/КРОСС/Тригодишните бюджетни прогнози имат една стара слабост - опитват се колкото е възможно по-малко да структурират информацията, така че всеки, който се занимава с тази материя е принуден да въвежда цифри на ръка, а някои данни - като разходите по функции, таблиците, изобщо липсват. Нямаме информация и за програмните бюджети - предполагам, че до една седмица тя ще бъде предоставена преди Бюджет 2916 да бъде внесен в НС. Националната статистика показва, че ръстът на БВП за тази година, а сигурно и за следващата идва и ще идва от ръста на вътрешното потребление. Това включва и държавното потребление. Това не е учудващо - ако погледнем самите планове за изпълнение на бюджета за 2015 г., ще видим съвсем неоправдан стремеж към разходи или липса на контрол върху тях, което е съществен проблем. 2015 г. беше много добра година в сравнение с предходните и, за съжаление, с предстоящите. Правителството, макар да е отбелязало в доклада, че съществуват рискове, се е придържало към един желан макроикономически сценарии с по-високи дози оптимизъм. На фона на това, което се задава в световната икономика, би трябвало да има друга стратегия. Мисля, че в Бюджет 2016 трябва да има предвидени повече буфери в разходната част. Но ако се запази тенденцията в световен мащаб - ситуацията в Китай, ясните знаци за свиване на германската икономика - наш основен партньор, означава, че след 6-7 месеци поради външни икономически причини и поради факта, че ще ни се свие износа, можем да очакваме по-нисък растеж. И ако негативните влияние се случат в следващата година, едва ли можем да имаме растеж повече от 1%, а не както е отразен в проектобюджета 2.1%. Това, разбира се, е мое мнение. Има различни сценарии, при които се разработва бюджета, но от МФ са избрали онзи, който им изглежда най-реалистичен. Нека не забравяме, че в правителството разполагат с много повече информация от един независим анализатор, там работят 80-100 души, които се занимават с бюджета, така че в тези оценки наистина няма равнопоставеност. Но... логиката показва, че проблемът е в разходната част на бюджета за тази и следващата година. Смятам, че приходите са оценени относително нормално, прогнозата като цяло е коректна. Но пък стратегиите в разходната част и за дефицита са проблемни. Лошото е, ако се сбъднат страховете и съмненията за намаляване на икономическия растеж, да се окажем без буфери. Забележете, че още тази година се отива към дефицит над 3% и трудно се обяснява, ако на национално ниво до август месец са похарчени 20 млрд. лв., защо трябва да се изразходват още 14 млрд. лв. за 4 месеца? Дори и да се допусне, че това е заради ситуацията с еврофондовете и финансирането от националния бюджет в опит да бъдат спасени средствата, които остават, защо се постъпва по този начин? Средномесечният разход на бюджета досега е бил от порядъка на 2.5 млрд. лв. Но вече има знак, че през септември месец са похарчени изключително много пари, данните за това не са публикувани официално още, но могат да се намерят. Та през този месец септември са изхарчени 3.255 млрд. лв. и това увеличение не се дължи в никакъв случай на разходите за еврофондове, т.е. повишението е заради текущи разходи. Убеден съм, че в Бюджет 2016 не трябва да има дефицит, защото го поставяме в риск. Опасявам се, че независимо от планираното можем да надхвърлим нивото, определено от маастрихските критерии. При положение, че в момента би трябвало да имаме балансиран бюджет, ние вече регистрираме отклонение. В доклада на МФ е отчетено на последните страници, че имаме структурен дефицит, който трябва да бъде преодолян. Отговорът на въпроса защо е лесен - нарича се липса на реформи или по-скоро бюджетът се опитва на направи нещо, но то не е достатъчно само с усилията на МФ. Така че или трябва да се повиши събираемостта на данъците, или да се търсят нови приходоизточници, или просто бюджетът увеличава разходите си повече, отколкото може да си позволи. При това приходите от евроизточниците през новия програмен период ги няма, защото не е стартирал процеса и затова се получава една дупка с близо един млрд. лв. по-ниски разходи за следващата година, отколкото за тази. Само че за сметка на това националните приходи не изостават, а нарастват. И когато за в бъдеще се възстанови усвояването на еврофондовете трудно могат да бъдат намалени увеличените национални разходи. Искам да кажа, че при проблеми, които не са решени на макрониво трудно може да се каже какъв е приоритетът на секторно. Защото едно са думите, а съвсем друго - цифрите. След 2007 г. за програмното бюджетиране може да се направи извода, че има отказ от прилагането му. Лично аз се надявах, че след като минаха кризисните времена МФ отново ще направи усилие за връщане към техниките на програмното бюджетиране, но не се случва. И когато го няма трудно може да се оцени кой разход е ефективен от гледна точка на качеството на публичните финанси, на съревнованието на програми и т.н. /

Автор: Любомир Дацов, икономист, заместник-министър на финансите /2003-2009 г./

Източник: БГНЕС