/КРОСС/Внушението, че бежанците са нещо като османски пълчища, се подстрекава от радикални партии.

Не е ислям избиването на невинни хора, превръщането на жените в секс робини, терорът.

Това казва пред "Труд" ориенталистът проф. Цветан Теофанов, член е на Американското ориенталистично дружество, Британското дружество за близкоизточни изследвания и Европейския съюз на арабистите и ислямоведите; преподавател в СУ "Св. Климент Охридски"

- Инцидентът на границата, при който загина афганистанец, отприщи нова вълна на настроения срещу бежанците друговерци. Какъв е вашият коментар, проф. Теофанов?

- Инцидентът с афганистанеца действително настрои хората срещу нелегалните имигранти, главно в защита на граничния полицай, а не толкова от предразсъдъци спрямо тях като мюсюлмани. Не мисля, че у нас надделяват ксенофобските настроения срещу бежанците само защото са „друговерци", но страхът от евентуално навлизане на „чужд" и агресивен ислям витае в публичното пространство и може да се изостри. Нашият народ като цяло е доста прагматичен и затова е много толерантен, за да не кажа безразличен, по отношение на религиозната принадлежност, но ревностно пази своята идентичност. В големите европейски държави - Англия, Франция, Германия - ислямът отдавна е пуснал корени и това не се възприема като заплаха за местната култура или за националната сигурност. У нас положението е по-различно поради историческата ни съдба. Комшулукът, мирното съжителство със сънародниците ни мюсюлмани, е неоспорим пример за толерантност. Вълната от бежанци обаче ни прави бдителни. Внушението, че това са едва ли не потенциални „окупатори", нещо като османски пълчища, би могло да намери благодатна почва и се подхранва и подстрекава от радикални партии с користни интереси, пък и от честни хора, които искрено вярват, че така изпълняват родолюбива мисия.

- Вижда се и известна диференциация в отношенията към различните бежанци, свързана с това, че ислямът, който изповядват афганистанците, се възприема като "по-див" от този, който изповядват сирийците. Така ли е?

- Представите ни за исляма са твърде бегли и повърхностни. Освен с агресия често го асоциираме с чужда и назадничава култура. Когато кажем „афганистанец", си представяме чудноват човек с чалма и потури, покрити с дълга, най-вероятно мръсна роба. Той е „по-див" от нас, със сигурност враждебен, и значи изповядва „див" ислям и крие опасност. Сирийците са „по-нормални", понеже идват от по-близък регион и носят „нормални" дрехи. Всъщност ислямът е твърдо установена доктрина и наред с юдаизма и християнството е синоним на цивилизация. Той е вдъхновил създаването на гениални литературни произведения, философски трактати, архитектурни шедьоври, развитието на науки като математика, астрономия, медицина, химия, физика и т.н. Мнозина ще възразят: а избиването и обезглавяването на невинни хора не идва ли от исляма? А забраната на християнството и на философията в Саудитска Арабия, както и забраната жени да шофират? А принудителното забулване на жените в Иран, включително и на гостуващите чужденки? Да, мюсюлманите би трябвало да следват предписанията на Корана и сунната (традицията) на Пророка Мохамед, но понеже през последните десетилетия мюсюлмани или поне хора, които се представят за такива, извършиха множество престъпления и наложиха диктаторски режими, това нанесе тежък удар на исляма. От синоним на цивилизация той се превърна в синоним на насилие и ниска култура.

- Каква част от бежанците се придържат към най-консервативния ислям - салафитския?

- Бежанците са твърде неясна категория и точно тук се крие голямата заплаха за националната ни сигурност. Те идват без документи, крият своята националност и самоличност и общо взето действат по отработена система, която има за цел да ги „прекара" през страната до следващата дестинация. Знае се защо не минават легално през граничните пунктове, а предпочитат „партизанските" пътеки. Искат да избегнат оставането си в България и да придобият права, които им позволяват да се доберат до по-богати държави. Ако не знаем дори истинските им имена, как да разберем какви са убежденията им?

