Облигационерите по втория по-голям облигационен заем на холдинг "Български държавни железници" стигнаха и до премиера Бойко Борисов в търсенето на решение кога ще получат парите си. Според източници на "Капитал Daily" те са изпратили писмо до премиера, с което търсят личната му намеса за бързото намиране на решение. След години просрочия от почти година въпросните 145 млн. лв. са обявени за незабавно дължими. Но не са платени и сега външните кредитори декларират, че ще започнат процедура срещу България.

Заплаха след бездействие

Конкретният повод за писмото е заявеното пред медиите нежелание от страна на финансовия министър Владислав Горанов да дискутира проблемите на железниците. На 2 октомври Горанов изигра по странен начин депутатите от транспортната комисия в парламента, като отказа да се появи пред тях за обсъждането на стратегията за оздравяване и развитие на "Българските държавни железници", одобрена през април тази години. Тя предвижда две основни неща: пари за инвестиции и пари за разплащане с кредиторите, като в нея се разиграват различни сценарии за необходимите суми. Въпреки че разговорите с Министерството на финансите и в момента продължават, документът все още не е получил официална подкрепа оттам.

Писмото до премиера е придружено от проект на жалба до Европейската комисия, в която пише, че България е нарушила европейското право в сферата на железопътния транспорт, тъй като от 2007 г. не е инвестирала необходимите усилия във финансирането и преструктурирането на БДЖ, така че те сега да са способни да преживеят условията на пазарната икономика и да си плащат дълговете. Т.е. възможно е срещу България да започне наказателна процедура, по която, макар и след години, ако бъде потвърдено нарушение, страната ще трябва да плаща нови санкции.

В писмото на облигационерите се напомня и че през последните години са проявили особено търпение и толерантност и не са предприемали действия, които биха били критични за БДЖ. Не само няма регулярни плащания, но без реакция отлежава и тяхната оферта за разсрочване на дълга.

Задължението от 145 млн. лв. 
Облигационният заем за общо 120 млн. евро беше отпуснат на железниците през 2007 г. за покриване на стари задължения. Преди години обаче железницата започва да изпитва затруднения с плащането на задълженията, често пропуска вноски и към момента по заема остава да се изплатят още 145 млн. лв. След като дълго време компанията не успя да се споразумее с облигационерите за разсрочването им, от края на миналата година те са обявени за предсрочно изискуеми.

От лятото на тази година банката довереник - Българската банка за развитие, започна продажбата на вагони, които са обезпечение по заема. По реда на Закона за особените залози обезпечение са 5 хиляди товарни вагона и 25 дизелови мотриси. През май миналата година на общо събрание на кредиторите беше взето решение да започне разпродажбата на 3542 от товарните вагони и на мотрисите. Последните се използват от железницата за крайградските й пътнически превози, но не и въпросните 3542 товарни вагона. Търговете обаче не се радват на голям интерес.

Колко се искат от Горанов
От своя страна през тази години жп холдингът е изплатил 70 млн. лв. главници и лихви към различните си кредитори. Железницата обаче потърси помощ от страна на държавата със стратегията си за оздравяване. В нея се предвижда отпускане на пари от бюджета за инвестиции и за покриване на задължения. По първата точка в следващите 7 години желанието на компанията е да се отпускат вместо по 30 млн. лв. за капиталови разходи, както е в момента, по 60 млн. лв. Т.е. общо 420 млн. лв. за 7 години.
По втората точка при изчисляването на парите железницата е разиграла 3 сценария за развитието на бизнеса на железницата за 7 години напред: оптимистичен, реалистичен и песимистичен, като към тях са прибавени различни комбинации в зависимост от това дали ще има споразумение с кредиторите за разсрочване на задълженията, както и дали ще има продажба на "БДЖ - Товарни превози" или не. Според най-оптимистичната от всички комбинации на железницата ще й трябват от държавата грубо 130 млн. лв. за разплащане с кредиторите, а според най-песимистичния - 240 млн. лв.