Ю. Павлов: ОИК безспорно носи вина, но главният виновник са народните представители
Секция: ПОЛИТИКА
30 Октомври 2015 13:50
Моля, помислете за околната среда, преди да вземете решение за печат на този материал.
Вашата Информационна агенция "КРОСС".

Please consider the environment before deciding to print this article.
Information agency CROSS
Ю. Павлов: ОИК безспорно носи вина, но главният виновник са народните представители

/КРОСС/Според социолога Юлий Павлов проблемите на първия тур на местните избори на 25 октомври са по-скоро организационни, но най-дълбоката причина се крие в Изборния кодекс в тази му част за състава на изборните комисии и за предаването на протоколите и на чувалите с хартия.

Според нвего, основна причина за влошаващата се ситуация в София покрай изборите е законодателната уредба. Прехвърлянето на вината върху изборните комисии е в известен смисъл прехвърляне на вина от "болната глава н здравата", коментира политологът пред БНР. - ЦИК няма никаква вина за това, което се случва, защото ЦИК не са началник на общинските комисии. ЦИК не могат да се месят в организацията на ОИК, а само да предлагат методическа помощ, каквато са предложили, но общинската комисия в столицата не е приела.

ОИК безспорно носи вина, но не е главният виновник - каза Павлов и добави: Главният виновник са народните представители от няколко народни събрания подред.

Според Павлов депутатите е трябвало коригират Изборния кодекс.

Изборният кодекс не се нуждае от промени по същество - тези членове, които засягат организацията и броя на общинските комисии не носят дивиденти на никого и беше елементарно през цялата тази една година, която мина, това да бъде променено или да се върне 41-членната комисия в София. До 2011 година на местни избори в София не е имало проблеми, коментира той. 

Ние имаме едно от най-добрите изборни законодателства като технология и то не само в Източна Европа, а в цяла Европа - вероятно само в Германия е по-добро и още може би две-три държави, допълни Юлий Павлов. 

Референдумът беше много изкривен с този въпрос, защото той е изключително ограничителен и засяга една технология - отделен въпрос е дали тя е готова или не, коментира още политологът.

Ако искаме да осигурим учатие на нашите сънародници в чужбина, въпросът трябваше просто да бъде "Подкрепяте ли предложението да може да се гласува дистанционно?", а как ще се гласува - това е вече технологичен въпрос, коментира социологът по повод състоялия се на 25 октомври национален референдум, допълни той.