/КРОСС/ Бюджетът за 2016 г. вкарва България в дългова криза, обяви БСП. Този, който катастрофира колата, да не се изказва за бюджета, призова Реформаторският блок.

Проектобюджетът за 2016 г., публикуван на сайта на Министерство на финансите, който все още не е приет от правителството и не е внесен в Народното събрание, не отговаря на сериозните предизвикателства пред българската икономика, заяви депутатът от БСП Румен Гечев в декларация от името на „БСП лява България".

С проекта ни вкарват в дългова спирала, водеща към гръцки сценарий, заяви той. Посочи, че само за 2016 г. правителството е заложило тегленето на колосален дълг от 5 млрд. лева. Управляващата коалиция не ни предлага никакви политики - по същество са малко повече трохи за няколко министерства, като се орязват и без това оскъдните пари за образование и наука, каза още Гечев. Министърът на финансите Владислав Горанов и премиерът Бойко Борисов ни убеждаваха, че няма да има актуализация на бюджета за тази година, но бюджет 2015 се оказва сбъркан и това ще ни струва нов милиарден разход заради неизпълнените административни реформи, добави той.

БСП няма да подкрепи този безидеен проект на бюджет 2016 г. както и актуализацията на разходите за 2015 година. Ще предложим алтернативни решения, които са в пълен синхрон с фискалните политика на ЕС, каза Гечев.

Предложения подход за непрекъснато свиване на дела на бюджета в БВП до около 37% е в остро противоречие в провежданите фискални политики на другите страни на ЕС, заяви той. По думите му страните от ЕС през последните четири години поддържат този дял до около 50% от БВП. Нараства ролята на държавните финанси в стимулирането и регулирането на пазарната икономика, посочи Гечев.

При сегашното равнище на БВП от около 85 млрд. лв., 10% разлика в дела на бюджета спрямо европейските стандарти означава, че нашата държава се лишава от финансов ресурс от порядъка на около 10 млрд. лв., каза Гечев. По думите му сегашните управляващи не са разбрали, че неолибералните и крайноконсервативните модели за развитие са претърпели пълен крах и че бъдещето на пазарната икономика е в публично-частното партньорство.

Според БСП проектобюджетът поставя стабилността на публичните финанси на първо място, но като самоцел, вместо икономическото развитие на България. Въпросът е дали стабилността на публичните финанси ще бъде за икономическото развитие или за сметка на това развитие, каза Гечев. Той подчерта, че в проекта за бюджет на 2016 година пише, че фискалният резерв може да слезе до 4,5 млрд. лева. Ако са верни твърденията на Министерството на финансите, че сега той възлиза на 11 млрд. лв., излиза, че само за една година този резерв ще бъде източен до критични нива", заяви той. С този бюджет управляващите ни вкарват в гръцки сценарий. Тук е заложено, че държавният дълг ще достигне почти 30% от БВП, ще бъде удвоен и ще достигне 15 млрд. евро, коментира народният представител.

Декларация на „БСП лява България"

Предложеният от Министерство на финансите Проект на Закон за Бюджет 2016г. не отговаря на сериозните предизвикателства пред българската икономика. Предложеният подход за непрекъснато свиване на дела на бюджета в Брутния вътрешен продукт до около 37% е в остро противоречие с провежданите фискални политики на другите страни от ЕС. През последните четири десетилетия развитите европейски страни поддържат този дял около и над 50% от БВП. Ролята на държавата в разпределителните процеси и стимулирането на икономическото развитие дори се засили в след-кризисния период от 2008-2009г. Във Франция, например, за целия период от 1978 до 2014г. средната величина на бюджетното участие в БВП е 52%, а през последните пет години е в границите на 57%.

Държавните финанси играят нарастваща роля за стимулиране и регулиране на пазарната икономика. Без решаващата държавна намеса, нямаше да бъдат преодолени тежките икономически проблеми на световната икономика. При сегашното равнище на българският БВП от около 85 млрд. лв., десет процентната разлика в делът на бюджета спрямо европейските стандарти означава, че нашата държава се лишава от годишен финансов ресурс от порядъка на 9-10 млрд. лева. Такъв ресурс би изиграл съществена роля за стимулиране на публично-частното партньорство, а с това и на икономическия растеж, намаляване на безработицата и подобряване на жизненото равнище на хората и ще преодолее проблемите със задълбочаващата се социална поляризация. Явно сегашните управляващи още не са разбрали, че неолибералните и крайно консервативни модели за развитие претърпяха пълен крах и, че бъдещето на пазарната икономика, е в публично-частното партньорство.
Проектобюджета поставя стабилността на публичните финанси на първо място, но като самоцел вместо икономическото развитие на република България. Поддържането на бюджетния дефицит и на държавния дълг в рамките на изискванията на критериите от Маастрихт е задължение на всяко правителство. Но въпросът е, дали стабилността на публичните финанси ще бъде резултат от икономическо развитие или ще бъде за сметка на такова развитие. Ето това е дълбоката разлика между декларираните принципи в този проектобюджет и нашата позиция на „БСП-лява България", която разглежда финансовата стабилност като важно условие, а не като самоцел на бюджетирането. Не може, когато ЕС поставя въпроса за хармонизирането на фискалните политики на страните-членки, като задължителна стъпка към укрепването и на европейската валутна система, управляващата коалиция да ни предлага движение в обратна посока.

