/КРОСС/Хората чакат с дни в студ и дъжд. Говорителката на Върховния комисариат по бежанците към ООН Мелита Сунжич определи като „предверие на ада" положението на хиляди бежанци, намиращи се на Балканския път.

От месеци отсечката от гръцките острови до континента и след това през Балканите към Централна Европа се е превърнала в основен маршрут на бежанците - особено на тези от Сирия, Афганистан, Пакистан и Ирак. Този път служи като по-безопасно трасе от това, водещо от северна Африка през средиземно море до Италия. Само че и Балканският път става все по-труден. Затваряни биват граници, вдигат се преградни стени. Последното засега действие е на Словения, която реши да изпрати армията си на границата с Хърватия.
Ситуацията е объркана, заради което Анна Райман от сп. „Шпигел", цитирана от БГНЕС,  се опитва да даде отговор на най-важните въпроси.

Колко бежанци минават по Балканския път?
През първата половина на 2015 г. числото е станало седем пъти по-голямо според информация на вътрешния министър на Германия Томас де Мезиер. Според хърватското правителство всеки ден през октомври средно по 5100 души са пътували от Турция през Гърция, Македония, Сърбия, Унгария и, сега, Словения по-нататък към Австрия и Германия. В края на септември числото всеки ден е било 7000. Общо до 15 октомври по данни на Международната организация по миграцията (IOM) 473 000 бежанци са пристигнали в Гърция. За сравнение от северна Африка през Средиземно море до Италия са стигнали 137 000 души.

Къде се струпват хората?
Положението се променя. В края на август една от най-натоварените точки по маршрута беше Гевгелия на гръцко-македонската граница, където на гарата се разиграваха драматични сцени. Бегълците подавали деца през отворените прозорци в купетата на влаковете. От Гевгелия влаковете пътували към Сърбия. Бежанците искали по възможно най-бързия начин да продължат към Унгария, т.е. в ЕС. Но много изпадали в паника, тъй като Унгария започна тогава изграждането на ограда по границата си със Сърбия. Поради големия наплив на бежанци македонското правителство също прегради временно границата с бодлива тел и използва сълзотворен газ срещу бежанци.

След затварянето на унгарската граница към Сърбия в средата на септември имаше сериозни сблъсъци между разярените бежанци, които не можеха да продължат напред, и унгарската полиция. След това бежанският поток се пренасочи - близо 185 000 души стигнаха до Хърватия, за да стигнат оттам през Словения или Унгария до Австрия, Германия или други европейски държави.

Междувременно точките с напрежение по протежение на Балканския път се преместиха на север: през последните дни хиляди бежанци се струпаха в Беркасово на сръбско-хърватската граница, в момента там все още трябва да се намират около 2500 - и на словенско -хърватската граница.

Как така изведнъж толкова много бежанци дойдоха в Словения?
Словения се превърна в поредната пречка по пътя на бежанците, защото през уикенда Унгария затегна и границата си с Хърватия - сега там има 41 км ограда, а останалата част от границата е очертана от река Драва, която е трудна за преодоляване. В понеделник според правителствена информация дойдоха около 8000 бежанци през границата от Хърватия в Словения, около 2000 продължиха до Австрия. Във вторник сутринта в малката страната отново пристигнаха 5000 бежанци.

Хората, така или иначе, искат да продължат - защо балканските страни затварят границите си?

Де факто балканските страни са транзитни държави - бежанците не остават там. „Затварянето на границите е смесица от популистки сметки след стряскането и действително краткосрочната преумора, които могат да възникнат по време на по-нататъшно транспортиране на бежанците", казва Карл Коп, експерт на Pro Asyl. Институциите на Балканите междувременно са организирали транспорта на хората с автобуси или влакове от граница до граница, за да ги придвижат нататък по маршрута възможно най-скоро.

В понеделник Словения се оплака, че Австрия и Германия искат да приемат по-малко мигранти и натискът върху страната се засилва. Словения иска да приема до 2500 бежанци дневно, да ги регистрира и транспортира нататък - само че Австрия от своя страна е готова за 1500. Това е било съобщено на Словения от еврокомисаря Димитрис Аврамопо. Но няма потвърждение от Германия или от Австрия - т.е., сигурно е, че и двете страни имат интерес от отслабване на бежанския наплив.

И дори помежду си балканските държави прехвърлят вината за многото бежанци една на друга. Загреб, който превозва до границата хора при всяко поискване и ги оставя там, е обвиняван за това от словенското правителство. Хърватският министър на вътрешните работи на Ранко Остойич пък гледа на Гърция като на "главния виновник" за мизерията.

Как може Унгария да оправдае оградата на границата си?

И границата с Хърватия също е близо - по данни на унгарското правителство през миналата неделя само 41 бежанци са влезли от Сърбия, от хърватска страна не е преминал никой. Правителството в Будапеща обоснова затварянето на границата си с това, че на срещата на върха на ЕС в Брюксел не е било решено гръцките външни граници „да бъдат защитавани със сили на ЕС". Т.е. следователно Унгария трябва да подсигури границите на Шенгенското пространство.

Само Унгария ли вдига огради?

Не. Гърция блокира част от границата си с Турция с бодлива тел през 2012 г. р. Еврос пречи на бежанците по-нататък да пресичат границата. България също изгради по протежение на границата си с Турция 30 км. ограда. И двете действия доведоха до това, че повечето бежанци пристигат от Турция по море на гръцките острови.

Източник: Епицентър.бг