/КРОСС/ Теофана Текелиева написа две книги за историята на Кърджали -"Алтернативна хроника" и "Кърджали 1912-2015. Столетието", първа чат, предстои издаването и на нейната втора част, в която акцентува на творците на родопския град. Пише и поезия, сега подготвя втората си стихосбирка. Житейската и творческата мъдрост на Теофана ни водят към най-мистичните тайни в живота. Едни от тях са за духовните кръговрати и за паметта на душата, в която е целостта от минало, настояще и бъдеще. Тя е убедена, че бъдещето е най-сигурно, когато се прояви като затвърдено и приложено добро в миналото и настоящето. Неслучайно се казва и Теофана /от гръцки „бог" и „явява"/. Затова приема историята като теофания, като Богоявление, Богоявяване. Тоест, всяко историческо събитие, макар и да има свой генезис, се разкрива като конкретен израз на една и съща и единствена Божия воля. А периодичното повтаряне, прераждане на историята и времето слива минало, настояще и бъдеще и дава надежда за вечност. За живот в бъдещето. В рамките на програмата за Дните на Кърджали на 14 октомври в кърджалийския театър ще бе представена нейната нова книга "Кърджали 1912-2015. Столетието".

Интервю на Лияна Фероли, Литературен свят

- Скъпа Теофана, новата ти книга за Кърджали е вече факт, с нея надграждаш първата си /"Алтернативна хроника"/, сякаш за да покажеш, че винаги има какво да се прибави...

- Това се отнася до всичко в нашия живот, до всяка една история. Още в нейните най-древни образци се долавя вечното движение и обновление на света, но стъпило върху основите на предшестващото го. А с това че в нея акцентирам върху образованието и културата, показвам, че животът не е откъснат от основополагащите го ценности.

- С цената на много труд ти ни подсещаш, че е много важно да осъзнаем важността на паметта за първостроителите, положили основите на образованието, на културата в миналото столетие...

- Наистина се захванах с тази огромна задача, която трябва да се развива непрекъснато напред във времето, защото е немислимо да се забравя миналото, както и да се руши, да се пренебрегва постигнатото в него. Затова се заех да съживя позизбелялата и изтъняла памет за онова време. Още повече, че аз съм участвала активно в него и написаното от мен вече не е само хроника или мемоар, а една история, дълбоко преживяна и осмислена, нещо като обстоятелствена емоция.

- С какво останаха така пленителни тези родопски първопреходци в културата и образованието?

- Не с големите си познания, каквито ние имаме днес, а със своите високи и чисти пориви, със своята честност, отдаденост. Те ни предадоха своя най-важен урок по морал и етика, да обичаме хората, да се грижим за тях, да работим с чест и достойнство.

- Литературата също е част от този труд в името на целостта, на бъдещето, това значи ли, че не е само лична емоция на твореца...

- Тя е събирателен образ на отразените чужди емоции през призмата на творческата личност. Писателят предлага на читателя своя познавателен фокус върху живота, който е като увеличително стъкло пред него, за да може да се разбере по-лесно. Приемайки живота на другите с всичките им емоции и надграждайки ги със своите, творецът ги изживява с много по-голяма сила. Тъкмо тази литература, увеличаваща житейските натрупвания, е добра и истинска.

- Кога идва това желание да умножаваш достигнатото, да отдаваш своето на другите?

- Това идва с остаряването, с натрупването на повече години, като необходимост да свържеш своя вътрешен свят с този на другите около теб. Докато човек е по-млад, го занимава само неговия външен и вътрешен свят, после започва да го изследва, да го опознава със способите на въображението, на фантазията си. И това е съвсем естествено. Като млада и аз пишех само за себе си. Но после с опита и откриването на взаимно допълващите се светове, започваш да търсиш връзките, мостовете между тях. Тези въпроси винаги са ме вълнували, но доста късно започнах да ги изразявам. Но пък така предизвиквам другите след мен да продължат да ги разработват. И когато натрупат още много памет, много житейски впечатления, да ги споделят с другите.

- Потвърждение на този модел е и новата ти книга за Кърджали. Кои два свята свърза тя?

- Света на фактите, на хрониката, с този, който прозира зад строгия документ, със сянката на духовността, тази която движи поривите, импулсите на хората.

- Тоест, със света на образованието и културата...

- Да, защото културата е култ към светлината на познанието. Тя осветява всички кътчета на живота ни, без разлика на езическа, етническа и религиозна принадлежност. В този смисъл Домът на културата, читалищата, винаги са работили на основата на тази, едва сега нашумяла мултикултура. Но тя не акцентира само върху една нейна съставна част, а обединява всичко, сродява, запознавайки хората с нейното разнообразие. Мултикултурата се отнася еднакво към различните национални характеристики в световен план. И най-вече към най-значителните, тези на образованието и културата, театъра. Защото те поставят основите, постамента, върху който стъпва всичко останало. А образованието е основа на културата. Някои ще кажат, че съм пристрастна към театъра, задето съм работила за него толкова години. Но тъкмо той, или по-скоро взет като сборен образ на изкуствата, облича във художествена форма научните достижения на образованието. Започва се със създаване на първото отношение към изкуството чрез различни образователни школи, клубове в училище, а после театърът надстройва, дава широта на въображението.

