/КРОСС/ „Чувствам се като в ужасяващ трилър. 4:27 сутринта, хора с чували чакат изнервени, други припадат един след друг, хора викат... линейки не идват. Настръхващо ужасно е! А всичко това отдавна можеше да е станало само с един клик! Безобразие" - пише във Фейсбук представителка на Зелените в секционна избирателна комисия в София.

На другия ден след края на изборите в „Арена Армеец" са заключени хиляди хора, членове на секционни избирателни комисии, които чакат да въведат данните от техните протоколи.

Защо става бавно? Можеше ли всичко това да се промени с електронно гласуване? Уви, не. Ето защо. Но всичко по ред.
След драматични репортажи по телевизиите от „Арена Армеец" се оказа, че Мая Манолова е виновна. Драмата била заради Изборния кодекс, който е писан под нейно ръководство.
Това беше обяснението на ГЕРБ на специална пресконференция. Пак им е виновен някой. Мая Манолова е много удобна, защото я мразят. Но оправданията са смешни.

Кой все пак е виновен?

Непрекъснато в последните години се показват чували с бюлетини и изнервени хора в изборната нощ, които чакат до другия ден, за да предадат данните и протоколите. Особено се разсъждава за чувалите - как така седят по земята и ги размятат, кой носи насам или натам чували с бюлетини и т. н.
Ако оставим настрана съмненията за организираните от ГЕРБ избори, има някои технически въпроси, които хората не разбират, но и медиите не се опитват да ги разберат.

В София на тези избори имаше 1600 избирателни секции. Всяка секция има избирателна комисия от 5-7 души, председател, секретар. Това е било така по всички избирателни закони от последните 30-ина години.
Когато комисията в секцията изброи бюлетините и попълни протоколите с данни за всичките 37 партии, регистрирани в София, преференциите за всяка партия, отделно протокол за 20-ина кандидат кметове на град, на район, отделно за референдум, всички тези протоколи трябва да отидат в „Арена Армеец" в Общинската избирателна комисия. Там трябва да ги занесат председател и секретар на секционна комисия, освен ако комисията не определи други членове за тази работа.

Двама от комисията (обикновено от различни партии) трябва да присъстват, когато в ОИК вкарват данните от техните протоколи в компютър. Вкарват се съответният брой гласове за всяка от 37-те партии - по 1 глас, по 5 гласа, по 100 гласа, по нула гласа. Пък преференции, пък за кмет, за кмет на район, за референдум... И членовете на тези комисии стоят в „Арена Армеец" заключени с протоколите и бюлетините и чакат своя ред, нямат право да напускат, да ги оставят, седят и пазят. Спят върху тях.

Въпросът е - защо организаторите на изборите не са отпуснали пари и компютри, за да могат данни от протоколите да въвеждат 100 души едновременно? По 20 минути на протокол, от 1600 секции, не по-малко от 100 души трябва да въвеждат на 100 компютъра, за да стане за един ден. А за някои объркани протоколи отива и по 1 час.

Какво им пречи? Икономии ли прави Томислав Дончев, който се оправда с Мая Манолова?
Избирателният закон не посочва колко технически лица трябва да обработват протоколи от секционните избирателни комисии.

Всеки протокол, стигнал до залата, по закон вече трябва да е залепен на вратата на училището, в което е била секцията. След това данните влизат в компютрите на ОИК и са достъпни за проверка и сравнение по-нататък.Всеки член на комисия, застъпник на партия може да провери данните от протокола на секцията в квартала и тези в ОИК за тази секция. Да види има ли разлика. И, за съжаление, в последните години има все повече разлики. Но те се дължат най-вече на грешки. Защото изборите стават все по-сложни, с преференции, членовете на секционните комисии често са неуки, недостатъчно образовани и правят грешки.

Когато отидат с объркания си протокол в ОИК и дойде ред да въвеждат данните, се оказва, че системата не ще да ги приеме, защото нещо са сгрешили. Не в броя на бюлетините, а в попълването. Започват сметки наново. А както стана дума, данните се въвеждат бавно - по толкова и толкова гласа за всяка от 37-те партии, после протокол за кмет, за референдум...

И членовете на секционната комисия в „Арена Армеец" носят със себе си (по закон) в книжен чувал запечатани и описани неизползваните бюлетини и отделен пакет с преброените използвани бюлетини. Ако секцията е с 1000 избиратели, а са гласували половината, това са по 500 бюлетини (плюс резерви над тази бройка), отделно още толкова за кметове и т. н. Така неизползваните бюлетини пълнят едно чувалче. И за референдум, и за кметове и т. н.... И каква е драмата, че някой носи чували с бюлетини? Как да ги носи и какво значение има?

