/КРОСС/Надеждата да се завърнат в Сирия е толкова бледа, че дори учителите в бежанските училища в Турция се запътват към Европа, разказва агенция "Ройтерс".

"Двама си тръгнаха от нашето училище, а петима - от друго", казва Ахмет Шахине, 35-годишен преподавател по арабски в бежанско училище в граничния град Суруч.

Макар Анкара и Брюксел да обсъждат как да спрат прилива на сирийци към Европа, има фактори, които ги карат да не остават в първата безопасна държава до сирийската граница.

Училището в Суруч се управлява от благотворителната организация Concern Worldwide и е финансирано от хуманитарните фондове на Европейската комисия. То се грижи за няколкостотин деца и преподавателите им, които миналата година избягаха от кюрдския град Кобане.

Милиардите долари, похарчени за 2.2 млн. бежанци в Турция, не успяха да ги спрат от търсенето на по-добро бъдеще в Европа. Шахине и колегите му получават 220 долара на месец, които технически се водят "помощи", а не заплати, понеже те нямат право да се регистрират като работници. Тези пари са доста по-малко от минималната заплата в Турция, която е 340 долара.

Бежанците, отказали да живеят в лагерите, не могат да си осигурят стабилни приходи в бедните части на страната. Местните хора там не живеят много по-добре и не смятат, че новодошлите заслужават специално отношение.

Създаването на подобна зона означава, че тя ще трябва да бъде прочистена от "Ислямска държава" и другите военни групи и да бъде осигурена безопасността ѝ. Съдбата на Кобане показва колко голямо предизвикателство е това.

Година след нападенията на ислямистите, които превърнаха града в символ на кюрдската съпротива, надеждите, че той може да бъде възстановен, са разбити. Макар че "Ислямска държава" бе прогонена през януари, цивилните не се връщат и то с основание.