- Точно в Дните на Кърджали ти и твоята книга принасяте своята дан към неговата история, а така и към неговото бъдеще. Нали това е и девизът на Кърджали: "Почитай миналото, гради бъдещето!" Така ли се гради паметта за отминалото - с почит и признание?

- Да, но и със съзнателно, отговорно напластяване, а не просто любителски, с придържане към основния житейски смисъл - да знаеш, да помниш, да можеш да приложиш наученото. И колкото повече разширяваш границите на познанието, толкова по-дълго ще останеш в този свят, за да имаш време да го реализираш. Не друг, а учените доказаха това с опитите си върху човешкия мозък.

- В моменти, като днешните, на много изпитания и препятствия, човешкият дух ли е този, който им отстоява и ги прави поносими?

- Да, духът е решаващият, също и добротата, прошката, правилната човешка мисъл, които са също част от него. Тези правилни духовни настройки изчистват всичките ти клетки от ръждата, от отровата на злобата, огорчението, страха, тъгата... Учат те да не се озлобяваш от случващото се, а да разбираш защо е дошло. Но днес светът се опорочи, върви към гибел, защото даде превес на материалното.

- И тук стигаме до връзката художествена естетика и етика... Нарушилият етичните правила творец може ли да остане добър творец?

- Може, но истински ценните неща в живота вече ги показва по друг начин, сякаш само ги регистрира, без да са част от него. И това си личи, усеща се. Дори стига до внушаване на позиция у читателя, прави го внушаем. Но литературата не е политика, тя винаги оставя свободен избор на читателя, тя вдъхновява, изследва границите между доброто и лошото, но не настройва към враждебност. Тя облагородява човешките качества, а не заклеймява, дори поощрява човека, прекрачил някои човешки граници, да си прости. Художествената литературата казва, че човек е човек, за да си прости, както и Бог му прощава, ако се е покаял. Тя изважда на показ човешките чувства, но прави и подбор на ценностното.

- Днешната т.н. "модерна" литература изобщо не прави това, дори стига до много далече, до пошлото, вулгарното...

- Да, защото е израз, образ на човешкото общество, което със своето безверие, със своята бездуховност отива към провал. Пък и литературата не е голословие, само вдъхновение от нищото. За нея трябва да имаш разностранни отношения, връзки с хора, исторически събития. Тя се обуславя от обществено-историческите, социалните взаимоотношения.

- А днешните масови миграции и движения на хора от какво се обуславят?

- Нищо не е случайно, а предварително е обусловено и решено на по-висше духовно ниво, но ние не можем да стигнем до неговите дълбочини. Винаги е имало миграции и войни, преселения на народите. От Изтока се е вървяло към Запада и обратно. Но винаги в тях е имало един скрит, вътрешен импулс за среща със светлината на познанието. Имало е много сливания, претопявания на народности. Срещайки различието, си спомняш за билото някога, през което си минал. Тук също има припомняне, изтупване на прахта от миналото. Днешните преселения са малко по-други - или са политически, или икономически, не са за сродявания, а за диференциране, за капсулиране на различията, за разделяне, а не за обновление чрез различието, макар че може да има и по-дълбоки причини.

- Втората част на книгата ти ще разказва за творците на Кърджали и региона, това също е един сериозен проект, как върви той?

- Все се разраства, понеже непрекъснато включвам в него нови имена. Ще има енциклопедичен характер, ще запознава читателя с творци от седемте общини на област Кърджали, ще включва и малко географска информация за непознаващите нашия край.Отделя внимание на културните институции, на научни работници, журналисти, писатели, поети, художници... Погледнала съм на авторите с моя си индивидуален подход на моята същност, а не с типично критическия. Той включва прочит на произведенията на авторите, много разговори с повечето от тях и подбор на онова, което ме е впечатлило.

В тези отзиви включвам и доста авторски цитати, защото в днешния огромен литературен поток никой не може да прочете всичко, но поне може да добие някаква обща представа за местните творци. Затова книгата ми ще има и познавателна стойност. Но най-важното е да остане усещането за едно сърдечно чувствознание, защото точно то събужда интереса към дадена книга. Да остане не само паметта за дейците на нашата култура, а да се усети огъня, порива на творческата светлина в тях. Дано успея да го постигна, защото само докосналото душата на читателя остава завинаги в него. Не е гола информация, статистика, а е духовно отношение, съпреживяване, творчески обмен на енергии.