/КРОСС/Според приетия вече Закон за предучилищно и училищно образование БАН ще участва в оценяването на учебниците. Във връзка с това председателят на БАН акад. Стефан Воденичаров заяви в интервю за "Монитор": "Първо, няма да направим компромис с фактите. Второ, няма да отстъпим от националното звучене, което трябва да съдържат учебниците. В много от помагалата липсва точно това - националното чувство и хуманността. Не можем да изграждаме ново общество, ако младите хора не са възпитани в този дух."

Според председателя на БАН би било срамно от програмите по български език и литература да отпаднат произведения на Иван Вазов и Христо Ботев. 

"Изключването на произведения на Иван Вазов и Христо Ботев не може да се нарече олекотяване на учебните програми, а по-скоро оглупяване. Трябва да се прави разлика между олекотяване и оглупяване. В никакъв случай произведения на нашите класици не трябва да отпадат от учебните програми. Олекотяването трябва да се постигне по друг начин, може би чрез самото преподаване на учебния материал, в изискванията към учениците", коментира той. 

Предсдателят на БАН не одобрява възможността, която два новият закон, учителите да избират от неограничен брой учебници. Според него броят им трябва да бъде регулиран в зависимост от предметите. "Може ли да има например 10 учебника по математика, химия или физика? Това са точни науки, съдържанието би трябвало да е ясно и да има разлика само в начина на представяне на информацията", коментира той. 

Академик Стефан Воденичаров кментира и новото предложение на МОН за по-кратка ваканция на учениците, нещо, което самият той е препоръчал преди време в стратегическия документ на БАН „Възгледи за основните национални цели и устойчиво развитие". 

В резултат на кратката учебна година учениците ни имат и най-дългата лятна ваканция в Европа. Това е останало още от времената, когато децата са участвали в селскостопанската работа. Сега обаче реалностите са други. Според мен удължената учебна година трябва да има не толкова учебна, колкото възпитателна цел. Децата трябва да участват в различни културни мероприятия - да посещават музеи, галерии. Мисля, че и родителите биха били доволни, ако знаят, че има кой да се грижи за децата им, защото тяхната отпуска не е три месеца, каза академик Воденичаров. 

Председателят на БАН подкрепя и идеята за веручение в училище. 

Ние със Съвета на религиозните общности и синода на православната църква сме обсъждали въпроса с вероучението и сме направили предложение такъв предмет да има. Идеята е в началото да се изучава културна история на религията. След това, в зависимост от семейните традиции, всеки ученик да избира едно от четирите направления - православие, ислям, юдаизъм, а тези деца, които не изповядват нито една от тези религии, да продължат да изучават културна история, каза той.