/КРОСС/ „Основният елемент на социалния контрол е отвличане на вниманието от важните за хората въпроси. Това се случва чрез непрекъснато насищане на медиите с незначителни съобщения, изпращани от управляващия страната политически и икономически кръг. Постоянното отвличане на вниманието на хората от реалните социални проблеми, преминаването към теми, които нямат реално значение, гарантира, че гражданите са винаги заети с нещо и нямат време да мислят."

В книгата си „Тихо оръжие за тихи войни" американският лингвист и философ Ноам Чомски нарича тази техника „Разсейване". Политическите технолози обаче предпочитат друг термин за манипулацията - Wag the Dog (да разлаеш кучето), който означава начин да се потули скандал чрез умишлено създаване на нов. Разбира се, също донякъде важен, за да послужи за отвличане на вниманието. Например като в едноименния филм: в навечерието на президентските избори в САЩ избухва секс скандал, който може да попречи на преизбирането на действащия президент. Преди да се е разчуло за инцидента, в Белия Дом пристига Конрад Брийн (Робърт Де Ниро), специалист по манипулациите. Предугаждайки реакциите на медиите, Брийн умело отвлича вниманието от скандала, като създава още по-хубава история - война. С помощта на Стенли Мос (Дъстин Хофман), който е прочут холивудски продуцент, Брийн събира страхотен кризисен екип. Целта е да се режисира световен конфликт, който CNN да излъчва от сутрин до вечер. И номерът минава повече от успешно...

Да ви изглежда познато?

Точно така, Волен Сидеров!

Около местните избори лидерът на „Атака" отново пое върху крехките си плещи бремето да ни разсейва. А той, нека му го признаем, се справи повече от отлично. В нощта след изборите Волен даже спретна едночасово шоу, като за втори път нахлу в сградата на НАТФИЗ. За целта наоколо вече удобно бяха разставени десетки разгневени минувачи. В суматохата якичък мъж, бивш сподвижник на Боян Расате, дори успя да цапардоса Сидеров с юмрук по главата. По лицето на депутата моменталически се появиха едри капки кръв. Не мина и без жена му, на която като в сапунена опера бе възложена ролята да дотича разплакана на снимачната площадка...

Така, вместо да се занимава с добре организирания хаос около изборите (включително безумието с хилядите заключени в зала „Арена Армеец"),публиката се вторачи в разбеснялото си мюре. Волен се превърна във водеща новина, докато в спортната зала хората колабираха, абортираха и ...умираха. Пътем успя да отвлече вниманието и от нахалната предизборна агитация на Бойко Борисов, за която ЦИК отказа да санкционира премиера. За да се придаде значимост на умишлено разпалената свада, на местопрестъплението пред НАТФИЗ довтаса и вътрешният министър Румяна Бъчварова, а на следващия ден енергично бяха организирани граждански протести.

„Създава се проблем, вид „ситуация", която трябва да предизвика реакция сред населението. Тя, сама по себе си, трябва да изисква приемане на мерките за преодоляването й. Например, изброяването на нарастващо насилие в градските райони или организирането на кървави атаки, които са довели до това гражданите да изискват по-строги мерки за сигурност и политики, ограничаващи гражданските свободи. Или осланяне на икономическата криза, за да бъдат нарушавани социалните права и да бъдат съкращавани градските услуги."

Чомски нарича този метод „Проблем - Реакция - Решение" и го поставя веднага след разсейването. А ето и нагледен пример: броени часове след простотиите на Волен управляващата партия ГЕРБ инициира изменение на Конституцията, с което да отпадне имунитетът на депутатите при извършване на престъпление. „В последните дни българската общественост е скандализирана от брутални прояви на народни представители, които скандализират обществото, злоупотребявайки със статута си", обяви председателят на парламента Цецка Цачева на извънреден (!) брифинг.

Заради безчинствата на Сидеров мигом започнаха консултации за отпадане на депутатския имунитет, като че това е най-важният проблем на държавата. На „скандализираното общество", иначе казано, бързо се предложи решение. Нещо повече, то аплодира решението, защото бе доволно насъскано срещу привилегията, с която се ползва лидерът на „Атака". Публиката дори не се замисли, че имунитетът на народните представители е предназначен преди всичко за защита на депутатите, тъй че те да могат свободно да се изразяват и да изпълняват служебните си задължения.

Защо е така ли?

По една проста причина - всеки парламентарист е изложен на множество атаки, тъй като с дейността си в НС може да накърни икономически интереси и да стане обект на отмъщение, прокарано лесно с механизмите на закона и органите на правосъдието. Най-лесният начин е да се образува предварително производство за извършени престъпления „въз основа на достатъчно данни", каквато е формулировката на закона. Има или няма достатъчно данни е преценка на конкретния прокурор, който решава дали да бъде образувано предварително производство. В такъв случай, ако няма имунитет, депутатът става най-обикновен подследствен, който може да бъде привикван в следствието по всяко време, за да дава обяснения.

