Симеон Дянков: Като гледам как върви фискалната политика, увеличението на данъците е неизбежно
Секция: ИКОНОМИКА
26 Октомври 2015 12:44
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Симеон Дянков: Като гледам как върви фискалната политика, увеличението на данъците е неизбежно

/КРОСС/"За мен 2% дефицит през 2016 г. е твърде висок. Аз бих се стремял да го намаля до 1%, така че през 2017 година правителството да се цели в балансиран бюджет." Това заяви финансистът Симеон Дянков в предаването Boom & Bust с Владимир Сиркаров и Кузман Илиев по Bloomberg TV Bulgaria.

„От една страна може да се каже, че в сравнение с близо 6% дефицит (5.8% дефицит за 2014 г. - б.р.), 2% изглежда като много голямо подобрение, признава той. "Но всъщност не е, ако се вземе 2012, когато дефицитът бе под половин процент. И като се има предвид, че европейските страни вървят много по-добре през 2013-2016 г., отколкото преди това".

"И ако изглежда, че това не е от съществено значение за икономиката на България, примерът е Португалия", продължава Дянков. "Тя преди кризата в еврозоната водеше политика на малки дефицити. В момента, когато имаше по-голямо напрежение в европейските икономики, икономиката на Португалия рухна. Нещо подобно може да се случи и с България през следващите няколко години."

Според него политиката на малки дефицити ще доведе до ръст на данъците.

"Като гледам как върви фискалната политика, увеличението на данъците е неизбежно."

Дянков коментира и последните данни и притесненията си за имиджа на страната по отношение на фискалната дисциплина.

"За три години успяхме от отличници да се превърнем в една от най-лошите държави от гледна точка на фискална десциплина в ЕС, дано да е за кратко.", каза той. Макар дефицитът за 2014 г. да е свързан с еднократен ефект (изплащането на депозитите в КТБ - б.р.), това, което не е еднократно, е, че се увеличи близо два пъти и външният ни дълг - от 16% през 2008 г. до близо 28% в края на миналата година.

"Този дълг ще продължи да тежи, по него ще се плащат лихви. Така че аз не бих казал, че това е еднократно явление, или, ако е еднократно явление, то води доста по-дългосрочни и по-негативни последици."

Бившият финансов министър отново защити политиката на финансова дисциплина.

Обвиняват ви, че сте превърнал фискалната стабилност в свещена крава, но това си има цена - растежът?

- Първо, основната задача на всеки финансист е да се опита да балансира бюджета. От тази гледна точка работата ни по съкращаване на държавните разходи през 2009-2013 е точно това, което всеки финансов министър трябва да направи.

В страни като България има и вторична причина. Колкото по-малко разходи прави държавата, толкова по-малко корупция. Всички знаем много примери, включително в България, където големите енергийни проекти като „Цанков камък" и „АЕЦ „Белене", но не само енергийни проекти - и на национално ниво, и на ниво общини, където по-големите разходи водят и до по-голяма корупция.

Винаги съм смятал, че работата на финансовия министър е да балансира бюджета, особено в страни като България, които все още имат проблеми с корупцията. Практиката в последните няколко години в Европа и като цяло в света в по-дълъг период, показва, че страни, които имат по-добра фискална дисциплина, растат по-силно. Не е вярно това, че ако имаш по-големи фискални дефицити, растеш по-добре. Виждаме Полша, виждаме Холандия, Финландия, Германия - всъщност това са държавите с най-ниски дефицити и дори имат излишък в публичните си финанси.