюстрирам тезата си със следния пример - ако този темп се запази от началото на обучението на един студент в Юридическия факултет до дипломирането му след 5 години ще настъпят около 5000 промени в закони и в подзаконови нормативни актове - по 1000 на година. Затова винаги отбелязвам, че обучението по право трябва да бъде насочено към изграждане на правно мислене, към усвояване на правни принципи, а не към наизустяване на конкретни норми. Иначе и през изминалия шестмесечен период има шампиони - Законът за пътищата е изменян и допълнен пет пъти за шест месеца.
- Защо се получава така?
- Това е въпрос на общ ред в обществото. Една част от министрите не знаят какво точно искат да постигнат. А тези, които не си държат здраво администрацията, са подвеждани - всеки директор на дирекция има дребни желания да промени този член или онази алинея. Трябва да стане ясно, че периодът, в който България трескаво хармонизираше законодателството си с европейското, премина. Процесът вече трябва да върви по-спокойно, нищо не налага такова чудо. Законът за МВР е обнародван през юни 2014, а досега има над 6 изменения! Законът за здравното осигуряване е приет през 1998 г., а вече е променян 96 пъти!
- Основната тема на дискусията бяха "Конституционните промени и съдебната реформа". Ще станат ли добрите намерения реалност? Къде е границата на компромиса, отвъд която промените се обезсмислят?
- От приемането й досега са правени 4 промени на Конституцията. Три от тях пряко засягат съдебната система. Сега сме на път да направим пета поред, но четвърта поправка, касаеща съдебната система. Прави впечатление, че и в предходните случаи, и сега се говорят едно и същи неща - без конституционна промяна съдебната реформа няма да бъде завършена и цялостна, второ - ако не направим еди-какво си в конституцията, ще бъдем критикувани от Еврокомисията, Венецианската комисия, ГРЕКО, ОИСР и трето, че не бива да се очаква прекалено много от промяната, защото има две решения на Конституционния съд, които пречат за по-дълбоки промени. Всеки път едно и също! Това, което сега се предлага, е важно и аз го подкрепям, въпреки че има и други по-важни неща, които се нуждаят от промяна. Големият въпрос е, че политическото, идеологическото и почти религиозното говорене по тази тема достигна такива равнища, че очакванията на българските граждани станаха изключително големи. А това, което се предлага, в никакъв случай няма да ги удовлетвори. То няма да преобърне системата, чудеса не бива да се очакват. Особено пък с втория проект за изменение и допълнение на Конституцията, т.нар. "исторически компромис". Падна идеята за намаляване мандата на ВСС от 5 на 4 години, която нищо не променя. Отпадна обаче предложението за отмяна на задължителното тайно гласуване във ВСС. Отпадна и идеята за индивидуална конституционна жалба, т.е. възможността всеки български гражданин да може да се обърне към КС. Защо? Има разлика между декларираната от тв екрана безкомпромисност и написаното, което издава доста сериозна склонност към необосновани компромиси.
- Да разбирам ли, че в този вид предлаганите промени са неработещи?
- Разделянето на ВСС може да проработи. Има логика прокурорите, които са страна в процеса, да не могат да участват в кадровите назначения и дисциплинарни производства срещу съдии. Но и този принцип не е доведен докрай, защото във всяка от двете колегии има политическа квота и чрез нея прокурори могат да бъдат избирани в съдийската квота и съдии - в прокурорската. А и в двете няма пречка да участват адвокати.
Важно е в тежки и консервативни системи като съдебната система да има ясно лидерство. Т.е. човек или група хора, които да са готови да направят тежки промени и да са наясно, че след това няма да могат да си намерят работа в тези гилдии, нито пък ще имат възможност да участват в политическия живот. Не виждам някой да иска да плати такава цена. А реалността е нелицеприятна - има драматично влошаване на качеството на съдебните актове. И питам - докато чакаме конституционната промяна, пречи ли нещо да променяме законите, описани в стратегията за съдебна реформа? От основния закон не зависят процесуалните закони, броят на съдилищата, натовареността на магистратите, антикорупционните мерки - все неща, които спешно трябва да бъдат направени.
- Т.е. препоръчвате на правосъдния министър да започне да работи?
- Препоръчвам му да вземе да внесе някой законопроект, защото откакто е министър не е вкарал в НС нито един. Реформи се правят със законопроекти, а не с изявления пред медиите.
- Вчера Радан Кънев се похвали, че изпълнил ролята си на политик като направил промените тема номер 1 в обществото.
- На всеки три-четири години това е тема -1.
- Е, няма ли да го подкрепите в намерението му да се кандидатира за президент?
