/КРОСС/ Опитът на Българския енергиен холдинг да намери заем от 650 млн. евро или да емитира облигации на същата стойност е пред временен провал. До изтичането на крайния срок за оферти - 26 октомври, нито една банка не е пожелала да отпусне кредит, а два кандидата са внесли оферти, в които обаче се настоява за държавна гаранция. Намерение за участие бяха заявили 12 финансови групи за облигациите, а една банка искаше да отпусне заем, съобщава „Капитал".

Причините за слабия интерес са няколко - но основната е, че държавният холдинг, а и цялата енергетика, е в лошо финансово състояние. БЕХ отчете 274 млн. лв. загуба на консолидирано ниво за 2014 г., а НЕК е на практика в колапс, тъй като регулаторът му налага вече няколко години да работи на загуба. Сред другите основания за слабия интерес е, че сроковете са били къси и някои кандидати не са успели да довършат финансовото си проучване, както и това, че Централна и Източна Европа в момента не са в центъра на инвеститорския интерес.

Сега изходът за държавния холдинг е да опита още веднъж да събере оферти и по този начин да осигури поне част от нужната сума. А за останалата част да се надява правителството да отпусне държавна гаранция. Естествено, ако правителството иска да влязат в сила споразуменията с двете американски централи, от които леко ще паднат разходите за електроенергия.

Засега от БЕХ коментираха единствено, че „към момента назначена със заповед на изпълнителния директор комисия разглежда постъпилите оферти".

Според източници на „Капитал Daily" единият от кандидатите, подал оферта, е консорциум между Citibank, HSBC, ING, Societe Generale и Unicredit. Групата е предложила мостово финансиране за 500 млн. евро, но при изричното условие да бъде осигурена държавна гаранция. За последващите облигации, които може да бъдат емитирани до шест месеца или до година - в зависимост от пазарите, не се търси обезпечение.

Другият участник, подал окончателна оферта, е италианската инвестиционна банка IMI, която е част от групата на Intesa Sanpaolo. Те обаче са предложили едва 65 млн. евро мостово финансиране без държавна гаранция, което е крайно недостатъчно за нуждите на БЕХ. В предложението е имало и сума от порядъка на няколкостотин милиона евро мостов заем, но отново при условие за обезпечение.

От Министерството на финансите в сряда не отговориха дали биха преразгледали позицията си за отпускането на подобна гаранция. Досега основният мотив за техния отказ бе, че тези средства не са предвидени в бюджета за 2015 година. Предстоящото му преразглеждане обаче би било удобен момент за отпускането й, макар че това би натоварило значително държавния дълг на страната.

Още преди процедурата на БЕХ да бъде обявена, финансовият министър Владислав Горанов коментира пред бюджетната комисия в парламента, че е ясно, че при подобна задлъжнялост на енергийната система „няма кой да осигури финансиране без държавна гаранция". Въпреки това той посочи, че тя може да се предостави само ако се предприемат мерки за стабилизиране на енергийната система, така че тя да спре да трупа дефицити. Стъпки в тази посока бяха предприети с ценовото решение на КЕВР от началото на август, с което се осигуряват достатъчно приходи за държавната компания. Бяха направени и няколко законодателни промени.

Според правителствен източник оттук нататък вариантите за БЕХ са или осигуряването на държавна гаранция, или пряко договаряне с всеки от двамата кандидати. Който и от двата хода да бъде избран обаче, трябва да се действа изключително бързо, тъй като средствата трябва да бъдат осигурени до средата на ноември. Това беше и едно от условията на БЕХ в обявените процедури.

Без да се нарушават правилата на процедурата, холдингът може да удължи срока и да покани всички 12 кандидата в близките една-две седмици да дадат оферти за по-малки суми без държавна гаранция. А после за недостига да се предостави такава, коментира консултант от финансовите среди. Според него при този вариант част от средствата могат да дойдат през ноември, а тези с гаранцията - през декември.

Причина за бързането е, че Националната електрическа компания трябва да се разплати с двете американски централи „AES Марица-изток 1" и „KонтурГлобал марица-изток 3", на които по последни данни дължи общо 960 млн. лева. Това е и условието, за да може договореното намаление на цените на двете централи да влезе в сила, а те от своя страна да се разплатят и с държавната „Мини Марица-изток", на която дължат 364 млн. лв. към август тази година. От минното дружество вече алармираха, че се нуждаят спешно от тези средства, за да могат да се разплащат със своите доставчици, тъй като в противен случай добивът на въглища през зимата може да бъде застрашен, което пък ще постави под въпрос 40% от електропроизводството в страната.