За каква стабилност на публичните финанси говори правителството, след като се повтарят стъпките на ГЕРБ от първото му правителство да стопява бързо натрупания фискален резерв и да трупа нови дългове. В този проект пише черно на бяло, че в края на 2016г. фискалния резерв може да слезе до 4,5 млрд лева. Ако са верни твърденията на МФ, че сега той възлиза на 11 млрд. лв., то излиза че само за година този стратегически резерв ще бъде източен до критично и недопустимо ниски нива. Не се дава отговор на въпроса, какво ще е съдбата на резерва през 2017-18 година.

С този проектобюджет, управляващите очевадно ни вкарват в изключително опасна дългова спирала водеща ни към гръцки сценарий. Тук е заложено, че в следващите три години държавния дълг на Република България ще бъде удвоен и ще достигне до почти 30% от БВП или около 15 млрд евро. Това е все още половината от ограничението на Маастрихският критерии, но така се започна навремето в Гърция, Португалия и Ирландия и знаем с какво завърши. Само за 2016 правителството на г-н Борисов е заложило тегленето на нов колосален дълг от 5,3 млрд лева. Това е първата голяма стъпка от усвояването на зашеметяващия общ държавен заем от 16 млрд. лв. за следващите три години. Той ще легне върху плещите на няколко поколения българи. Това дава отговор на въпроса защо управляващите криеха проектобюджета за след изборите, за да избягат от въпросите на данъкоплатците, как така и за какво ще бъдат похарчени тези колосални суми.

Едновременно свиване на бюджетните приходи и разходи като дял от БВП, съчетани с тук изведените вече тенденции до есента на 2015 г. за съкращаване почти 10% на фирменото кредитиране, спада в потребителското търсене и вялите вътрешни и чужди инвестиции вещаят твърде символичен растеж от около 2%. Предложеното от вносителите „затягане на коланите" и дългово заробване не води до намаляване на разликите със средните икономически показатели на ЕС.

Запазват се по същество непокътната система на плосък данък, управляващите заявяват, че ще се засилва данъчната, а с това и дълговата тежест върху най-бедните и преобладаващата част от средната класа. И тук тяхната последователност е в обратна посока на добрите европейски и световни практики. Една от първите анти-кризисни мерки във всички развити и страни бе увеличаването на данъчната тежест върху най-богата част от обществото, като пределния данък върху доходите на физически лица бе повишен дори в традиционно либерални икономики като тези на САЩ и Великобритания до нива от 50%.

Този проектобюджет не ни предлага никакви политики, чрез които да се решават задълбочаващите се проблеми на България. По същество се предлагат малко повече трохи за няколко министерства и орязване на и без това оскъдните средства за образование и наука, като се посяга на и без това унизително ниския бюджет на БАН. Нямаме никакво основание да вярваме на заклинанията за финансова консолидация и реформи, след като ни се сервира искане за актуализация на Бюджет 2015 г. с почти милиард лева допълнителни разходи. От началото на тази година министър Горанов и премиера Борисов ни убеждаваха многократно, че няма предпоставки и няма да има актуализация на бюджета. Обществото беше подвеждано през цялата година за някакви чутовни успехи в събирането на данъци, мита и акцизи, за свиване на контрабандата и сивата икономика. Но действителността се оказва друга. Бюджет 2015 се оказва сбъркан и това ще ни струва нов милиарден разход до края на годината и то заради провалени административни реформи. Затова, че политическите управления и цялото правителство не съумяха да изпълнят или по-точно не пожелаха да изпълнят тези реформи ще плащаме всички ние. Така както е прав финансовия министър с аргумента си, че заетите в МВР и МО не носят вина за провала на управниците си и заслужават да получат заплати през ноември и декември, по същата логика и ние данъкоплатците не сме съгласни да теглим нови заеми и да плащаме за некадърността и безволието на управляващата коалиция.

Ние от „БСП лява България" категорично няма да подкрепим този безидеен Проект за Закон за Бюджет 2016 г., както и предложението на актуализация на този за 2015 г. В предстоящите разисквания в комисиите и пленарна зала „БСП лява България" ще предложи алтернативни политики и решения, които отговарят на българския интерес и се вписват в програмите и политиките на ЕС за устойчиво развитие.

Непочтено е точно този, който катастрофира държавата, да се изказва за бюджета, заяви Мартин Димитров от Реформаторския блок. „Кой управляваше 2014 година? Това беше кабинетът „Орешарски". Тогава се случи и фалитът на КТБ. В края на годината имаше рекорден бюджетен дефицит в България", напомни той. Разбирам, че ви боли от това, което казвам, но това са факти. След рекордния бюджетен дефицит, бяха поставени под изпитание от управляващото мнозинство, обърна се Димитров към левицата.
Той обясни, че дълговата спирала в Гърция е пряко следствие от дългите бюджетни дефицити, които бяха трупани там. По думите му за година и половина управление на това правителство дефицитът се свива 2%. Премахва се рискът от дългова спирала, смята той.
Според РБ най-големите рискове пред Бюджет 2016 са идеите на БСП за премахване на плоския данък. Това е най-големият риск за публичните финанси, каза той. Ако искаме стабилност, плоският данък следва да не бъде пипан и променян.
Когато се взема нов заем за връщане на стар, това не води до по-голяма задлъжнялост и не трябва да се спекулира, допълни Димитров. Според него административната реформа трябва да бъде завършена. „Това трябва да бъде част от стратегията за 2016 година. В МВР тези служители, които са администратори, трябва да бъдат лека категория труд. Тази реформа не беше направена в последните 25 години. Това ще намали наистина разходите.
„Не е честно този, който катастрофира колата, тези в чийто мандат фалира КТБ, да застават тук и да ми казват какъв е бюджетът. Трябва да си мълчите засрамено и да кажете благодаря, че решаваме проблемите на България", каза още Мартин Димитров.