- Не съм знаел, че Реформаторският блок е започнал да набира кандидатури за президент. Ако е така, аз също съм склонен да се замисля. Ето - вече имате двама обмислящи.
- Доколко реално е десните формации да издигнат общ кандидат на президентските избори догодина?
- В политиката всичко е възможно. Но не виждам защо точно сега трябва да коментираме тази тема. Не знаем дали г-н Плевнелиев има намерение да се кандидатира за втори мандат или пък дали г-н Борисов не проявява интерес, дали РБ ще намери сили да започне да работи като една нормална партия или коалиция със свои ясни органи, мнозинства и процедури за взимане на решения. Не знаем как ни оценяват гражданите, а това ще се види на местните избори. В този смисъл единственото, което разбирам, е, че понеже във Варна има проблем с кандидата на РБ, сега изваждаме нова тема, за да можем да покрием онази.
- Чавдар Трифонов се включи в общия тренд - кандидати за местната власт с бурно, противоречиво и дори криминално минало.
- Аз съм се срещал един-единствен път с г-н Трифонов. Желая му успех, разбира се, като на всички кандидати на РБ.
- Политолози твърдят, че РБ е на кръстопът и както и да се представи на местния вот, със сигурност ще преживее процес на трансформации. Здравният министър Петър Москов пък заговори, че коалиционният формат е изчерпан. Какво е бъдещето на РБ? Ще се превърне ли в единна структура с общ лидер?
- Моето мнение е, че в подобно насипно състояние РБ не може да продължи да съществува още дълго време. Въпросът обаче е дали тази коалиция, вървейки към единен политически субект, ще има ясни органи, които взимат ясни решения в ясни формати с ясни мнозинства и при ясни процедури. Сега това не е така. Ако някой иска РБ да стане поредната партия в стил "Иван Костов" с лидер, който взима решенията, и безлика маса под него, това трудно ще се случи. Аз не харесвам такива организации и никога не съм го крил.
- В разгара на кампанията сме, а още не знаем какви са критериите ви за успех, спрямо който ще оцените резултатите си.
- Критериите за успех на местни избори са ясни - там всички са победители. ДБГ със сигурност е сред тях, защото досега не сме имали нито един общински съветник. А вече ще имаме.
- А кое ще оцените като успех, реален успех за съдебната реформа?
- От моя гледна точка една добра съдебна система трябва да има три основни характеристики - първо, еднообразност на процедурите, това означава равен достъп до правосъдие, а не гражданите да бъдат третирани по различен начин. Второ, предвидимост на решенията и трето, разумни срокове. Не може човек да бъде удовлетворен, ако справедливостта дойде след 10 г. ходене по мъките. За да се случи това, трябва да бъдат изпълнени няколко условия - първо, ясни процедури, персонализиращи отговорността. Нека само тримата големи - главният прокурор, шефовете на двете върховни съдилища, плюс министърът на правосъдието да имат право да номинират магистрати. Така ще носят отговорност за персоналните си решения. Второ, принципно нов подход за противодействие на корупцията. Юридически барометър преди време беше изложил елементи на модела в Германия - ясни стандарти за поведение. Ако един магистрат остава след работа да си пише делата, неговият административен ръководител е длъжен да докладва в антикорупционното звено. Или ако имаш тежък развод, или демонстрираш изненадващо висок стандарт на живот. А не като при нас - съдия да си пие ракията с най-големия бандит в областта пред всички, но понеже формално той не бил в състава по неговото дело, нямало значение. И третият въпрос, който се подценява, е за натовареността на магистратите. Ще дам пример - ако аз съм прокурор и имам 300 дела, а мога да реша 60, аз ще преценя кои точно да са тези 60. Важно е и да бъдат усилени правомощията на Инспектората към ВСС, включително да прави качествена оценка на съдебните актове, защото в сегашния си вид той е просто един регистратор на срокове. Смятам, че новият главен съдебен инспектор Теодора Точкова има амбицията и капацитета силно да повиши нивото на работа.
- Имате ли обяснение защо се препъна антикорупционния закон, внесен от Меглена Кунева?
- Всички трябва да са наясно, че борбата с престъпността създава известни проблеми за правата. Но не ни ли нарушават правилата, когато минаваме през детекторите на летищата, а може и да ни претърсят? В името на сигурността обаче ние се съгласяваме. Така че известно навлизане в личната сфера няма как да бъде предотвратено. В този смисъл анонимните сигнали не са кой знае каква заплаха. За изпълнение на политическа поръчка лесно може да бъде намерен някой Иван Петров да се подпише. Разбира се, ако това е проблемът, тези текстове могат и да отпаднат. Същността на закона е да има единен, силен антикорупционен орган.