„Къщата с ягодите”
Секция: Анализи
21 Октомври 2015 13:33
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
„Къщата с ягодите”

/КРОСС/Една от най-красивите сгради в центъра на столицата, известна като „Къщата с ягодите", се руши. Наскоро граждани алармираха, че според инвестиционния план на нейния собственик, къщата трябва да бъде разрушена и изградена наново.

Според експерти от Националния институт за недвижимо културно наследство подобни действия ще погубят автентичността на сградата. Мнозина реагираха на спора в социалните мрежи. Срещу събарянвето ѝ беше пусната и подписка.

Инж. Георги Колчаков, който е участвал в Комисията по експертна оценка за състоянието на къщата към Министерството на културата, заяви, че състоянието на конструкцията на къщата е "доста лошо, дори предаварийно". Той напомни, че сградата е строена преди близо век, когато не са действали сегашните нормативни документи. Колчаков препоръча изготвеният план да се изпълни, т.е. сградата да бъде съборена и изградена наново. Той не смята, че това би унищожило автентичността на постройката, информира бТВ. 

Арх. Анна Неврокопска от дружество „Архитектурно наследство" към САБ изрази противоположно мнение. „Практически автентичността на сградата по никакъв начин няма да бъде съхранена", заяви тя. По думите ѝ „опазването на паметника не е опазването на неговия обем, а означава запазване на субстанцията".

Това включва строителните практики - включително мазилката, изтеглените корнизи, интериора, дограмата. Неврокопска изрази официалното становище на дружеството „Архитектурно наследство", според което преизграждането на сградата ще доведе до нейна имитация.

Според фотографа Здравко Йончев, който популяризира „Къщата на ягодите" чрез галерия от снимки на интериора й, това е е най-запазената измежду заснетите до момента от него подобни сгради.

Константин Фичев, който е потомък на Колю Фичето, призова повече столичани да се включат към протеста срещу събарянето на сградата, който ще се проведе утре в 12 ч. пред сградата на Министерството на културата. Според него разрушаването на подобни постройки заличава паметта ни като нация.

„Къщата с ягодите" е построена през 20-те години на миналия век, а е била обявена за паметник на културата през 1978 г. Наричат я така, защото преди време дворът ѝ бил пълен с ягоди.

В архивите на община „Оборище" липсват данни за някогашните собственици на зданието. В градската история споменът за дома на банкера Димитър Иванов и съпругата му Надежда Станкович вече е почти изтлял, а в архитектурните среди сградата е известна повече като „Къщата с ягодите". Проектирана е от завършилия Училището за художествени занаяти във Виена и Висшето техническо училище в Карлсруе български архитект Георги Кунев и е построена между 1927 г. и 1930 г. Освен трите характерни тераси, къщата разполага и с три входа, един от които със специална широка порта за карети. Във вътрешното пространство на дома са разположени пет спални, салони за приеми, подиум за музиканти, просторен кабинет, стаи за прислугата и подземна изба. Интериорът (част от който може да бъде видян във филма на Димитър Петков „Опашката на дявола") впечатлява с врати с кристални стъкла, дървена ламперия, камина от червен мрамор и изящни барелефи. След преломната 1944 г. банкерската къща бива национализирана и отстъпена от новата власт първоначално за нуждите на румънското посолство, а впоследствие е превърната в средище на съветски активисти. Информацията за точното й предназначение в последвалите десетилетия е твърде противоречива. Според едни източници, преди 1989 г. сградата е служела за търговско представителство на СССР, а след това и като седалище на „Агенция печата и новостей" (АПН), докато други твърдят, че в „богатото буржоазно жилище" (както е описана в досиетата) са се помещавали различни канцеларии на съветски представителства под общото наименование „Обединен профкомитет на гражданите на СССР, работещи в НР България".

Градските легенди намесват в съдбата й тайните служби и хора от охраната на тогавашните партийни лидери. В началото на 90-те години на миналия век къщата е реституирана на наследник на банкера Иванов, който скоро след това я продава. След редица прехвърляния, през 2004 г. имотът е закупен за над 2 000 000 лв. и става собственост на фирма „Агрохолд" на Васил Златев, баща на директора на „ЛУКойл България" Валентин Златев. Оттогава, обявената още през 1978 г. за паметник на културата къща, продължава да бъде необитаема и да се руши, въпреки че законът постановява, че собствениците на такива паметници са длъжни да се грижат за поддръжката и доброто им състояние. Дали целта е историческата сграда да се доведе до пълна саморазруха, за да бъде издигнат на нейно място поредният модерен бизнес център, както се опасяват жителите на квартала, или зад разрухата й стоят други проблеми? Призрачната къща, в чийто буренясал двор вече не растат ягоди, мълчи, пише в своя статия "Наш дом".