- Много българи учат в религиозни учебни заведения в Саудитска Арабия. Връщайки се у нас, те могат ли да променят исляма, който традиционно се изповядва по нашите земи?

- Не са толкова много българите, които учат в „рискови" държави. При това, нека не забравяме, че при съвременните комуникации не е нужно да ходите чак до Саудитска Арабия, за да се надъхате с радикални идеи. Понеже съм пътувал много по света, включително и до Меката на мюсюлманския свят, срещал съм се и със студенти в Саудитска Арабия. Те са коментирали и моя превод на Свещения Коран, посрещан от тях с недоверие. Тази малобройна група хора не разполага с духовен и интелектуален капацитет да влияе на българските мюсюлмани. Това не означава, че можем да сме спокойни и опасност не съществува. Напротив, религията все повече се превръща в рисков и дори взривоопасен фактор. Нагнетява се напрежение, провокира се „време разделно" и обществото ни, както и отговорните институции, трябва да бъдат нащрек. Не бива да се изключва никоя вероятност.

- Има ли връзка между Корана и насилието на ислямистите, следва ли "Ислямска държава" напътствията на пророка

Мохамед? Имат ли основание тези, които наричат ислямизма новия фашизъм?

- Коранът е сложна книга и много български журналисти се изказват неподготвени по темата. Той не се чете като роман, а задължително изисква задълбочаване в неговото тълкуване, както и в хадисната литература - изказванията на Пророка Мохамед. От една страна, „Ислямска държава" създава впечатление, че следва строго Шериата. Дори обезглавяването е чисто ислямска форма на екзекуция. Презумпцията е, че това е най-бързият и безболезнен начин на усмъртяване. Ислямът предписва дори жертвените животни да се колят, без да се мъчат. Никъде обаче в ислямските извори не се дава предписание християни да се подлагат на репресии, както и да се екзекутират само заради религиозната им принадлежност. Не е ислям избиването на невинни хора, превръщането на жените в секс робини, терорът. Някъде четох, че „Ислямска държава" изгаряли и живи хора, което е абсолютно забранено, защото единствено Всевишният, „Господарят на огъня", може да прилага подобно наказание. Ислямът не е синоним на зверщина и варварство. Много мюсюлмански учени и религиозни дейци се противопоставят остро и категорично на използването на исляма за нечисти политически цели. Когато говорим обаче за „нов фашизъм", това е по-сложна тема. Ислямът налага строг закон и отклоненията от него се наказват сурово. Да, ръката на крадеца се реже. Голотата се санкционира. Алкохолът, хазартът и лихварството се забраняват и т.н. Изключва се и свободата на вероизповеданията. Отказът от мюсюлманската вяра се наказва със смърт. Има мюсюлмански държави, където това се прилага, и други, със светски режими, където се предоставя право на избор. Големият проблем се състои в опита да се въдвори навсякъде по света всеобщ мюсюлмански закон, дори в страни, където местните традиции го отхвърлят. Странно е да си имигрант в Германия и да изпращаш на властите петиция за забрана на бирения „Октоберфест". Впрочем религиозните радикали си приличат независимо от религията. И в САЩ има крайни, военизирани протестантски милиции. И в Йерусалим неотдавна юдейски екстремисти нападнаха гей парад.

- След като ислямът стриктно регламентира живота на тези, които го изповядват - как да се хранят, как да се обличат и т.н., как хората, свикнали на такъв ред, ще възприемат либералните традиции на Европа?

- Наистина, да бъдеш мюсюлманин означава да се придържаш към строги норми. Отделен въпрос е колко се спазват. Средновековната арабска поезия например развива жанр, посветен на виното, иначе забранено от Шериата. Поетът Абу Нуас, освен че е почитател на опиянението, е известен с увлечението си по юноши. Мнозина са мюсюлманските мислители от старите епохи, които дават израз на своето съмнение в светостта на религията. Идвайки в Европа, имигрантите реагират различно. Някои се адаптират, други се капсулират в затворените си общности, а трети бягат на Запад именно заради по-голямата морална свобода. Наскоро четох за сирийски хомосексуалисти, сурово преследвани от „Ислямска държава", които емигрират именно по тази причина. Мисля, че прекалено големите обобщения ни изправят пред риска да правим погрешни изводи.

