/КРОСС/Уникална сватбена фотосесия публикува този уикенд в своя фейсбук-профил казанлъшкият фотограф Макс Буковски. Снимките му, които казанлъчани отличават с характерен Макс-стил този път предизвикаха истински фурор сред казанлъчани. Екстравагантната идея на Макс - сватбена фотосесия в разрушения Дом-паметник на Бузлуджа обира овации и поздравления.

А героите - Пламена и Иван Дервишеви.

Преди известно време, трябваше да отразим едно сватбено тържество в Казанлък и тъй като сме снимали къде ли не, започнах да мисля за някое по-интересно място, където още не сме ходили. Така се роди идеята за мястото. Много пъти сме влизали в чинията, но съвсем с други намерения. На разходка или просто снимки..., но не и за сватбена сесия! Веднага ми беше ясно, че трудно ще реализирам идеята. Не всеки би се навил да влезе вътре. С рокля, с костюм. Трудна задача, разказа Буковски за kazanlak.com.

Предлагах на две двойки, но поради различни обстоятелства, не можахме да реализираме идеята с тях. Най-накрая се появи подходящата двойка. Казват се Иван и Пламена. Въпреки, че са израснали в Казанлък, в момента живеят в чужбина. На втората ни среща два дни преди сватбата, реших да им предложа въпросната дестинация. Бях сигурен, че нещата с тях ще се получат. Те се спогледаха, и казаха: Ами защо не? Хайде да опитаме - казва фотографът и допълва:

Направо не повярвах тогава, че се съгласиха. Разбрахме се да направим снимките на следващия ден, след сватбата. Първо се качих аз да се уверя, че има достъп. Който е ходил и влизал преди това, знае колко е голяма дупката през, която трябва да се влезе: 40 на 50 см...

Всички ме питат как влезе булката? Еми спуснахме я с въже от вертолет над чинията през дупките... Шегувам се. Просто роклята беше облечена вътре. После съблечена и пак облечена. Въпросът, който никой не зададе обаче е - как влезе младоженецът? - Ами трудно. С риск да скъсаме панталона или да го изцапаме, но в крайна сметка всички влязохме без проблем. С нас беше и видео оператора от сватбеното тържество, Ярослав Ковачев с асистента си.

Когато влязохме, бяхме малко разочаровани, защото вече ни беше изпреварил голям екип от хора, които снимаха видеоклип на някаква рок/метал група. Навсякъде имаше техни неща, но хората се оказаха много разбрани и в паузите успяхме да поснимаме и ние. Самото място е много интересно. Има графити с различни послания, остатъци от мозайките. Идеално място за снимки. Поне аз харесвам такива.

Въпреки, слънцето горе си беше доста, хладно. Булката, Пламена, нито един път не каза: "чакайте, студено ми е, замръзнах, роклята се изцапа, какво ще правим" и т.н. Там си е доста влажно и леко мръсничко. Роклята е похабена, но според суеверията, след 1 година Пламена ще може да я изпере и да си я прибере. Иван постоянно услужваше на Пламена със сакото си и колкото можеше я топлеше с прегръдки.

Ами в общи линии това е историята. Няма нищо невероятно.

Невероятно е как от толкова интересно място, сме успели да го превърнем в толкова захвърлено, разрушено и окаяно състояние. Жалко. А Бузлуджа е в Топ 15 на изоставените постройки, привличащи фотографи от различни държави.