/КРОСС/Веднага искам да изясня някои неща:
Толкова пъти съм стрелял с РПГ-7, че спокойно мога да се представям за професионален гранатометчик.
Случи се през 1983-та година в поделение 18940, Гара Пирин, където и когато просто се паднахме в набор, който трябваше да употреби останалите след голямо международно учение, амуниции.
Та, казвам го направо: от кола не може да се стреля с гранатомет, освен ако не седнеш на прозореца така, че линията на реактивната струя, излизаща от соплото на РПГ-то да не среща никаква преграда миниму 4 метра.
Нелепо е твърдението, че снарядът няма да се взриви, ако е изстрелян от късо разстояние до целта. Този, който твърди го каня да направи експеримент и да стреля с гранотомет по стена, стояща на един метър от него...
Трябвало да се чуе един "тих взрив и после много по-шумен".
Това може да го твърди само човек, никога не стрелял с РПГ.
Когато аз гръмнах за първи път, имах чувството, че памукът, с който бях запушил дясното си ухо, мина през цялата ми глава и излетя от лявото...
Полицията е отцепила района, заради опасност от осколки? !
Това означава ли, че снарядът е бил осколъчен, или е бил инертен - т.е. само тенеке, което се е разпарчетосало? Защото, ако е бил кумулативен - с такива се стреля по бронирани машини - сега и колата, и хората в нея щяха да бъдат едно общо, много горещо тяло.
Защо го казвам това?
Защото да стреляш с гранатомети в града, в близост до училище е пълно безумие! Не знам за каква грешка говори Алексей, но всички замесени или заподозрени само, трябва незабавно да бъдат изолирани до пълно изясняване на случая.
Владо Каролев се подиграва, че Волен го ударили с юмрук и твъди, че е атентат и опит за убийство, а по Алексей стреляли с два гранатомета и казва - "грешка е".
Не е смешно. Единственото по-страшно от това да стрелят по теб с два гранатомета, е да стрелят по теб с два гранатомета по грешка...
Не може два гранатомета и снарядите към тях просто да бъдат взети о някъде и - ей така - да се намират у граждани. Два гранатомета! Това наистина е огромна грешка!
Огромна грешка е да смятаме, че това се прави, за да се отклони вниманието от отвратителния начин, по който се провеждат изборите.
Да вярваме в това, означава да допуснем, че живеем сред изроди и самите ние сме изроди.
Да! Живеем в състояние на перманетна, голяма грешка. Грешка са изборите, в протоколите, от които изчезват гласовете на всички партии, с изключение на ГЕРБ. На тях им се увеличават.
Грешка е стокхолмският комплекс, който развиваме по отношение на държавата и заложниците от „Арена Армеец" го доказаха.
Голяма грешка са пиарите на вътрешното министерство, които от случая с убития от рикошет мигрант, не са спряли да ни заливат с шедьоври.
Голяма грешка са медийните монополи. Скоро ще го разберат и тези, които си мислят, че в момента те работят за тях
Ужасяваща грешка е условната присъда за Златанов и изчезналите му тефтерчета, за инициалите, в които всички се досещаме кои са, но съдът нищо не може да направи, поради процесуални грешки...
Ние всъщност сме една голяма, процесуална грешка. Сбъркан е процесът, чрез който прехвърляме властта от себе си на шепа партийни чиновници, които постоянно се подиграват с нашата интелигентност.
Единственото, на което ни остава да се надяваме, е че следващият път гранатометчикът няма да направи грешката да изстреля снарядите си в съвсем друга посока.
Иначе, какво да ви кажа - китайците разрешиха второ дете и скоро повечето ни тревоги ще изчезнат...
Системни грешки като целокупното ни народонаселение просто ще се поправят от само себе си.
Автор: Любен Дилов-син
Източник: front.bg