/КРОСС/През следващите десет години в Национален парк „Централен балкан" ще може да се развива туризъм, съобразно изискванията за опазване на околната среда и биологичното разнообразие в местността.

Това е записано в новия план за управление на Националния парк, който Висшият експертен екологичен съвет прие.

Предстои ресорният министър Ивелина Василева да внесе плана за приемане в Министерски съвет.

Средствата за изготвяне на плана бяха отделени от Оперативна програма „Околна среда 2007-2013", която финансира разработването на общо 58 проекта за управление на трите национални парка - „Рила", „Пирин" и „Централен Балкан".

Национален парк Централен Балкан е разположен в сърцето на България, в централните и най-високи части на Стара планина. Тук се опазват саморегулиращи се екосистеми, притежаващи изключително биологично разнообразие, съобщества и местообитания на редки и застрашени видове.

Общата площ на парка е 72021.07 хектара. Най-високият връх е Ботев, 2376 м. надморска височина, а най-ниска точка е близо до Карлово, около 500 м. надморска височина.

Паркът включва части от териториите на 5 административни области - Ловешка, Габровска, Старозагорска, Пловдивска и Софийска. Площта му попада в пределите на 9 общини и в 31 землища на населени места:

Източната граница на Парка минава по източните и североизточни склонове на Мазалатския масив, като в по-голямата си част следва течението на река Габровница, северно от с. Скобелево. Западната граница е по линията на река Михаля - връх Михаля - седловината Косишки превал - връх Косица - местност Бобча. Северната и южната граница са силно начленени и нагънати и имат голям височинен диапазон на разполагане - от 500 м надморска височина при Карлово и Кърнаре, до 1525 м надморска височина при Троянския проход. От север границата следва линията връх Голям Климаш- Троянски проход - Русалийски проход - местност Корита. От юг преминава по хоризонталите на нископланинския и среднопланинския пояс, като на места слиза почти до границите на населените места - Тъжа и Карлово, a на запад достига на около 3 км северно от Кърнаре, Розино, Клисура и Антон.

В услуга на посетителите са обособени над 580 км туристически маршрути и 25 обекта за подслон - туристически хижи, заслони и ведомствени бази.
Тук се насърчава пешеходният туризъм, а за любителите на дивата природа, екстремните спортове, ездата и планинския велосипедизъм са разработени и специализирани маршрути - конен туризъм, велотуризъм, маршрути за наблюдение на птици, растения, едри бозайници, общоопознавателни, културно-исторически, фотолов.
За краткотрайния отдих са изградени места за бивакуване, за палене на огън, кътове за почивка и погледни места. Екопътеки, интерпретирани маршрути, класни стаи на открито помагат да се открие природата по естествен и вълнуващ начин.
Туристическите маршрути и границите на Националния парк и резерватите, намиращи се на територията му, са маркирани и обозначени на терен според правилата за полагане на туристическа и нетуристическа маркировка. Повече за маркировъчните знаци в защитените територии може да намерите тук.