/КРОСС/ Преди 100 години, и по-точно през ноември 1915 г., в разгара на Първата световна война, започва подготовката за изготвянето на едно споразумение, което ще предопредели бъдещето на Близкия Изток и ще бъде в основата на всички следващи конфликти и войни там. Документът остава в историята с името на своите създатели - френският дипломат Франсоа Жорж Пико и британският политик Марк Сайкс. Целта на въпросния документ е да уреди още преди края на войната разпределянето на териториите на тогавашната Османска империя между страните от Антантата - Великобритания, Франция и Русия. Съглашението е подписано през 1916 г. , като за англичаните са отредени териториите на днешните Йордания и Южен Ирак, както и малък район в Палестина, включващ пристанищата Хайфа и Акр, за да имат достъп до Средиземно море; французите получават югоизточна Турция, Северен Ирак, Сирия и Ливан, а руснаците Истанбул, проливите и османските владения в Армения. Големият цинизъм в този случай е, че по времето, когато се изготвя съглашението, страните от Антантата приканват постоянно арабите да въстанат срещу Османската империя, като им обещават независима държава. Само че никъде в документа не се предвижда никакво създаване на арабска държава.

Този цинизъм става ясен на целия свят, когато веднага след Октомврийската революция в Русия през 1917 г., болшевиките публикуват държаното в строга тайна споразумение Сайкс-Пико. Арабите, които и до този момент не са имали особено големи основания да се доверяват на европейците, вече окончателно се убеждават , че от държави като Великобритания и Франция, които се самоласкаят с определения като „носители на прогреса и на най-напредничавите цивилизационни ценности", могат да очакват единствено лъжи и измами. Евреите пък, които се стремят към възстановяване на държавата си в Палестина, също нямат никакви основания за радост. Независимо от публикуваната през 1917 г. Декларация Балфур, с която британците признават правото им да създадат свое „национално огнище" на палестинските земи, нищо от реално случващото се не говори, че подобно обещание ще бъде спазено. Изобщо т.нар. напредничави и цивилизовани държави и тогава, както и сега, се интересуват единствено от защитата на своите геостратегически и икономически интереси. А арабите и евреите ги интересуват само дотолкова, доколкото могат да обслужат личните им цели.

Сто години след подписването на съглашението Сайкс-Пико, светът разбира се е съвършено различен, но принципите, ръководили подписалите този документ държави, си остават същите. Богатите и силните взимат всичко, а бедните винаги са прецакани. И затова е добре да проявяваме здравословен скептицизъм всеки път, когато чуем, че някоя велика сила е решила да окупира друга държава, за да защити със силата на оръжието „демокрацията", „човешките права" и „евроатлантическите ценности". Видяхме я тази защита в Ирак и Афганистан, слушахме безкрайните радостни вопли по повод т.нар. Арабска пролет, която ни беше представена като тържество на демократичния разум. И в крайна сметка, след комбинацията от окупации и цветни революции, в арабския свят тържествува съвсем не демокрацията. В тази част на света тържествуват ИДИЛ и множество други терористични групировки, а там, където възходът на крайния ислямизъм все пак беше спрян, като в Египет, това стана със средства, нямащи нищо общо с демокрацията. Както и преди сто години, когато се е подписвало съглашението Сайкс-Пико, така и сега, намесата на цивилизования Запад не носи нищо добро на местните хора. И няма как да бъде другояче, защото великите западни демократи се интересуват само от парите, печалбите, нефта и като цяло от доминацията си в световен мащаб. Никога не им е пукало за човешките права или за просперитета на хората в Близкия Изток, Африка или където и да било другаде, включително и в България. Нали не мислите, че на някой от прекрасните ни евроатлантически пратньори му дреме за хората, живеещи на тези територии? Територията ги интересува само дотолкова, доколкото могат да пласират на нея продукцията си и да печелят, а също така и като плацдарм, върху който да разположат оръжията си и да ги насочат срещу всяка държава, която оспорва хегемонията им. Ето това са „ценностите", които така наречените ни партньори защитават с цялото си сърце. А приказките за „демокрацията" и „човешките права" са само близалките, подхвърляни милостиво на местните наивници.

Петър Волгин

БНР, „Деконструкция"