/КРОСС/ Започнаха изборите за ректор на Софийския университет и виждам как и в тях се пренася една обща за България болест. Нападки, атаки някакви от групички хора, към единия кандидат и към самия университет. Но не може да има оазис сред морална пустиня. Когато една страна е непрестижна, тя не може да има престижен университет. Инерцията на нашето преклонение пред Алма матер все още продължава. Спомням си, имаше един много мъдър човек в барчето на университета - Йвайло, който казваше, че да си ректор на СУ, това е повече, отколкото да си премиер. И вероятно е така. Да си спомним, че ректорът Бончев в началото на ХХ век е загърбил Фердинанд при едно посещение с думите: „В Университета първо влиза ректорът, след това царят". Добре го е казал. И знаем голямата драма през 1907 г. с уволнението по времето на Иван Шишманов на преподавателите заради демонстрациите тогава. Комично е, че преди обявяването на нашата независимост през 1908 г. през 1907 г. вече бяха предприемани репресии към академичния свят. Когато се е коментирало как е възможно да се уволнява цял университет с елитния му състав, един депутат скача в Народното събрание и вика: във Франция по време на аферата Драйфус са направили същото! И това е моралната, юридическата и човешката аргументация да закриеш университет! От друга страна, университетът не може да бъде индикиран като вечно и абсолютно морално право, той е отражение на едно общество, но той може и да коригира това общество. Един ректор може и да е лош администратор, но не може да бъде добър ректор, ако не е и учен. А у нас се дискутира, хвърля се какво ли не "на вълците", само не това кой и какъв е кандидатът като преподавател и учен. Не е най-важното за един ректор да обяснява какви приходи и печалби ще има. Университетът не е колбасарница, където основната идея са печалбите. Но в същото време не може един университет да остане извън корозията на онези подводни води, които се подлизват под култура, спорт, здравеопазване, търговия и пр. Още повече, че вече е натрапено едно мислене, при което е къде по-престижно да кажеш, че си учил в чужбина, отколкото в СУ. И това мислене го насаждат повечето т.нар. патриоти и демократи.

Непрекъснато се говори и пише как университетът трябвало да е гъвкав и да печели повече пари чрез пазарни форми. Аз не приемам тази идея. Университетът не е печалбарница, университетът облагородява, защото в него те учат да мислиш, а не само да знаеш и не само да преуспееш. Сега непрекъснато ни насаждат тезата, че не е важна широката обща култура и затова децата не трябвало да учат много предмети, а да се съсредоточават върху конкретни знания. Аз мисля, че една от мерзостите на триумфиращата пазарна икономика е, че още някъде към 15-годишната възраст на едно дете е предопределено дали ще стане кебапчия, ватман или учен. Има немска поговорка, която много отива на нашия свят: „Който се ражда беден, умира глупав". Пазарният свят не коригира неравенството на възможността на един обикновен студент от наше училище или университет с възможността на онези, които с парите и произхода на дедите и бащите си са получавали езикови познания и елитно образование. Така че, ако има нещо изключително тъжно и отблъскващо, то е, че най-благородните професии в наука, изкуство, култура, здравеопазване са толкова комерсиализирани, че не изпитваме особена тръпка на обаяние от техните прояви.

Да не говорим, че самата държава е оставила най-благородните професии на много ниско социално стъпало. А у нас се говори само за пари, не и за стойности. Аз бях леко намразен по време на учителската стачка, защото казах, че не може тези, който се експонират като представители на най-възвишената професия, да говорят на диалект и да носят лозунги с грешки. Това танго се играе от двама. Не може да казваме, че идват все по-слабо подготвени студенти, а да не се запитаме кой в крайна сметка е подготвил тези, които обучават слабо подготвените. Пак ние. И ние носим вина.

Ако се върнем на тезата за университета, неговият престиж не е извън общата културна среда. В Сенегал и в Бангладеш няма престижни университети. Затова не смятам, че общата култура при обучението на децата и учениците е грешка - тя създава обществената среда, в който по-сетне ще се вмества и развива университетът. В една среда, вторачена върху печалбарството, и от него ще се иска да е печалбарски. Затова е важна общата култура и дори ако си кафеджия, ти трябва да знаеш коя е Мона Лиза. Аз съм благодарен за това, което ми е дал Софийският университет, може би и аз съм му дал нещо като личностно присъствие. И в бъдеще Алма матер трябва да отговаря на високите морални и професионални стойности, заложени в миналото. Това колко пари дължи университетът за такса смет поне мен ме интересува много по-малко от това какви хора излизат от него като професионалисти и граждани.

Андрей Пантев

„Дума"