А използваните бюлетини, освен че са описани в протокола, са запечатани в отделен пакет и се пазят. Ако възникнат съмнения за някоя секция, може да бъдат преброени повторно.И може ли всичко това да се замени с „един клик" както пише зелената дебютантка в избирателна комисия? Може ли да се премахне това с електронно гласуване? Може, разбира се. Много лесно. Няма да има комисия, няма да има проверки и сравнения на протоколи, няма да се пазят бюлетини за проверка... Но дали ще има надеждност на гласуването?

Софтуерът сам ще брои гласовете, ще разпределя кой за кого гласувал, за кого е преференцията и т. н. Остават съмненията за надеждността на софтуера и възможностите за манипулации.

И още нещо, което е непреодолим проблем с електроното гласуване - тайната на вота. Тайната на вота е фундамент в технологиите на демокрацията. Затова са тези тъмни стаички навсякъде по света. Човек отива в нея сам, за да се гарантира, че никой не му влияе, никой не му нарежда кого да задраска в бюлетината.

А как ще е с електронното гласуване? Някои сега си го представят с един клик - цък, и готово. Докато си ровиш в интернет, пуснеш един глас. Докато си в тоалетната от смартфона дори. Докато си седите с приятели на масата. Или със семейството. И те ще ти надничат за кого „цъкаш", кой кмет или партия избираш. Ще ти влияят, ще ти се налагат или притискат с подигравки защо си избрал този, а не онзи и т. н. Няма тайна на вота.

Изборът е важна процедура. Човек като се жени, защо не се жени по интернет с кликове? Сключва брак пред представител на държавата, декларира официално в церемония.
Е, изборите са такава церемония.

Който иска да участва в управлението на държавата с гласа си, то е като сватбата. Ще си мръдне малко задника до залата за бракосъчетание с демокрацията, каквато е тъмната стаичка.

А за онези в чужбина, на които им е трудно да пътуват, има добре отработена система за гласуване по пощата.

А има още една заплаха за тайната на вота - като ти влезе гласът в системата, дали ще бъде опазена тайната на твоя избор? Дали няма начин, като си се регистрирал и гласувал, системата, която помни за кого си дал глас, „да те издаде" на някого. Някой да бръкне и да разбере?

Ето защо в Естония, която единствена от ЕС е въвела електронно гласуване (в някои страни има частично, само за чужбина) се оказва, че въпреки това така гласуват само 20-25% от хората. Другите си избират пак с бюлетината. Може би защото се съмняват, че някой ще им разкрие тайната на вота, ще им манипулира гласа и т. н.

Как се купуваха досега гласове?

Как се правеха изборни фалшификации? Има сериозни съмнения и за сегашните избори, организирани от ГЕРБ, които съвсем не вдъхват доверие. Поне така показват някои досегашни свидетелства за изборджийските им технологии.

За да купиш глас, методите досега бяха много прости - седи един, който плаща, вика циганина, дава му попълнена и подпечатана бюлетина, и го чака да излезе от секцията, след като гласува да си получи парите. Циганинът се плаши, че всичко се следи и не смее да пусне друга бюлетина. Тук-там из малки населени места минават и разни шашми за следене.

Но най-важното е, че е нужно отнякъде да се осигури бюлетина, да се направи набързо печатче като това на секцията (това става за час, като някой изнесе отпечатък). Търговците на гласове си осигуряваха бюлетини или от печатницата, или от самата секция. Като се договорят и купят един или няколко члена от секционната комисия, е възможно да се изнесе отпечатък от печатчето, известен брой бюлетини и т. н.

(За сведение - след скандала с печатницата в Костинброд беше решено бюлетините да се печатат в печатницата на БНБ. Но кой знае защо на сегашните избори бюлетините са печатани в четири печатници на няколко места в България. Осигурена е „диверсификация", така да се каже, има повече възможности да се попълнят някои специфични нужди за купуване на гласове).

Но всички шашми с купуване на гласове и фалшификации представляват някакъв проблем, процедура, която лесно може да се разкрие и докаже като престъпление. Трябва да намериш бюлетини, да купиш хора от секционната комисия... Има и пречки при фалшификации на данните - изброените бюлетини и протоколи могат да се проверяват отново и т. н.

С електронни данни манипулациите трудно могат да се установят и докажат като престъпление.

Каквато и система за регистрация на гласоподавател да се въведе - електронен подпис, чип, лична карта с чип, пин и т. н., купувачите на гласове ще бъдат улеснени значително. Ще съберат чипове, пинове, лични карти на циганите и др. и ще им платят за това. Много по-лесно, бързо и удобно.

Който иска електронно гласуване, защото е нещо модерно, нови технологии, трябва да е наясно с това. И да не бърза да обвинява противниците на електронното гласуване, че са врагове на цивилизацията и прогреса, комунисти и агенти на Путин...

Иван Бакалов

Е-vestnik