/КРОСС/Обществото ни трябва да намери себе си. Да не се срамува никой, че е българин. Трябва да потърсим вътре в себе си онзи заряд и искрица, която ни е опазила през вековете. Това заяви за Факти.бг Емил Димитров, водач на листата за общински съветници на Община София от Социалистическа партия „Български път". По думите му той ще съсредоточи усилията си във всяка сфера, която обещава развитие на общината, а именно образованието, детските градини, както и въпросите касаещи доболничното здравеопазване.

„Искам да се върне работата на поликлиниките като доболнични звена, да се създадат Спешни медицински центрове по райони, за да може да се обслужва по-голяма част от населението, а не всичко да зависи от един телефон, който понякога чакаме да бъде вдигнат и с часове", заяви Димитров.

По думите му, ако не намерим себе си, никога няма да бъдем отново заедно като един народ. „Ние в момента сме разединени и всеки служи сам на себе си по някакъв начин, а това не е никак добре", заяви още той.

Г-н Димитров, ако бъдете избран за общински съветник на София, в коя сфера ще съсредоточите усилията си - инфраструктура, здравеопазване, култура и т.н.?
Работата на общинският съветник по принцип обхваща всички области, които обещават развитието на общината, независимо, че културата ми е много близка и винаги съм работил за нейното развитие и по-точно за опазването и развитието на нашата национална общокултурна идентичност. Няма да съм безучастен обаче и относно въпросите, касаещи образованието, детските градини, занималните и това, че имаме райони, в които изобщо няма къде децата да бъдат настанени и обучавани. Няма да подмина и въпросите касаещи доболничното здравеопазване. Искам да се върне работата на поликлиниките, да се създадат Спешни медицински центрове по райони, за да може да се обслужва по-голяма част от населението, а не всичко да зависи от един телефон, който понякога да чакаме и с часове, а когато го вдигнат да ни питат: „Ама вие от София ли се обаждате или от Бургас?", защото има и такива случаи. Не мога да кажа, че ще се занимавам само с едно нещо.

В днешно време сякаш се обръща все по-малко внимание на културата, как тя да стане неизменна част от живота на българина?
Културата за съжаление се разглежда много едностранно като въпрос, касаещ само театрите, музиката или киното. За мен културата винаги е имала един много по-дълбок и важен смисъл. Културата е навсякъде около нас, като започнем от отношението в семейството, училището, на работното място и т.н. Да бъдеш културен например като работодател или работник е култура на начин на работа и най-вече на взаимоотношения. Културата е на всяко едно ниво в нас, така че не може да я разглеждаме само и единствено в онзи аспект, касаещ творчеството.

Вие какво възнамерявате да направите в тази посока?
Трябва да се започне с подрастващите, например различни общински програми, които да обхващат децата. В културния календар на София трябва да влезнат неща, които са наши - български, защото не трябва да харесваме автоматично всичко чуждо, което ни се налага.
Заговорихте за децата, а те са бъдещето на България, как да задържим младите в страната?
Единственият начин, по който да задържим хората в страната, защото за съжаление вече не само младите, но и хора на моята възраст и по-възрастни отиват да търсят някаква елементарна финансова реализация другаде, е като се създават работни места. Това може да стане единствено и само с планиране и намеса на държавата като гарант за елементарни условия за развитие на икономиката в цялата страна, която да обхване и общините.

По какъв път върви обществото и какво трябва да се промени в този път?
Преди всичко обществото ни трябва да намери себе си. Да не се срамува никой, че е българин. Трябва да потърсим вътре в себе си онзи заряд и искрица, която ни е опазила през вековете. Трябва да намерим отново себе си, българският път и да вървим по него. Нас винаги ни е спасявало предимно законността, морала и това, че сме били сплотени. Не напразно едно време, преди хиляди години, околните народи са искали да бъдат част от нас, заради нашата законност. Ако не намерим себе си обаче, никога няма да бъдем отново заедно като един народ. Ние в момента сме разединени и всеки служи сам на себе си по някакъв начин, а това не е никак добре.