/КРОСС/ Нямаме никакви основания да се изненадваме от тоталната неспособност на европейския политически елит да реагира адекватно на мигрантското цунами. Брюкселските европейци могат да правят само две неща - да създават директиви, които никой не разбира и да изпълняват указанията на американските си началници. Те са напълно нечувствителни по отношение на реалните проблеми, които разтърсват Стария континент. А тези проблеми съществуват много преди тук да дойдат мигрантите. И най-големият от тях е, че Европа загуби основното, с което печелеше симпатиите на много хора по целия свят - стремежът да бъде осигурен по-добър живот на колкото се може повече граждани. Тук се уважаваше не толкова печалбата и страстта към невиждано богатство, колкото социалната справедливост и добруването на общността. Пренебрежението към нуждите на социално слабите, хипертрофираният индивидуализъм, обсесията от парите - това бяха основни характеристики на американския, а не на европейския свят. И тъкмо затова Европа печелеше симпатии. Защото тук се държеше повече на хората, а не на пазарите.

Така стояха нещата преди. Днес глобализацията направи така, че Европа малко се отличава от Америка. Някогашните социални държави отдавна вече са в плен на неолибералната философия, според която не трябва да има никаква солидарност, никаква помощ за страдащите и бедните, а трябва да има само социалдарвинистка борба за живот, в която силните и безскрупулните оцеляват, а недостатъчно приспособимите са обречени на гибел. Така де, във времената на глобализацията всички трябва да са еднакви. Тези в Брюксел по нищо не бива да се отличават от тези във Вашингтон. И те наистина не се различават. Най-яркото практическо приложение на тази отвратителна прилика е трескавата подготовка за въвеждането на Трансатлантическото споразумение за търговия и инвестици. Когато то влезе в сила, Европа ще бъде лишена и от малкото останала защита на работата на обикновените хора, на тяхното здраве и на околната среда. Ще се тъпчем основно с ГМО храни, земята ни ще бъде надупчена в търсене на шистов газ, а всеки опит на някое правителство да повиши стандарта на живот ще бъде посрещан със залп от съдебни дела, предизвикани от транснационалните компании. Виждаме как стотици хиляди хора протестират по европейските улици срещу Трансатлантическото споразумение, как милиони европейци участват в подписки срещу него, и какво е отношението към всичко това на брюкселския елит? Тотално неглижиране. Брюкселският елит се държи така сякаш е вашингтонски. Всъщност той е точно такъв. Обитателите на луксозните брюкселски офиси са много по-близки до подобни лица отвъд окена, отколкото до европейските си съграждани. Пропастта между елита и нормалните хора не спира да се разширява. Вече няма нищо общо между начина, по който възприемат света европейските политически елити, и нормалните европейци. Особено показателен в това отношение е германският случай. Наскоро канцлерката Ангела Меркел, без особено замисляне, покани всички, които са недоволни от живота в държавите си, да се пренесат в Германия. Направи го със същата лекота, с която кани приятелки на следобеден чай. И сигурно е била безкрайно изненадана, когато не само хиляди германци започнаха да излизат по улиците в знак на протест срещу тази политика, но и когато политици от собствената й коалиция започнаха да я упрекват в крайна недалновидност. Политици като Меркел или като онзи смешен френски президент Франсоа Оланд отдавна не се съобразяват с мнението на съгражданите си. Те се вълнуват единствено от вашингтонските директиви. Знаят, че ако нямат американското одобрение, никога не биха стигнали до властта. Независимо от рейтинга, партньорите отвъд океана ще ти спретнат такова активно мероприятие, че никога няма да стигнеш до желаната позиция. Доминик Строс Кан лидираше в социологическите проучвания за президент на Франция, но всички помните какво му се случи в един нюйоркски хотел, нали?

В крайна сметка обаче именно това безгръбначно поведение на евроелита по отношение на американските „партньори" ще стане причина за неговия крах. Колкото и безсилни да изглеждат нормалните граждани на Европа днес, със сигурност ще дойде момент, когато повече няма да искат да търпят онези от Брюксел, които се разпореждат със съдбите им в угода на Вашингтон. Все повече европейци губят не просто работата и доходите си. Те губят надеждите си, че бъдещето ще бъде по-добро от настоящето. Когато много хора заживеят с това усещане, неминуемо ще дойде и социалният взрив. Няма смисъл да пазиш една прогнила сграда, защото тя неизбежно ще се стовари върху теб. Затова по-добре да я разрушиш. „Манифестът на Комунистическата партия" на Карл Маркс и Фридрих Енгелс завършва с думите: „Нека господстващите класи треперят пред комунистическата революция. В нея пролетарите няма какво да загубят освен оковите си. А ще спечелят един цял свят". Този манифест, написан през далечната 1848 г., днес звучи особено актуално.

Петър Волгин

БНР, „Деконструкция"