ОК, Волен е хулиганствал. В чл. 70. от Конституцията обаче е написано ясно: „Народните представители не могат да бъдат задържани и срещу тях не може да бъде възбуждано наказателно преследване, ОСВЕН за престъпления от общ характер." Депутатите, с други думи, могат да бъдат арестувани или да са обект на наказателно производство и СЕГА, по всяко престъпление от Наказателния кодекс. В същия член ясно е указана и процедурата - искането за наказателно преследване се прави от главния прокурор пред Народното събрание и то съставя комисия, която да вземе решение. Ако пък то не заседава, както беше по време на предизборната кампания, искането се отправя до неговия председател и той може сам да реши. Нещо, което Цецка Цачева коа знае защо НЕ направи...

„Въздействието на емоцията е класическата техника, която се опитва да блокира способността на хората да правят рационален анализ и в крайна сметка ги лишава от способността за критично мислене. Освен това използването на емоционален фактор позволява да се отвори вратата на подсъзнанието, за да се насложат там мисли, желания, страхове, принуда или постоянен модел на поведение."

И така, хората бяха изкарани на улицата в знак на протест срещу безобразията на Сидеров, т.е. те бяха обработени с третата техника за манипулация, която Чомски нарича „Фокусиране върху емоциите много повече от предлагането на храна за размисъл".

Въпреки че справката в Гугъл за депутатския имунитет отнема не повече от 5 минути, публиката отказа да мисли и хукна да блокира улици и булеварди. Малцина разбраха, че това е идеално време да се иска ограничаване или премахване на депутатския имунитет, понеже ГЕРБ е първа политическа сила навсякъде и няма нищо по-хубаво за министър-председателя с авторитарен уклон и мечта за (полу)президентска република от депутати без имунитет (по Десислава Банкова). Пак Банкова справедливо написа: „От имунитет в това НС имат нужда опозиционно настроените депутати (макар че - останаха ли такива?) както и тези, които биха имали смелостта да се ровят в далаверите на изпълнителната власт, да задават неудобни въпроси по време на парламентарния контрол и да гласуват по съвест. Тях тази законова привилегия пази от репресиите на изпълнителната и съдебната власт, пред които иначе не би имало никакви пречки да се саморазправят с неудобните, (а и прокуратурата е така добра да заработва като звено за мръсни поръчки). Така че Волен си изигра ролята. Ред е на гражданското общество, доколкото го има, ще играе ли пак по свирката на кукловодите или ще прояви малко здрав разум и няма да се подаде на провокациите за премахване на депутатския имунитет като средство за гарантиране на свободата на парламентарното изразяване. Волен - ако искаха - отдавна да са го сложили на мястото му."

Гражданското общество...

Впрочем то и сега беше онова „общество", което върна ГЕРБ на власт. Не говоря за хората, които през юни 2013 г. излязоха спонтанно, за да изразят автентичния си гняв, а за бутафорите, които олигавиха, разводниха и в крайна сметка опропастиха протестите. Без тяхното дирижирано „недоволство" центробежните процеси в ГЕРБ щяха да са приключили твърде отдавна, а партийната клиентела да се е разбягала с подвита опашка. Тъй като ГЕРБ не е нормална партия, а организация, която възникна, за да капитализира публичния образ на Бойко Борисов с единствената цел да участва във властта, и самият Борисов беше наясно, че в опозиция различните частни дневни редове ще се окажат лишени от основната причина да бъдат заедно - достъпа до обществен ресурс. ГЕРБ имаше всички изгледи да повтори съдбата на НДСВ, подобен персонален проект, сътворен с помощта на политическия инженеринг, но тъкмо протестите го спасиха от печалния му завършек.

И в момента, повтарям, отново познатите лица работят за ГЕРБ, идейки да прикрият смразяващия факт, че с единия крак сме в авторитарен режим (по Евгений Дайнов). Дайнов обаче е прав само донякъде и го знае прекрасно: и с двата крака сме в авторитарен режим, в който нагазихме още преди години. „Насърчаването на хората да се възхищават на посредствеността постепенно ще ги доведе до извода, че е хубаво или правилно да бъдеш вулгарен и необразован." И ги доведе, наистина ги доведе!

За това, разбира се, няма заслуги само сегашният премиер. Той е просто продукт на гигантската манипулация, която се извърши с демокрацията на българска почва. Сидеров е същият, реформаторите не падат по-долу. И в крайна сметка всички тези, в зависимост от ролите, които изпълняват, са програмирани „с единствената цел да произвеждат застой, да блокират всяко действие, тъй че за същинска революция да не може и да иде реч." Нещо като да разлаеш Волен, за да мируват кучетата - отвратителен спектакъл, с който ни се подиграват за пореден път. И с пълно основание.

Любослава Русева

„Редута"