- Либерална Европа много се притеснява да не "обиди" мюсюлманите. С какво е свързана тази "обидчивост"?

- Либерална Европа, особено католическият свят, пък и протестантският, приемат исляма като Авраамическа религия наред с юдаизма и християнството. Може би фундаменталното различие между западния и ислямския морал се корени в това, че законодателната визия на Запада се гради върху грижата за човешките права, докато ислямът изтъква задълженията на хората пред техния Създател.

- От времето на Просвещението в Европа постепенно се налагат отделянето на църквата от държавата, светското образование, свободата на вероизповеданията и на словото, равенството на жените. А днес, за да бъде толерантна, Европа допуска забрадките, бурките и никабът, м.г. много западноевропейски градове, начело с Брюксел, дори се отказаха от коледните елхи, въпреки че те отдавна са загубили много от религиозния си смисъл. Регрес ли е това?

- Колкото и да е парадоксално, един от изявените модерни европейски мюсюлмански интелектуалци реформатори е внук на Хасан ал-Банна, основателя на "Мюсюлмански братя" в Египет. Философът проф. Тарик Рамадан (род. 1962), египтянин по произход, швейцарски гражданин и жител на света, роден, израсъл и образован в европейска среда, защитил дисертация на тема за Ницше, е сред най-влиятелните, макар и спорни публични личности. В трудовете му се дискутират три фундаментални проблема: нуждата от дълбока религиозност сред мюсюлманите; излизането на западните мюсюлмани от изолацията им на малцинство и пълноценното им участие в обществата, в които живеят; изискването за нов, вдъхновен от вярата морал в поведението на всеки отделен мюсюлманин и в социалните и икономическите отношения. Тези три теми формират цялостна теория за нуждата от религиозна, културна и социална реформа и разглеждането на религията през призмата на всички аспекти на реалния живот. Очевидно е, че европейските мюсюлмани мислят как да се впишат по най-пълноценния начин в своите общества. Странно е според мен да се анулират местни традиции, за да се угоди на някакви хора. Мюсюлманите не би трябвало да се дразнят от коледните елхи. Те не засягат и не обиждат религиозните им чувства. Европа понякога се престарава по линия на мултикултурализма. Европейският начин на живот крие и предизвикателства за морала на мюсюлманите. Броят на т.нар. „убийства на честта" в Западна Европа расте. Очевидно сме навлезли в нова епоха, която катализира процеси с непредвидими последствия.

- Имат ли основание страховете, че бежанците, предимно мюсюлмани, ще променят етническата и религиозната карта

на Европа?

- Това не се изключва като вероятност, но едва ли би могло да се случи в кратки срокове, в рамките на един човешки живот.

- Споделяте ли мненията, че ислямът трябва да се реформира? Възможно ли е ислямът да се освободи от хадисите, в които се призовава да се убиват неверниците и вероотстъпниците, още повече че те са написани по конкретни поводи - два века след смъртта на Мохамед, в период на борби за власт.

- От пръв поглед изглежда, че сякаш днес съществуват различни „видове" ислям, сред които се открояват две главни линии на интерпретация на първоизворите в зависимост от променящите се условия: радикална и умерена. И двете тръгват от Корана и пророческата традиция (сунна), които са строго фиксирани и изключват всякакви нововъведения, но допускат актуализиране на съществуващите догми и тълкуване на отделни, недотам категорични постановки. Въпреки че политическият ислям и евроислямът си поставят различни цели, имат различни сфери на влияние и прилагат различни стратегии, те са проявления на общия за мюсюлманите стремеж към реформиране на обществото със средствата на религията.